Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. Перник, 19. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 632/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.К.П., с адрес *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000847 от 04. 10. 2017 г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР - Перник. Жалбоподателят не сочи конкретни пороци на оспорвания акт. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.

Ответникът – началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. (пълномощно по лист 16 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с процесната заповед на основание чл. 22 от ЗАНН на В.К.П. е наложена санкция по чл. 171, т. 2А от ЗДвП - прекратяване на регистрация на лек автомобил „***за срок от 6 месеца, отнети са регистрационните табели и СРМПС №*** (лист 3 от делото). Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000847/04. 10. 2017 г. е връчена на оспорващата на 06. 10. 2017 г. и е обжалвана пред съда чрез административния орган на 10. 10. 2017 г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 04. 10. 2017г. около 10.30 часа в гр. Перник, на ул. „П. Каравелов“ пред бл. 2, като водач на лек автомобил „***, лична собственост на В.К.П., същата паркира в зоната на действие на ПЗ В-27. При проверката е установено, че водачът управлява със СУМПС № *** с изтекъл срок на валидност до 09. 05. 2017г. Отразено е, че В.П. управлява моторното превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея превозно средство в условията на повторност. В заповедта има препращане към съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д199195/04. 10. 2017г.

От АУАН № 199195/04. 10. 2017г., съставен от младши автоконтрольор Д. С. С. при сектор ПП при ОДМВР Перник (лист 4 от делото), се установява, че на 04. 10. 2017г. около 10.30 часа в гр. Перник, на ул. „П. Каравелов“ пред бл. 2, като водач на лек автомобил „***, лична собственост на В.К.П., същата паркира в зоната на действие на ПЗ В-27. При проверката е установено, че водачът управлява със СУМПС № *** с изтекъл срок на валидност до 09. 05. 2017г.

Със заповед № 313з-1464/08. 08. 2017г. (лист 5 от делото), директорът на ОД на МВР – Перник, на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР, е определил конкретни длъжностни лица да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП, като в това число са и началниците на сектори и групи ОП в РУ при ОД на МВР-Перник (т. 1.5).

При така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК и чл. 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 06. 10. 2017г. (лист 3 от делото), а е обжалвана пред съда на 10. 10. 2017г., видно от входящия индекс на жалбата в регистъра на ОД на МВР - Перник. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Тълкувайки цитираните разпоредби се налага извод, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи. Те се налагат само от точно посочени в правната норма органи на администрацията. Прилагат се само онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е предвидена в ЗДвП (в редакцията изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) и се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Срокът за който може да се приложи тази мярка е определен от 6 месеца до една година.

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 г., с която директорът на ОД на МВР-Перник е оправомощил началниците на сектори при ОД на МВР-Перник да издават заповеди по реда на глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат принудителни административни мерки. Именно това е заповедта, която оправомощава началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от компетентен орган и не са налице основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства - управлява моторно превозно средство със СУМПС № *** с изтекъл срок на валидност до 09. 05. 2017г., обосновават наличие на материалноправните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Независимо от обстоятелството, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена ПАМ, съдът приема, че правилно ПАМ е наложена за минималния срок от 6 месеца, с оглед установеното административно нарушение и целта на закона за предотвратяване и преустановяване възможността на лицето да извърши нарушения по ЗДвП.

При издаване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000847/04. 10. 2017 г., административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т.2а от ЗДвП административният орган е бил длъжен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т.2а от ЗДвП. Тези предпоставки са установени от АУАН № 199195/04. 10. 2017г., който на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Съдът съобрази, че оспорващата дори не твърди съставения АУАН № 199195/04. 10. 2017г. да не отразява вярно фактите. Обратно, в открито съдебно заседание от 09.01.2018г. жалбоподателката изрично признава верността на съдържанието на акта за установяване на административно нарушение (лист 18 от делото). Следва, че АУАН № 199195/04. 10. 2017г. е официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.

Предназначението на ПАМ е с превантивен характер и цели да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (по арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (чрез издаването на НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тези два акта има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение.

Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

С налагането на подобни мерки за принуда се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, вр. с. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилага за определен срок.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

Процесната заповед е съобразена и с целта на закона при определяне срока на ПАМ, който е минимално предвидения в закона. Наложената ПАМ има преустановителен и превантивен характер. Същата се отменя при отпадане на основанието за нейното прилагане. В същия смисъл е постоянната съдебна практика - Решение № 12145 от 12.10.2017 г. по адм. д. № 9487/2017 г. на ВАС, VII отделение. Следва, че за да бъде преустановено действието на приложената ПАМ е достатъчно В.К.П. да удостовери пред компетентните административни органи, че притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

По изложените съображения съдът приема, че издадената на цитираното правно основание заповед съответства на действащите законови разпоредби, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

Страните не претендират разноски поради което съдът не дължи произнасяне.

Предвид изложеното и на основание чл. чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.П., ЕГН **********, с адрес *** против заповед № 17-1158-000847 от 04. 10. 2017 г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/П/