Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
гр. Перник, 31.01.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
По докладваното
от съдията Георгиева административно дело № 627 по описа за 2017г. на
Административен съд-Перник, при участието на секретаря Валентина Христова, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
Производството
по делото е образувано по жалба на И.В.И., с ЕГН **********, с адрес *** против
Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-181 от 19.10.2017г., издадена от полицейски
орган Н.К., оперативен работник при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник. Със
заповедта е наредено задържане на
жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при ОД на
МВР-Перник. По съображения за противоречие на заповедта с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването й, се иска отмяната й от съда и присъждане
на направените от жалбоподателя съдебни разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. В.Д., от АК-Кюстендил.
Последният поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира същата да се
уважи като основателна.
Ответникът-Н.Г.К.
полицейски орган, оперативен работник при РУ-Радомир към ОД на МВР–Перник не се
явява в съдебно заседание. За представител изпраща главен юрисконсулт З.В..
Оспорва жалбата. В пледоарията по същество излага съображения свързани със
законосъобразността на атакуваната заповед.
По
допустимостта:
В заповедта
предмет на съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да
се подаде жалба. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в
законоустановения срок.
Жалба е
процесуално допустима и като подадена от
лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи
разглеждането й по същество
Административен
съд Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания,
приема за установени следните обстоятелства по делото.
На 18.10.2017г.
оперативен дежурен при РУ-Радомир е докладвал на началника на РУ-Радомир, че
при наблюдение на общинско видеонаблюдение и
проследявайки камера № 3, монтирана на сградата на Община Радомир е
установил, че около 11.30ч. на същата дата неправилно паркира лек автомобил
марка „Поло“, бял на цвят и от него слиза лицето Д.И.Г..
Изпратен е екип
за оглед на МПС-то и за предприемане на действия по съставяне на акт за
административно нарушение по ЗДвП против Д.И.Г..
При проверката
на място екипа на автопатрул-447 видял, че на предно челно стъкло на автомобила
има изписан номер на рама № *****, който отговарял на друг лек автомобил Фолксваген
Поло 1.4, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация
20.04.2011г.. Установеното на място МПС е Фолксваген Поло с рег. № *****, бял
на цвят с три врати, с дизелов двигател. Регистрационните табели с рег. № *****
са собственост на „****“ЕООД, гр. Дупница и са издадени за Фолксваген Поло 1.4,
сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011г. Приели
са, че Г. е управлявала МПС, като си служи с табела с регистрационен
номер, издадена за друго моторно превозно средство, което е престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК.
На 18.10.2017г., около 22,10ч. при
извършване на обход в района на паркинга на Община Радомир, служителите на наряд
на автопатрул-447 забелязват И.В.И. и Б.Е.Б. да оглеждат паркирания Фолксваген Поло
с рег. № *****. При проведен разговор И.И.
заявил, че автомобила е негов, но не представил документи за собственост, а
обещал, че на другия ден ще ги донесе в РУ-Радомир.
На 19.10.2017г. е образувано Досъдебно производство № 90/2017г. по описа
на ОД на МВР, въз основа на съобщение от ОДЧ при РУ-Радомир за установен лек автомобил с подправен
идентификационен номер. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен
извършител, за това, че за периода до 19.10.2017г., в гр. Радомир, в нарушение
на установения за това ред, подправил идентификационен номер на лек автомобил Фолксваген Поло с временен рег. № *****-престъпление по чл. 345а от НК.
Д. Г. уведомила К.И. И., че има проблем
с автомобила и същият е задържан от полицията в Радомир. На 19.10.2017г. К.И. И.,
Б.Е.Б., И.В.И. и Д. Г. отиват в Радомир, за да си приберат колата. На място, при паркирания автомобил се
появяват и органите на реда.
Прави се оглед на местопроизшествие и се
съставя протокол от 19.10.2017г.. Извършените процесуалните действия са
одобрени по съответния ред от районен съдия. От протокола е видно, че К.И. И. е предоставил оригинален ключ за
процесното МПС, както и че са снети дактилоскопни и одорологични следи. Също
така са взети обтривки и са иззети косми.
К.И. И., Б.Е.Б., И.В.И. и Д. Г. са
задържани за срок от 24 часа в различни помещения за временно
задържане, видно от книга на задържаните лица.
По отношение на И.В.И. е
издадена Заповед за задържане
на лице, с рег. № 328зз-181 от 19.10.2017г., издадена от полицейски орган Н.К.,
оперативен работник при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник. Подписана е декларация
и е съставен протокол за личен
обиск на задържаното лице.
И.В.И., видно от протокол за разпит е
разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 90/2017г.. Същият е отказал да
бъде разпитван.
В хода на
съдебното производство се събраха гласни доказателства.
В качеството на
свидетел по делото се допусна до разпит К.И. И.. От показанията му се приема, че
същият е бил задържан във връзка с откраднато МПС, че е разпитван, че е правен
оглед на автомобила. Показанията му се ценят в частта, с която той описва фактическата
обстановка как и защо са отишли заедно четиримата в гр. Радомир, защото тя
кореспондира напълно с представените по делото доказателства. От показанията му
се приема, че И. и Д. са приятели, а всичките четирима са познати. Същият
твърди, че е пълномощник на фирма „*****“ЕООД, която била закупила процесния
автомобил и същият бил представил документите на органите. В частта, в която същият сочи, че И.И. няма
никаква връзка с автомобила, показанията му не се ценят.
