Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.01.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А.М.*** и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 537 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд - Перник като касационна инстанция въз основа на определение № 11137 от 26.09.2017 г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по АД №10049/2017г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството е образувано по касационна жалба на Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР–Кюстендил срещу решение № 404 от 03.07.2017г. на Районен съд-Дупница, постановено по АНД № 581 по описа на съда за 2017г..

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 16-0348-001196 от 08.07.2016г. на Началник сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОД на МВР–Кюстендил, с което на В.Р.С. ***, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) и “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. По същество се излагат доводи за издаване на отмененото наказателно постановление в процесуално и материално законосъобразно административнонаказателно производство и доказаност пред районния съд на нарушението и неговото авторство. От касационния съд се иска да се отмени решението на Районен съд-Дупница и да реши спора по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, В.Р.С., редовно призован не се явява и не изпраща представител. Чрез адв. Е. П. е депозирано възражение срещу касационната жалба. В същото се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и се прави искане за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 16-0348-001196 от 08.07.2016г. Началник на сектор ПП към ОД на МВР–Кюстендил е наложил на В.Р.С. ***, административни наказания: “глоба” в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) и “лишаване от право” да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 26.12.2015г. около 11:29 часа, в община Кочериново, в с. Мурсалево, на път Първи клас № Е-79, км 347+750, управлява собствения си лек автомобил “Рено Еспейс” с рег. №РК 7073 ВВ, със скорост от 110 км/ч при въведена забрана за движение в населено място със скорост, надвишаваща 50 км/ч, съставляващо административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Дупница. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1311 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е отменено с решение № 33/18.01.2017г.

Обжалван пред Административен съд - Кюстендил първоинстанционният съдебен акт е обезсилен, като постановен в недопустимо производство поради неправилно конституиран ненадлежен ответник в производството по делото. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Състав на Районен съд-Дупница е разгледал отново законосъобразността на процесното наказателно постановление, като в производството по АНД № 581 по описа на съда за 2017г. атакуваният административнонаказателен акт е отменен с мотиви за съставяне на акта за процесното нарушение извън рамките на тримесечния преклузивен срок от установяване на нарушението, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и неправилно приложен материален закон при постановяване на обжалваното решение.

Основани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са изводите на районния съд за дадено начало на процесното административнонаказателно производство извън рамките на тримесечния срок от установяване на нарушението. Деянието е извършено на 26.12.2015г.. Данни за собственост на МПС, органът е имал още на 15.01.2016г., видно от нарочна справка приобщена по делото. Авторът на деянието, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, е установен на 01.02.2016г., видно от представена по първоинстанционното дело декларация. С оглед на това извършеното нарушение е установено на 01.02.2016г. и от тогава авторът на нарушението-В.С. е бил известен на органа. Този именно момент се явява начало на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – когато нарушението с всички негови елементи от обективна и субективна страна, както и неговият автор, станат известни на компетентния актосъставител. Изложените от първоинстнционният съд доводи в тази връзка се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят.

Изпращаната покана за явяване за съставяне на акт за нарушението (л. 10 от АНД № 1311/2016г.) с посочен в същата срок за явяване за съставяне на акт, а в последствие съставен АУАН извън указания срок в отсъствие на нарушителя по съществото си е още едно съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна. Дори и в този случай тримесечният срок би изтекъл преди датата, на което е съставен АУАН-а (арг. от 183, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). А обичайната логика води на извод, че датата на отправяне на поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН или съвпада, или следва датата на узнаване/установяване на нарушението и неговият автор от компетентния актосъставител. Поради това безпредметно се явява изследването на въпроса относно точния момент на узнаване на тези факти. Дори и условно датата на поканата да се приеме за дата на “узнаване” от компетентните органи (което вероятно не е така), актът, съставен на 17.05.2016 г., се явява съставен след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

По изложените доводи районният съд, като е отменил процесното наказателно постановление на посоченото основание е постановил законосъобразен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 404 от 03.07.2017г. на Районен съд- Дупница, постановено по АНД № 581 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/