Р Е Ш Е Н И Е

№ 44

Гр. Перник, 30.01.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло ***

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло *** административно дело № 676 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 106а и следващите от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Г.Д.И. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***от 10.11.2017 година издадена от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***от кат. М 1, собственост на жалбоподателя. С жалбата се оспорва заповедта, като се излагат съображения, че същата е неправилна, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстваща с целта на закона.

В проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2018 година, процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Д.Г. ***, заявява че поддържа жалбата и излага доводи по същество. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация“ Перник ***, редовно призован се явява лично и заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да потвърди процесната заповед.

Административен съд – Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установено следното:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, с която е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер РК 9125 ВН, както и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № *** на лек автомобил „***“ собственост на настоящия жалбоподател Г.Д.И..

С оглед спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата на 10.11.2017 година е извършена съвместна проверка, при която е установено, че жалбоподателя Г.Д.И. като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***/негова собственост/, извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета на трима пътници *** Д. ***, *** ***а *** и ***, които са заплатили по 3 лева, за която сума не е издаден превозен документи от водача и без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С тези си действия Г.Д.И. е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП, тъй като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение № 239598 от 10.11.2017 година, в който са отразени посочените по-горе факти и обстоятелства и е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. първо, предложение трето от ЗАвтП. Актът е съставен от ***Д. – инспектор в Областен отдел „Административна администрация“ Перник в присъствието на свидетели по установяване на нарушението. С АУАН са приобщени събраните в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения, дадени от пътуващите в автомобила пътници и от водача на автомобила.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя, като собственоръчно е написал възражение, че не е взимал пари на никого. При извършената проверка са снети писмени обяснения и от тримата пътници, пътували в автомобила, управляван от настоящия жалбоподател. От сведение на *** Д. *** се установява, че на 10.11.2017 година, към 7:20 часа се качил от „Цар Борис“ за гр. Перник, в бус, като заплатил 3.00 лева на шофьора. От обяснението на *** ***а *** се установява, че след като се е качила в бус за гр. Перник се е разбрала с шофьора да му заплати 3.00 лева в гр. Перник. От обяснението на *** се установява, че се е качила от гр. София, кв. „Красно село“ за гр. Перник, като при качването заплатила на шофьора 3.00 лева.

Дадените писмени обяснения от тримата пътници са снето от ***Д. /инспектор в ОО „АА“/, който факт е удостоверен с неговия подпис. Така дадените обяснения настоящия съдебен състав ги приема, тьй като са последователни, непротиворечиви и се допълват от приетите по делото писмени доказателства. Безспорно от приетите по делото писмени обяснения се установява, че на посочената в АУАН № 239598 дата 10.11.2017 година, водачът и собственик на автомобил „***“, с рег. № ***е осъществил нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане на цената на билета по маршрут от гр. София до гр. Перник на тримата пътници описани по – горе.

При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз и с него е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който е извършен обществен превоз на пътници, както и заплащане на разходите за домуване.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, настоящия съдебен състав преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № РД–01–212 от 15.05.2015 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която е упълномощил главните инспектора на Областен отдел “Автомобилна администрация“ да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. От заповед № 268 от 15.05.2015 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че подписалият оспорената заповед *** е назначен на длъжност „Главен инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. С оглед на това оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на индивидуалния административен акт в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставения акт за установено административно нарушение № 239598 от 10.11.2017 година, чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установиха и допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила при издаване на оспорения индивидуален административен акт.

В оспорената заповед са налице материално – правните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по Закона за автомобилните превози, от което следва, че обжалваната заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с Наредба № 34/1999 година на министерство на транспорта по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. Видно от представена по делото справка за процесното ППС липсва информация да е включено в този регистър. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка – спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Въз основа на изложеното, за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение – извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Безспорно извършването на таксиметров превоз попада сред понятието „обществен превоз“.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство Г.Д.И. е извършил превоз на пътници срещу заплащане, както и че ППС-то не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на това извършения обществен превоз попада под разпоредбите на закона.

По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложеното в него факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство не се оспорват констатациите на съставения акт за установяване на административно нарушение, поради което се приема, че същият има материална доказателствена сила. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани и оборени в съдебното производство може да се направи категоричен и обоснован извод, че касаторът е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП – извършвал е обществен превоз на пътници, без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

В хода на съдебното производство не се оспорват и дадените обяснения от лицата пътували в автомобила, които са послужили за издаване на АУАН и са вписани в същия като доказателства. Същите са дадени по надлежния ред, приобщени са към административната преписка и са годно доказателство в процеса. Въз основа на изложеното и с оглед разпределената по делото доказателствена тежест, както и от събраните по делото доказателства се приема, че органът по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказа, че жалбоподателя като водач на лек автомобил е извършвал обществен превоз на пътниците *** Д. ***, *** ***а *** и ***, с посочени по преписката единни граждански номера и адреси, срещу заплащане без лекият автомобил да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В хода на съдебното производство настоящият жалбоподател не ангажира доказателства, от които да се приеме, че не е извършвал превоз срещу заплащане. С оглед на това са налице материално – правните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП за издаване на заповедта за налагане на ПАМ и законосъобразно органът е приложил нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която се прилага като принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца и определяне място за домуване на превозното средство, с което се извършва обществен превоз на пътници, без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Съгласно разпоредбите на чл. 106а, ал. 2, т. 1 и т. 4, изр. второ от ЗАвтП се сваля предната табела с регистрационния номер и се отнема заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, определя се място за домуване на превозното средство и разходите, които са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.

Наложената принудителна административна мярка е постановена в съответствие с целта на закона, тъй като забраната за извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници е абсолютна. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 130 от 04.01.2018 година, постановено по адм. дело № 4903/2017 година VII отделение по напълно идентичен казус на Административен съд – Перник.

Въз основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.И. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***от 10.11.2017 година издадена от главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна администрация” Перник, с която е спряно от движение за срок от 6 /шест/ месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част II № *** на лек автомобил „***“ с рег. № ***от кат. М 1, собственост на жалбоподателя, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: