О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
Гр. Перник, 11.01.2018
година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло И.
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Любомир Луканов
като
разгледа докладваното от съдия Ивайло И. частно адм. дело
№ 48 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по частна касационна жалба на И.М.Х. от с.
Драгичево, В.И.Й. ***, А.И. ***, М.Т.Г. ***, К.И. ***, Т.Й.Б. от гр. Перник, Д.Н.Х. ***, А.М.Т.
***, Д.М.Т. ***, П. ***, И.Й. ***, П.К.Т. ***, К.С.Й. ***, С.С.Й. ***, А.А.П. ***,
представлявани от адвокат К.Б. *** и адвокат А.А. ***
против Определение № 1 от 12.10.2017 година, постановено по адм.
дело № 2 по описа за 2017 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен
акт е оставена без разглеждане жалбата против Решение № 01031/13.11.1995 година
на Общинска поземлена комисия (ОПК) Перник и съдебното производство е прекратено.
За да постанови обжалваното определение районният съд
е приел жалбата за недопустима за разглеждане поради подаването ѝ от лица
без правен интерес от обжалване на решение № 01031/13.11.1995 година на ОПК –
Перник, тъй като същите не са адресати на постановения позитивен
административен акт.
Касаторите твърдят, че определението на Районен съд Перник е
постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния
закон. Твърдят, че е налице правен интерес от искането за обявяването на
нищожност на постановеното решението на ОПК Перник. Молят съда да отмени
атакувания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответната страна в срока по чл. 232 от АПК не депозира
отговор по частната касационна жалба.
Административен съд – Перник, касационен състав, като
прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.
230 от АПК, от лица, за които постановеният съдебен акт е неблагоприятен и
прегражда пътя на съдебното производство, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество частната касационна жалба е
неоснователна.
Настоящият касационен състав, като взе предвид изложените
доводи и данните по преписката, намира постановеното определение за правилно по
следните съображения:
Напълно се споделят мотивите на районния съд за
недопустимост на жалбата срещу решение № 01031/13.11.1995 година на ОПК –
Перник, тьй като е подадена от лица без правен
интерес.
Страни в съдебното производството по чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ могат да бъдат само административният орган, издал атакувания
административен акт и адресатите на този акт. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на бившите собственици или на техните
наследници върху земеделските земи, които същите са притежавали към момента на
образуването на ТКЗС, без значение дали същите са били включени в блоковете на
кооперативните стопанства. Реституцията на тази собственост обаче не настъпва
по силата на закона, а е следствие на сезиране на органа по поземлената реформа
от бившите собственици, респективно от техните наследници, с искане подадено по
реда на ЗСПЗЗ. За възстановяване правото на собственост се подава заявлението
по чл. 13 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ). Съгласно разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един наследник ползва
всички останали наследници. Въз основа именно на това заявление ОПК (сега
Общинска служба по земеделие – ОСЗ) се произнася с изрично решение, с което
възстановява или отказва възстановяването на заявеното право на собственост. От
това следва, че постановяваните в тези производства индивидуални
административни актове могат да бъдат обжалвани само от лицето, подало
заявление за възстановяване правото на собственост – в случая С. Й. Х.,
наследник на Й. Х. Б., респективно от всички останали наследници на последния
(чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). Т.е. с издадения административен акт се признава и
създава, респективно се отказва да бъде признато, правото на собственост само
на лицата, които претендират реституция по реда на ЗСПЗЗ. Административното
правоотношение възниква само между административния орган и правоимащите
лица – имащите право да подадат заявление за възстановяване на собствеността. Трети
на това правоотношение лица, неучаствали в развилото се административно
производство, нямат право на жалба срещу това решение, включително на жалба,
съдържаща искане за обявяване на нищожност на постановения административен акт.
Същите не могат да участват в съдебното производство нито в процесуално
качество жалбоподатели, а дори и в процесуално качество заинтересовани страни.
В процесната хипотеза
оспореното от жалбоподателите решение на органа на поземлената собственост не е
постановено нито по тяхно искане, нито по искане на техен сънаследник спрямо Й.
Х. Б., за да се явяват същите адресати на издадения административен акт.
Жалбоподателите заявяват претенции като наследници на Х. Б. Г., който е техен
общ наследодател, включително и на Й. Х. Б.. Последният обаче не е наследодател
на жалбоподателите. За тях от оспорения в настоящото производство
административен акт не възникват нито права, нито се формират задължения. От
събраните по делото пред районния съд доказателства е установено безспорно, че
в ОПК – Перник е постъпило заявление вх. № 218 от 07.01.1992 година, в което е
изрично посочено, че изхожда от наследниците на Й. Х. Б. със заявител С Й. Х.
Именно това заявление е дало начало на административното производство,
завършило с оспорваното решение на ОПК – Перник № 01031/13.11.1995 година. От
този безспорен факт следва, че издаденият административен акт се отнася само до
наследниците на Й. Х. Б., каквито настоящите жалбоподатели не са, независимо,
че всички се явяват наследници на общия наследодател Х. Б. Г.. Спорното
административно производство не се отнася до имотите на последния. Т.е. наследниците
на общия наследодател Христо Богданов
Гьошев, извън наследниците на сина му Й. Х. Б., не могат да попаднат в
хипотезата на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Те не се явяват
„останалите“ наследници на Й. Х. Б.. Следователно заявлението от наследник на Й.
Х. Б. не може да ползва наследниците на Х. Б. Г., от което следва и че
постановеният в това реституционно производство административен акт не
рефлектира върху правната сфера на последните. По отношение имотите на
наследодателя Х. Б. Г. е инициирано реституционно производство със заявление
вх. № 2098/24.06.1992 година със заявител В.Х.Б.. Жалбоподателите, като сънаследници на заявителя по това производство, са участници
в отделно административно производство, законосъобразността на което обаче не е
предмет на настоящия съдебен спор.
Неоснователни са и доводите на частните жалбоподатели,
че претендираните от тях имуществени права върху процесните недвижими имоти могат да бъдат защитени само в
производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Тези права следва да бъдат
предявени и защитени по друг процесуален ред.
Предвид горното определението на районния съд е
правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 236 от АПК, в настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 1 от 12.10.2017 година,
постановено по адм. дело № 2 по описа за 2017 година на
Районен съд Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/