Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

гр. Перник, 31. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 672/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Б.Й.И., с адрес *** против отказ рег. № 1920з-137 от 30.03.2017 г. на началника на Първо районно управление при Областна дирекция (ОД) на МВР - Перник, с което му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Жалбоподателят изразява несъгласието си, но не сочи конкретни пороци на оспорвания акт. Излага твърдения, че е работил като охранител в периода след 2006г. Иска отмяна на отказа. В открито съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си. Сочи доказателства. Представя писмени бележки и претендира разноски.

Ответникът – началникът на Първо районно управление при ОД на МВР Перник, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – юрк. Звездалина Василева (пълномощно по лист 61 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на оспореният отказ е започнало по заявление вх. № 192000-881/26.01.2017 г., с което жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие (лист 46 от делото). Посочил е, че огнестрелното оръжие му е необходимо във връзка със самоохрана и осъществяваната от него трудова дейност като охранител. Със заявлението не е приложил доказателства, които да докажат нуждата му от самоохрана.

При извършените проверки, по повод подаденото от И. заявление, е изготвена докладна записка на полицейски инспектор К. К. (лист 45 от делото) с която е установено, че посочените от жалбоподателя мотиви за издаване на разрешение не кореспондират с мотивите за граждански цели, формулирани в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Прието е, че заявлението не е мотивирано с причина, която да обосновава издаването на исканото разрешение и е направено предложение до началника на Първо районно управление – Перник, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ на И. да не се издава разрешение.

С административната преписка са приложени задължителните за редовността на заявлението документи, съгласно чл. 76, ал. 4, т.3 и т. 4, чл. 61, ал. 4, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за извършен предварителен медицински преглед (лист 47 от делото); удостоверение от Окръжна прокуратура Перник, че срещу заявителя няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за умишлени престъпления от общ характер (лист 48 от делото); свидетелство за съдимост от което е видно, че Б.Й.И. не е осъждан (лист 48 от делото); диплома за завършено средно образование (лист 50 от делото); удостоверение от психиатрично отделение на МБАЛ „*** П., че не се води на отчет към отделението (лист 51 от делото); вносна бележка за платена такса и копие от трудов договор (лист 52 от делото). Представено е и постановление от 29.11.2016г. на прокурор при Апелативна прокуратура София (лист 53-54 от делото), с което е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно постановлението от 03.10.2016г. на прокурор от ОП-Перник, с което е потвърдил постановлението на РП-Перник от 08.08.2016г. за отказ да се образува досъдебно производство. В мотивите на прокурорското постановление се сочи за установено, че Б.И. е страдал от заболяване, в резултат на което е имал едно основно оплакване, че над главата му го притеснява професионален невидим дрон, който профучавал ниско, бъркал му здравето и му смущавал телефона. Сочи се също конкретно оплакване на Б.И., че по него било стреляно от автомобил с червен номер и от стелт-дрон.

В съдебното производство оспорващият е представил и съдът е приел като доказателства копие на длъжностна характеристика на длъжността „охранител“ (лист 17 от делото), както и удостоверение за професионално обучение рег. № 1513-118/28.10.2016г., издадено от Център за професионално обучение „Секюрити форс трейдинг“ ООД (лист 18 от делото)

С процесния отказ № 1920з-137 от 30.03.2017 г. на началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Перник, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. В мотивите на оспорения акт органът е приел, че заявителят кандидатства за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие без да е обосновал по категоричен начин необходимостта от лично огнестрелно оръжие, а изложените мотиви не кореспондират с мотивите за граждански цели по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ.

Отказът е връчен на жалбоподателя на 27.11.2017 г. и недоволен от него той го е обжалвал с жалба вх. № 2841/29.11.2017 г. до Административен съд Перник.

При така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл. 83, ал.6 от ЗОБВВПИ. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Отказът за издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е издаден от материално и териториално компетентния орган. В случая това е началника на Първо районно управление при ОД на МВР Перник по постоянния адрес на заявителя (отразен в лична карта, издадена от МВР Перник на 22.08.2016г. – лист 49 от делото), който е действал чрез заместника си в изпълнение на заповед № 313з-361/23.02.2017г. на директора на службата (лист 56 от делото) и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5, предложение последно, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

Отказът е постановен в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Административният орган е приел, че относно наличието на основателна причина и необходимост на заявителя от издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, фактите са недоказани, поради което е постановил отказа.