Горната фактическа обстановка се
възприема от представената по делото административна преписка и от събраните
гласни доказателства. Въз основа на нея се гради настоящото изложение:
Със заповед с
рег. № 328зз-181 от 19.10.2017г. на полицейски орган Н.К., оперативен работник
при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане при ОД на МВР-Перник. В случая компетентността на полицейския орган
да задържа лица за срок от 24 часа произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1
от ЗМВР. Издателят на заповедта заема длъжност "оперативен работник"
при РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник, видно от служебна бележка приложена по
делото, с оглед на което следва, че заповедта е издадена от компетентен орган. Според посоченото в заповедта правно основание за
задържането – чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление.
Съгласно чл. 74, ал. 1
от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има
съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска
защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда
законността на задържането.
Не се възприема довода на защитата, че заповедта е издадена без да са
посочени фактическите обстоятелства. Към административната преписка трябва да
има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило
престъпление. В настоящия случай такива се съдържат в административната
преписка и най-вече депозираната докладна записка от страна на органа, че лицето на 18.10.2017г. около 22.30ч. е установено
да оглежда процесния автомобил, по отношение на който е образувано досъдебно
производство № 90/2017г., като това лице е твърдяло, че автомобилът е негов, а
на 19.10.2017г. се е появил заедно с още три лица да приберат автомобила. Гореизложеното е
довело до съмнение, че жалбоподателя е съпричастен към предмета на досъдебно
производство.
При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на
ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да
ръководи действията и постъпките си.
След задържането на оспорващия, от самия него е попълнена и подписана
декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и
са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6
от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, да се уведоми
член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда
на Закона за
правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов
избор и за негова сметка. Твърдението в жалбата, че искал среща с адвокат не се
подкрепя от доказателствата по делото. С оглед на това се приема, че
административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на
акта на това основание.
Оспорваната
заповед е и материално законосъобразна. В
разпоредбата на чл. 72, ал.1
от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските
органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че
лицето е извършило престъпление. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че четиримата
задържани, в т.ч. и жалбоподателя са имали отношение към процесния автомобил. За
да упражни правомощието си по чл. 72 от
ЗМВР е достатъчно полицейският орган да разполага с данни за
извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват достатъчно
доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е
достатъчно само предположение за извършено престъпление. На следващо място,
една от основните функции на полицейските органи съгласно разпоредбата на чл. 61 от
ЗМВР е именно да
предотвратяват и разкриват престъпления. Не се възприема за основателен доводът на оспорващия изложен в жалбата, че
наличието на досъдебно производство № 90/2017г. ОД на МВР-Перник е недостатъчно
основание за задържане на лицето. В ЗМВР няма изискване като задължителен реквизит на
издадената заповед да се посочва за какво конкретно престъпление са налице
данни, нито да бъде посочена конкретна квалификация на съответното деяние.
Конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание на издадената
заповед за задържане на лице могат да се съдържат в отделна преписка или и в
друг акт. Именно наличието на данни за извършено престъпление, представлява
основание за ограничаване правата за придвижване на задържания, като се имат
предвид представените по делото документи от досъдебно производство №
90/2017г., образувано за извършено престъпление по чл. 345а от НК. От доказателствата по делото е видно, че това досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 345а
от НК за
подправяне на идентификационен номер на моторно превозно средство и по което производство жалбоподателя е бил разпитван като свидетел. ЗМВР
говори за задържано лице, по отношение, на което има данни, а не доказателства
за извършено от него престъпление. Задържането по ЗМВР е различно от
задържането под стража като мярка за процесуална принуда, налагана по реда на
НПК и няма поредност, лице, което е
задържано по реда на ЗМВР, задължително да му бъде повдигнато обвинение. Поради
тази причина доводите, в пледоарията по същество, че и към настоящия момент
няма данни за извършено престъпление от доверителя му и няма повдигнато
обвинение не се възприемат.
Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал.1
т.1 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за
събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните
лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да
подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им
въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. В случая
четиримата задържани са приятели /изхождайки от показанията на св. И./. Появата на жалбоподателя около
автомобила в късен час на 18.10.2017г. и появата му на следващия ден заедно с
още три лица е дало повод и четиримата да бъдат задържани, с оглед да им се
попречи да обменят информация. В хода на задържането, оспорващият е отказал да даде писмени обяснения по
ДП № 90/2017г.. Но, в този период е извършено
оглед на местопроизшествие, снети са
дактилоскопни и одорологични следи, както и са взети обтривки и са иззети косми
от процесния автомобил, т.е. в периода на задържане са извършени действия
нетърпящи отлагане. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР
максимален период- 24 часа-задържан е в 11.40 часа на 19.10.2017г. и освободен
на 20.10.2017г. в 11.40 часа след като административният орган е извършил
необходимите оперативни действия във връзка ДП № 90/2017г. за извършеното престъпление по чл. 345а от
НК. С оглед на това, съвсем
законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват
и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за
които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им
свободно да се придвижват в пространството. Мярката е приложена в съответствие
с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал.1, т.
1 от ЗМВР и е спазена регламентираната
процедура. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от
ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т.1 от
ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените
случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5, т.1,
б. "с" от ЕКЗПЧОС е посочено, че това са и случаите на
призната необходимост да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. По тези причини издадената заповед съответства
и на целта на закона.
В контекста на всичко изложено дотук, настоящата съдебна инстанция намира,
че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на
административните актове, което предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея
оспорване.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на
разноски е неоснователна и не подлежи на уважаване.
Ответната страна не претендира
разноски, поради което и не се присъждат такива.
Воден от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдия при Административен съд
Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.В.И., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за задържане на лице, с
рег. № 328зз-181 от 19.10.2017г., издадена от полицейски орган Н.К., оперативен
работник при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.
Решението може
да се обжалва пред Върховен административен съд
на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.