Р Е Ш Е Н И Е

№ 397

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 11.01.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 562 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано пред Административен съд-Перник като касационна инстанция по силата на определение № 12327 от 16.10.2017 г. на Върховен административен съд на Република България, постановено по АД № 11556/2017г. на основание чл. 133, ал. 6 от АПК.

Производството е образувано по касационна жалба на К.Г. *** срещу решение № 518 от 07.09.2017г. на Районен съд - Дупница, постановено по АНД № 524 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 15-0348-001629 от 18.12.2015. на Началника на Районно управление (РУ) - Дупница към ОД на МВР - Кюстендил, с което на К.Г.Н., за извършено административно нарушение по чл. 102 във вр. с чл. 177, ал. 4, предл. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. По същество жалбата съдържа доводи за неправилност на изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, като се твърди неидентичност на „обвинението“, формулирано с акта за установяване на нарушението и това, изведено в наказателното постановление. Излагат се още съображения за неизяснена пред районния съд фактическа обстановка и конкретно на факта на осъществено от страна на наказаното лице допустителство (поради липса на обективно знание у касатора относно неправоспособността на Н. Н.), както и на факта на управление именно на неговия автомобил от лицето Н. Г.Н.. Касаторът възразява и срещу размера на наложеното административно наказание, определено според наказания водач в максимален размер, което по съществото си е касационно основание по чл. 348, ал. 1. т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН. От касационния съд иска да отмени решението на Районен съд-Дупница и да реши спора по същество, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 15-0348-001629 Началникът на РУ- Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, е наложил на К.Г.Н. административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 15.10.2015г. около 15:00 часа в гр. Дупница, повторно е допуснал управлението на собствения му лек автомобил “***” с рег. №КН **** ВК от лице, което не притежава свидетелство за право на управление на МПС - лицето Н. Г.Н., с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 102 във вр. с чл. 177, ал. 4, предл. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Дупница. Спорът е разгледан в производството по АНД № 80 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е потвърдено с решение № 452/28.12.2016г..

Обжалван пред Административен съд - Кюстендил първоинстанционният съдебен акт е отменен поради установено от касационния съд съществено несъответствие между обстоятелствените части на съставения за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление, касателно елемента повторност на процесното деяние, както и допуснато от районния съд друго съществено процесуално нарушение поради неустановеност на факта на неправоспособност към датата на извършване на нарушението на лицето Н. Н., управлявал собствения на наказаното лице автомобил. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Състав на Районен съд - Дупница е разгледал отново законосъобразността на процесното наказателно постановление, като в производството по АНД № 524 по описа на съда за 2017г. атакуваният административнонаказателен акт е потвърден с мотиви за процесуална законосъобразност на проведеното производство, доказаност на авторството на процесното нарушение и неговото извършване, включително в условието на повторност, с наложено съответно по вид административно наказание в справедлив и законов размер.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, в което е постановен проверявания съдебен акт. Решаващия първоинстанционен състав, в изпълнение на задължението си по чл. 13 във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, съобразил е указанията, дадени с отменителното решение на Административен съд – Кюстендил, както и е постановил решението си въз основа на закона и по вътрешно убеждение, без да е допуснал ограничаване на процесуалните права на никоя от страните в производството. Във връзка с това правилно, като основано в доказателствата, е установена и фактическата страна на спора. По делото е безспорно установено, което е съответно доказано, че на посочените в акта и НП дата и място, касаторът за втори път, т. е. в рамките на една година, след като е наказан за същото административно нарушение с влязло в сила НП (НП №15-0348-000355/14.04.2015г., в сила от 21.05.2015г.), е допуснал управление на негов собствен лек автомобил от лице, непритежаващо СУМПС. Без основание е оплакването за несъответствие между обстоятелствените части на акта и НП, съставляващи административнонаказателното обвинение. Както актът, така и НП съдържат вписани всички елементи от субективна и обективна страна на процесното нарушение, а именно че повторно касаторът е допуснал собственият му лек автомобил да бъде управляван от лице, непритежаващо СУМПС. В тази връзка и липсата на конкретно посочване в акта и НП на разпоредбата на ЗДвП определяща кое е повторното административно нарушение на ЗДвП е пропуск, но същият се явява несъществен, тъй като изрично в НП е посочено НП № 15-0348-000355/14.04.2015г.. Наказаното лице не е било лишено от правото си да узнае фактите, срещу които да организира защитата си, което е видно и от доводите по съществото на нарушението, изложени в жалбата до районния съд, отнасящи се до изпълнителното деяние–предоставя или допуска, които апропо също са без основание и единствено обслужващи защитна теза, тъй като както актът, така и НП вменяват на касатора повторно допустителство. Конкретно относно установеността пред районния съд на елемента на нарушението, състоящо се в допустителство, също се споделят изводите на съдебния състав, без да е необходимо повтарянето им, че правилно деянието е квалифицирано като “допуска”.

По доводите на касатора за неправилно приложение на закона:

Предвид горното основани в приложимия материален закон са изводите на решаващия първоинстанционен състав за правилно приложен в производството по налагане на административно наказание административнонаказателен състав. Правната квалификация на процесното нарушение е съответна на безспорно установеното от фактическа страна повторно допускане - в рамките на една година от наказването му с влязъл в сила акт на административнонаказателно правораздаване, от страна на касатора, собственият му лек автомобил да бъде управляван от лице, непритежаващо СУМПС. Деянието съставлява административно нарушение по чл. 102 във вр. с чл. 177, ал. 4, предл. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

По доводите на касатора за явна несправедливост на наложеното административно наказание:

За нарушението по чл. чл. 102 във вр. с чл. 177, ал. 4, предл. 1 във вр. с чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП законодателят предвижда налагане на административно наказание “глоба” в граници от 300 до 1 500 лева. На касатора е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лв., като районният съд мотивирано е отказал да намали така определения от наказващия орган размер на наказанието. Решението на районния съд, като основано в закона и конкретно в правилата за определяне на административните наказания по чл. 27 от ЗАНН е правилно. На следващо място: касационната инстанция не може да ревизира вътрешното убеждение на решаващия съд, но го споделя. Деянието е повторно и то в рамките на по-малко от година от налагане на наказание за същото нарушение на ЗДвП. Предвид това целите на административно наказване (чл. 12 от ЗАНН) с минимално по размер наказание за такова по вид административно нарушение, видно е, не са били обслужени в достатъчна степен. Този факт, ведно с безспорния факт на системно нарушаване на правилата на ЗДвП от страна на лицето, което касаторът е допуснал и то повторно, да управлява собствения му автомобил, категорично е следвало да рефелектира върху степента на административнонаказателната репресия, като в случая съразмерно на обществената опасност на деяния от такъв вид наказанието е обосновало налагане на наказание в максимален размер.

По изложените доводи, районният съд, като е потвърдил процесното наказателно постановление е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518 от 07.09.2017г. на Районен съд- Дупница, постановено по АНД № 524 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/