Съдът приема, че в производството по издаване на постановения отказ не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. С оглед на изложеното не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Съобразен е и приложимия материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение.

Независимо дали придобиването на огнестрелно оръжие е поискано за служебни или за граждански цели, то е необходимо заявителят да обоснове и докаже основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Тълкуването на приложимата правна норма налага извод, че съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че е налице основателна причина за притежание на оръжие, която да обосновава извод за необходимост от издаването на исканото разрешение. Наличието й е въведено от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическото лице както придобиването, така и в последствие и притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието на основателна причина, свързана с необходимост от притежание на оръжие. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите за издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от придобиване на разрешително за носене на огнестрелно оръжие.

В заявлението си до компетентния орган жалбоподателят твърди, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е с цел самоотбрана (самоохрана). Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана.

От текста на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Спорният въпрос между страните в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от самоотбрана, която да задължава административният орган да разреши придобиването на оръжие или такива обстоятелства не са били налице. Доколкото придобиването на огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, то в законодателството е установен разрешителен режим. Съдебната практика по приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване на огнестрелно оръжие. От приетите по делото писмени доказателства се налага еднозначният извод, че по искането на жалбоподателя Б.Й.И. не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (благоприятстващ) административен акт. В оспорения административен акт органът е изложил мотиви, поради които е приел, че лицето не отговаря на изискванията на закона – не е обосновал по категоричен начин необходимост от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Приемането на противното би означавало, че за всеки български гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на него или неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда на ЗОБВВПИ.

Съдебната практика константно приема, че основателната причина, която нормата на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ изисква, е необходимо условие за придобиване на разрешението (в този смисъл решение № 5019 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 7387/2015 г. на ВАС, VII отд.; решение № 5225 от 03.05.2016 г. по адм.д. № 1834/2016 г. на ВАС, VII отд.; решение № 10609 от 13.10.2015 г. по адм.д. № 9612/2015 г. на ВАС, VII отд.; решение № 4055 от 22.03.2013 г. по адм.д. № 1959/2013 г. на ВАС, VII отд.; решение № 11985 от 01.10.2012 г. по адм.д. № 8536/2012 г. на ВАС, VII отд.; решение № 7859 от 04.06.2012 г. по адм.д. № 5448/2012 г. на ВАС, VII отд. и др.). Законодателят е посочил причините, които налагат разрешаване носенето на оръжие, сред които е и самоохраната, необходимост от която в случая не е доказана, защото опасността от посегателство върху живота, личността и/или имуществото на заявителя трябва да е конкретна и реална. Жалбоподателят не ангажира доказателства в тази насока. Въпреки изричните указания на съда и разпределената доказателствена тежест по чл. 170, ал. 2 от АПК, дадени още с определението от 13.12.2017г. (лист 8 от делото), жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства за необходимостта му от огнестрелно оръжие за самоохрана.

Правилен е извода на административния орган, че мотивите на заявителя не кореспондират с мотиви за граждански цели по чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Именно защото дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин (виж решение № 5287 от 05.05.2016 г. по адм. д. № 2347/2016 г. на ВАС, VII отд.). В този смисъл съдът споделя доводите на представителя на ответника, развити в хода на устните състезания, че редът за придобиване на огнестрелно оръжие във връзка с осъществяваната от жалбоподателя трудова дейност, като охранител, е друг.

Следователно, при липсата на обстоятелства, обуславящи издаването на заявения от жалбоподателя административен акт, постановеният отказ е направен в съответствие с материалния закон. Оспореният акт е издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като притежаването на огнестрелно оръжие не е безусловно субективно право на желаещия, а следва по недвусмислен и категоричен начин да се обоснове и докаже необходимост от притежанието му.

По изложените съображения съдът приема, че издадения отказ съответства на действащите законови разпоредби, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи присъждането им.

Предвид изложеното и на основание чл. чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, против отказ рег. № 1920з-137 от 30.03.2017 г. на началника на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Перник, с което му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/