Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

Гр. Перник, 17.01.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 625 по описа на съда за 2017 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.В.В. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0361-000064 от 02.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Жалбоподателят твърди, че няма вина за това, че ППС е управлявано от неправоспособен водач, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 15.01.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Д.Х. ***, която моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Допълнителни доводи излага в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР – Перник, редовно призован се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2017 година, около 11.35 часа младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР – Перник в присъствието на свидетеля ***е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 250 на ***, гражданин на ***, за това, че на път 2-62 с посока на движението към гр. Брезник, на разклона на с. Лялинци управлява колесен трактор „***“ с рег. № РК ***, собственост на С.В.В. /настоящ жалбоподател/ без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 1 брой регистрационно табела.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0361-000064 от 02.11.2017 година на младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР Перник, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, тъй като личното ППС на настоящия жалбоподател е било предоставено за управление на ***, гражданин на ***, който не притежава свидетелство за управление на МПС, нарушение на чл. 150 от ЗМВР.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя колесен трактор за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС, което е предоставено на водачът без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗМВР.

Спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен /наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т.е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.

В допълнение ЗАНН разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0361-000064 от 02.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производство и 400 /четиристотин/ лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2017 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0361-000064 от 02.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор ***при РУ Трън към ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА РУ Трън към ОД на МВР Перник да заплати С.В.В. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: