Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08.01.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 532 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд - Перник като касационна инстанция по силата на определение № 11100 от 25.09.2017г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по адм. дело № 10642/2017г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството е образувано по касационна жалба на началника на Районно управление (РУ)-Дупница към ОД на МВР-Кюстендил срещу решение № 487 от 08.08.2017г. на Районен съд-Дупница, постановено по АНД № 872 по описа на съда за 2017г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 16-0348-000982 от 09.06.2016г. на Началника на РУ-Дупница към ОД на МВР - Кюстендил, с което на А.Й.О.,***, за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. По същество жалбата съдържа доводи за безспорна установеност, основана в доказателствата, на процесното нарушение и правилно приложен към същото материален закон. От касационния съд се иска да се отмени решението на Районен съд-Дупница и да са реши спора по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, А.Й.О., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С наказателно постановление № 16-0348-000982 от 09.06.2016г. Началникът на РУ - Дупница е наложил на А.Й.О.,***, в качеството му на водач на пътно превозно средство (ППС), административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 30.05.2016г., около 19:00 часа в община Дупница на път Първи клас №Е-79, км 336+400 (бистро „Пако“) управлява лек автомобил с рег. № КН 4635 ВК със свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с изтекъл срок на валидност - деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Дупница. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1322 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е отменено.

Обжалван пред Административен съд-Кюстендил първоинстанционният съдебен акт е отменен поради установено от касационния съд противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение, възприето от касационния състав като липса на мотиви. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Състав на Районен съд-Дупница е разгледал отново законосъобразността на процесното наказателно постановление, като в производството по АНД № 872 по описа на съда за 2017г. атакуваният административнонаказателен акт е отменен с мотиви за неправилно приложен към установеното по фактите материален закон поради несъставомерност на процесната деятелност по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като според районния съд изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от придобита съответна правоспособност да управлява МПС, а единствено рефлектира върху редовността на личния документ.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за неправилно приложен в производството по налагане на административно наказание материален закон.

Решението е неправилно.

Съображенията на касационния съд са следните:

Изводите на решаващия първоинстанционен състав по правото се отнасят до единствено до правоспособността на наказаното лице, какъвто елемент не е част от фактическия състав на процесното нарушение. Деянието съставлява управление на ППС от лице без СУМПС, а не от лице без правоспособност по смисъла на ЗДвП. Волята на законодателя, разграничил двете хипотези, е видна при анализ на съдържанието на разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В този смисъл текстът на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предписва управлението на ППС - МПС, да се осъществява само при притежание на СУМПС, валидно за категорията на управляваното ППС.

Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание за управление на МПС без СУМПС, като не държи сметка правоспособен ли е водачът или не е, въпреки че издаването на СУМПС се предпоставя от придобиването на правоспособност.

Свидетелството за управление на МПС е официален документ, издаден от компетентен държавен орган (Наредба №І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина), установяващ с обвързваща сила придобитото от титуляря му право да упражнява регламентираната в ЗДвП дейност. Правоспособността да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му, като свидетелството удостоверява придобитата правоспособност. Без СУМПС не може да се упражнява тази правнорегламентирана дейност дори правоспособността да е факт. Свидетелството, по своята правна същност е документ от значение за упражняване на права - правото да се управлява МПС (така в Решение №4918 от 09.04.2013г. по адм. д. №11099/2012г. на ВАС). Поради това и процесното административно нарушение съставлява несъобразяване на забраната да се управлява МПС без СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС. СУМПС с изтекъл срок на валидност е административно невалидно СУМПС и като такова - негодно да удостовери надлежно правото на водача да управлява МПС от съответната категория.

В чл. 15 ал.1 т. 1 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. е предвидено, че подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, като в алинея втора е посочено, че за подмяната по ал. 1 водачите подават документите, посочени в чл. 13 т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, т. е., наред с останалите документи, се изисква представяне на карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от ТОЛЕК или ТЦЛЕК.

Следователно вярно е, че не се полага повторен изпит при подмяната на СУМПС, но ако не се представят посочените допълнителни документи контролният орган може да откаже да подмени СУМПС, или е възможна хипотезата водачът на МПС да е придобил някакво заболяване, което да е пречка да управлява МПС.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби води до извод, че въведено със ЗДвП е задължение - МПС да се управлява само от лица, притежаващи СУМПС, валидно за категорията на управляваното ПС, но и включително валидно относно - срок, медицински изисквания и изисквания за образователен ценз за притежаването му. Неудостоверяването на всички тези факти посредством преиздаването на СУМПС е равно на липса на СУМПС. Неизпълнението на това задължение - управлението на МПС само при притежаване на валидно СУМПС, т.е. управлението на МПС без СУМПС, е обявено от законодателя за административно нарушение, посредством предвижданото административно наказание, налагано по административен ред. Използването на нередовно СУМПС по смисъла на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е административно нарушение с фактически състав, различен от разглеждания.

В хода на производството пред районния съд са събрани всички относими доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. По делото е безспорно установено, че на 30.05.2016г., в община Дупница, на път Първи клас №Е-79, км 336+400 (бистро „Пако“), А.Й.О. е управлявал лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност /справка от ОД-изтекло на 21.06.2015г./, т. е. административно невалидно. С оглед изложеното по-горе касационният съд напълно споделя разбирането, трайно установило се в съдебната практика, конкретно относно факта, че СУМПС с изтекъл срок на валидност е административно невалидно СУМПС. СУМПС с изтекъл срок на валидност е равно на липса на такова поради наличие на законови изисквания за ново удостоверяване на определени факти при преиздаването на този удостоверителен документ. Това няма общо с правоспособността, незагубена или неотнета в настоящия случай по съответния ред. Едно лице може да е било правоспособно към момента на първоначалното издаване на СУМПС, като отговаряло на законовите изисквания за това, но да не отговаря на изискванията на закона към момента на преиздаване на СУМПС, т. е. да са налице основания да загуби тази правоспособност по административен ред.

С нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване към водачите които управляват моторно превозно средство, да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. Касаторът не оспорва, че към датата на извършената проверка - 30.05.2016г. свидетелството му за управление на МПС е било с изтекъл срок на валидност - до 21.06.2015г. Следва, че извършеното от О. деяние изпълва състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За установеното административно нарушение, т.е. за управляване на МПС извън валидността на свидетелството за управление на МПС, е предвидена административнонаказателна отговорност. В този смисъл настоящият касационен състав приема, че на касатора правилно е било наложено административно наказание глоба на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредбата на закона предвижда, че за нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП се налага наказание глоба от 100 до 300 лв. В случая от касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността му.

Отменил процесното наказателно постановление районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. С оглед естеството на незаконосъобразността, а именно - неправилни изводи относно приложимия материален закон, на база безспорно установените факти, основани в достатъчност на доказателствата, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК и при липса на предпоставки по чл. 222, ал. 2 от АПК, касационният съд ще се произнесе по същество и ще потвърди процесното наказателно постановление, като издадено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон включително и относно размера на наложената в минимален размер глоба, съобразено с правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 487 от 08.08.2017г. на Районен съд-Дупница, постановено по АНД № 872 по описа на съда за 2017 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0348-000982 от 09.06.2016г. на Началника на Районно управление-Дупница към ОД на МВР - Кюстендил, с което на А.Й.О. ***, за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал, 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/