Р Е Ш Е Н И Е

№ 395

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 08.01.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 533 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано е по касационна жалба на Л.Б.Г.,*** срещу решение № 461 от 30.08.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1238 по описа на съда за 2017г., в частта, с която е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-1158-001080 от 12.04.2017г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Перник, с което на Л.Б.Г.,***, за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. По същество излага съображения, че същата е правоспособен водач и ако е налице нарушение то е по друг закон. От касационния съд се иска да се отмени решението на Районен съд-Перник и да са реши спора по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован, за представител изпраща гл.юк. Звездалина Василева. Пледира решението на районен съд-Перник като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С наказателно постановление № 17-1158-001080 от 12.04.2017г. Началникът на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Перник е наложил на Л.Б.Г.,***, в качеството й на водач на пътно превозно средство (ППС), административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 19.03.2017г., в 16:40 часа в община Перник, на път Първи клас №І-6 с посока Перник пътен възел Даскалово управлява лек автомобил с рег. № КН 1880 АС със свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с изтекъл срок на валидност - деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1238 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление в тази му част е потвърдено.

Районен съд-Перник е приел, че процесното наказателно постановление, в тази му част е правилно. В съответствие с установените факти е приложен точно материалния закон. Приел е, че жалбоподателката е осъществила състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е наложено съответното по вид и правилно определено по размер административно наказание. В мотивите си е дал отговор и на застъпените в жалбата й доводи свързани с правоспособността и.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за неправилно приложен в производството по налагане на административно наказание материален закон е неоснователно.

Решението е правилно.

Съображенията на касационния съд са следните:

Деянието съставлява управление на ППС от лице без СУМПС, а не от лице без правоспособност по смисъла на ЗДвП. Волята на законодателя, разграничил двете хипотези, е видна при анализ на съдържанието на разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В този смисъл текстът на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предписва управлението на ППС - МПС, да се осъществява само при притежание на СУМПС, валидно за категорията на управляваното ППС.

Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание за управление на МПС без СУМПС, като не държи сметка правоспособен ли е водачът или не е, въпреки че издаването на СУМПС се предпоставя от придобиването на правоспособност.

Свидетелството за управление на МПС е официален документ, издаден от компетентен държавен орган (Наредба №І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина), установяващ с обвързваща сила придобитото от титуляря му право да упражнява регламентираната в ЗДвП дейност. Правоспособността да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му, като свидетелството удостоверява придобитата правоспособност. Без СУМПС не може да се упражнява тази правнорегламентирана дейност дори правоспособността да е факт. Свидетелството, по своята правна същност е документ от значение за упражняване на права - правото да се управлява МПС (така в Решение №4918 от 09.04.2013г. по адм. д. №11099/2012г. на ВАС). Поради това и процесното административно нарушение съставлява несъобразяване на забраната да се управлява МПС без СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС. СУМПС с изтекъл срок на валидност е административно невалидно СУМПС и като такова - негодно да удостовери надлежно правото на водача да управлява МПС от съответната категория.

Следователно вярно е, че не се полага повторен изпит при подмяната на СУМПС, но ако не се представят посочените допълнителни документи контролният орган може да откаже да подмени СУМПС, или е възможна хипотезата водачът на МПС да е придобил някакво заболяване, което да е пречка да управлява МПС.

Анализът на цитираните нормативни разпоредби води до извод, че въведено със ЗДвП е задължение - МПС да се управлява само от лица, притежаващи СУМПС, валидно за категорията на управляваното ПС, но и включително валидно относно - срок, медицински изисквания и изисквания за образователен ценз за притежаването му. Неудостоверяването на всички тези факти посредством преиздаването на СУМПС е равно на липса на СУМПС. Неизпълнението на това задължение - управлението на МПС само при притежаване на валидно СУМПС, т.е. управлението на МПС без валидно СУМПС, е обявено от законодателя за административно нарушение, посредством предвижданото административно наказание, налагано по административен ред. Използването на нередовно СУМПС по смисъла на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е административно нарушение с фактически състав, различен от разглеждания.

В хода на производството пред районния съд са събрани всички относими доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. По делото е безспорно установено, че на 19.03.2017г., в 16:40 часа в община Перник, на път Първи клас №І-6 с посока Перник пътен възел Даскалово Л.Б.Г.,***, в качеството й на водач на пътно превозно средство (ППС) e управлявала лек автомобил със свидетелство за управление на МПС (СУМПС) с изтекъл срок на валидност, т.е. с административно невалидно СУМПС - деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП.

СУМПС с изтекъл срок на валидност е равно на липса на такова поради наличие на законови изисквания за ново удостоверяване на определени факти при преиздаването на този удостоверителен документ. Това няма общо с правоспособността, незагубена или неотнета в настоящия случай по съответния ред. Едно лице може да е било правоспособно към момента на първоначалното издаване на СУМПС, като отговаряло на законовите изисквания за това, но да не отговаря на изискванията на закона към момента на преиздаване на СУМПС, т. е. да са налице основания да загуби тази правоспособност по административен ред.

С нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване към водачите които управляват моторно превозно средство, да притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното превозно средство. Касаторът не оспорва, че към датата на извършената проверка - 19.03.2017г. свидетелството й за управление на МПС е било с изтекъл срок на валидност - до 19.02.2017г. Следва, че извършеното от Г. деяние изпълва състава на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. За установеното административно нарушение, т.е. за управляване на МПС извън валидността на свидетелството за управление на МПС, е предвидена административнонаказателна отговорност. В този смисъл настоящият касационен състав приема, че на касатора правилно е било наложено административно наказание глоба на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Цитираната разпоредбата на закона предвижда, че за нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП се налага наказание глоба от 100 до 300 лв. Наказателното постановление, като издадено в процесуално законосъобразно производство и при правилно приложен материален закон включително и относно размера на наложената в минимален размер глоба, съобразено с правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН е правилно. Представеното пред настоящата инстанция СУМПС е издадено на 24.04.2017г., т.е. след извършване на административното нарушение.

Потвърдил процесното наказателно постановление, в тази му част районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461 от 30.08.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1238 по описа на съда за 2017г., в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/