О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 21

гр. Перник, 26.01.2018 г.

Административен съд - Перник, в закрито заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Георгиева АД № 699 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

В Административен съд-Кюстендил е образувано АД № 418/2017г., по жалба на *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Бобов дол, ул. „*******, представлявано от Р.С.Н. против Заповед № РД-01-844 от 06.10.2017г. на изпълнителния директор на ИА „АА“-гр. София. Със заповедта изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е категоризирал по реда на Наредба № 33/1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, Автогара Радомир, находяща се в гр. Радомир, ул. „Райко Даскалов“ № 95 за такава от трета категория.

В сезиращата жалба депозирана от *******, по която е образувано делото се излагат съображения, че административно производствените правила при постановяването на тази заповед са нарушени, поради което се иска отмяната й.

С определение № 644 от 14.12.2017г., постановено по АД № 418/2017г. съдия при Административен съд-Кюстендил е приел, че делото не е подсъдно на Административен съд-Кюстендил. Изложил е довод, че седалището на собственика на автогара Радомир е в гр. Радомир, поради което компетентен да разгледа жалбата на *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Бобов дол, ул. „******* е Административен съд-Перник. С определението е прекратено образуваното производство и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Перник.

В Административен съд-Перник е образувано АД № 699/2017г.

Настоящият съдебен състав като се запозна с жалбата, с която е сезиран и с представените по делото материали приема, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и да се произнесе по жалбата. Съображенията за това са следните:

Оспорения административен акт е издаден от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и седалището му е в град София. Жалбоподател е *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Бобов дол, ул. „*******.

Заповедта, която се оспорва е издадена по реда на НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и съгласно чл. 60, ал. 8 от наредбата същата подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Според чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.

Според пар. 1, т.1а от ДР на АПК, "териториална структура на администрацията" е създадено с нормативен акт териториално организационно звено на администрацията, независимо дали е обособено като юридическо лице, което подпомага административния орган при осъществяване на правомощията му.

Според чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за автомобилните превози, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията осъществява правомощията си по ал. 1 чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София и с регионални звена.

Според чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове.

Специализираната администрация на агенцията, съгласно чл. 17 от устройствения правилник е организирана в дирекция "Автомобилни превози", дирекция "Пътни превозни средства и водачи" и Главна дирекция "Автомобилна инспекция", в структурата на която се включват 27 областни отдела "Автомобилна администрация"- по един отдел във всеки областен град на страната (включително град Кюстендил).

Нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК е обвързана от седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт и от постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Седалището на собственика на автогарата, който в случая не е жалбоподател е ирелевантно за подсъдността.

С оглед на това и след като в гр. Кюстендил, изпълнителната агенция има териториална структура, която е създадена с нормативен акт, и след като и седалището на жалбоподателя е на територията на област Кюстендил, то, жалбата на *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Бобов дол следва да се разгледа от Административен съд-Кюстендил, който е местно компетентен да се произнесе по спора.

Въз основа на изложеното и на основание  чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящия състав счита, че не следва да приеме за разглеждане жалбата, а да повдигне спор за подсъдност и да изпрати делото на Върховния административен съд за определяне на надлежния съд.

Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Върховен административен съд спор за подсъдност между Административен съд-Кюстендил и Административен съд-Перник за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на *******, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Бобов дол, ул. „*******, представлявано от Р.С.Н. против Заповед № РД-01-844 от 06.10.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 699/2017г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/