Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

гр. Перник, 04. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 570/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) София, чрез процесуалния си представителб по пълномощие – гл. юрк. М. К., срещу решение № 363/13.07.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 641 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на Районен съд Перник и се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. ***, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е отменил наказателно постановление (НП) № F231039/28.11.2016 г., издадено от заместник-директор при ТД НАП - София, с което на „****“ ЕООД, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция, в размер 3 000.00 лв. за нарушение по чл. 33, ал.1от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.

За да постанови решението си първостепенният съд е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания акт и обосноваващи отмяната му. Приел е, че акта и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл. 42, т.4 и 5, респ. чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна страна, което не само затруднява възможността на нарушителя да разбере какво точно му се вменява във вина, но и не дава възможност за преценка съответстват ли изложените фактически обстоятелства на правното квалифициране на нарушението и правилно ли е приложена санкционната норма, на основание която е реализирана отговорността на нарушителя. Счел е също, че в АУАН и НП са изложени противоречиви факти, които не позволяват да се разбере в какво точно се е проявило противоправното действие, за да се прецени действително ли е нарушено визираното в акта правно предписание и осъществен ли е съставът на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Районният съд е приел, че от съдържанието на НП е видно, че наказанието на дружеството е наложено на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, без изобщо да е обективирано води ли нарушението до неотразяване на приходи, още по-малко защо служебно въведените пари в касата, възлизащи на 197,03 лв., неотразени по предвидения ред, са ценени като приход и как са довели до неотразяване на приходи. Формирал е извод, че при описанието на нарушението отсъства съществен елемент на административнонаказателния състав на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 185, ал.2 от ЗДДС, пряко свързан с дължимата от съда проверка за правилно приложение на материалния закон, каквато при конкретните обстоятелства не може да бъде осъществена. На следващо място е счел, че административнонаказателното производство, развило се срещу „****“ ЕООД, е образувано в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствие на нарушителя, а в присъствието на друго лице - пълномощник, на когото е предявен за запознаване и подписване, а впоследствие е връчен препис. Изложил е съображения, че в представеното пълномощно за упълномощаването на К. С. да представлява и да действа от името на „****“ ЕООД, пред ТД на НАП, е общо, като в него липсва изрична клауза за представителство по образувано административнонаказателни производства срещу дружеството, още по-малко конкретно по процесното. При така изложените мотиви районният съд е отменил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното решение е неправилно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От доказателствата по делото е установено, че на 04.08.2016 г., около 12.30 часа е извършена проверка от инспектори по приходите в отдел „Оперативни проверки“ при ТД на НАП – София в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Перник, ул. „****“ №****, стопанисван от „****“ ЕООД, гр. София. При проверката, извършена в присъствието на служител на фирмата, контролните органи констатирали, че в обекта има два броя регистрирани и въведени в експлоатация фискални устройства разположени на щандовете за продажба на хранителни стоки и за продажба на плодове и зеленчуци. Двете устройства били изправни и в работен режим. С цел проверка на реда и начина на водене на отчетност в обекта контролните органи поискали отпечатване на дневен финансов отчет от ФУ „ISL 3811.02-DV“ с ИН на ФУ IS006957 и ИН на ФП 12017476, разположено на щанда за хранителни стоки, след което пристъпили към преброяване на наличните пари в касата. При съпоставяне на разчетената от фискалните устройства касова наличност по отпечатания ДФО, възлизаща на сумата 245.07 лв., с фактическата наличност в касата, отразена в съставен опис - 447.80 лв., съобразявайки и „служебно въведена“ сума от 5.70 лв. чрез функцията на ФУ, контролните органи констатирали разлика от 197.03 лв. Сумата не била оправдана документално, тъй като ФУ притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но чрез първата посочената разлика не била отразена във ФУ, видно от отпечатания дневни финансов отчет. За констатациите си от проверката контролните органи съставили акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F231039 от 10.08.2016 г. Непосредствено след съставяне на акта същият бил предявен за запознаване и подписване на пълномощника К. С. С., при което последният не вписал обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не били депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС постановява, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Съгласно приложената норма на чл. 185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

Касационният съдебен състав не споделя изводите на районния съд и счита, че съставеният от контролните органи АУАН № F231039 от 10.08.2016 г. и издаденото въз основа на него НП № F231039/28.11.2016г. са издадени съгласно изискванията на ЗАНН и отговарят на фактическата обстановка и доказателствата възприети от административнонаказващия орган.

Настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е установил фактическа обстановка, която съответства на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да събере допустимите и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото, но е формирал неправилен правен извод по приложението на материалния закон.

Предвид установената фактическа обстановка първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че актът и наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, т.4 и 5, респ. чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсвало пълно и точно описание на нарушението с отразяване на всичките му признаци от обективна страна.

Фактическата обстановка е установена от районния съд в съответствие със събрания по делото доказателствен материал и не се оспорва от страните. Касационният състав приема, че описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената за нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършването на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. - промяната в касовата наличност на обекта, която не е надлежно регистрирана във ФУ на търговския обект, стопанисван от санкционираното дружество.

С нормата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е прието, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; 2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; 3. изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; 4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; 5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая административнонаказващият орган правилно е направил връзка със законовата норма, въз основа на която е издадена приложимата подзаконова норма.

Правилно и законосъобразно административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. Този извод следва от факта, че в обстоятелствената част на атакуваното НП няма изложени факти, че положителната разлика от 197.03 лв. във фактическата касова наличност е довела до неотразяване на приходи. В административнонаказателното производство е изследвано дали установеното нарушение не води до неотразяване на приходи. След като административнонаказващият орган е установил, че нарушението е извършено именно поради неотразяване на приходи, установени в касата на проверявания търговски обект на търговеца, а същевременно не може да се приеме, че разликата от 197.03 лева не води до неотразяване на приходи (каквито обстоятелства не са посочени в АУАН и НП), то правилно санкцията е наложена по чл. 185, ал.2, изречение първо, а не по изр. 2 от ЗДДС. В конкретния случай търговецът не е санкциониран за това, че не е издал фискален бон или касова бележка, а за това, че не е регистрирал във фискалното касово устройство наличните парични средства, придобити от извършваната в търговския обект дейност. Санкционната норма в случая е чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която урежда множество хипотези, сред които е и хипотезата на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разликата между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Административната отговорност на „***“ ЕООД е законосъобразно ангажирана именно по приложимата правна норма. След като административнонаказващият орган е установил, че нарушението е извършено чрез неотразяване на фактическата парична наличност в проверявания търговски обект на търговеца, в размер на 197.03 лв., която не е документално обоснована, а същевременно не може да се приеме, че тази разлика от 197.03 лева не води до неотразяване на приходи (каквито обстоятелства не са посочени в АУАН и НП), то правилно санкцията е наложена по чл. 185, ал. 2, изречение първо, а не по изр. второ от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

От събраните пред районния съд доказателства касационният съдебен състав приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата „***“ ЕООД не е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното си устройство въвеждането на пари в касата чрез операцията „Служебно въведени суми“, с което е допуснало нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, и деянието осъществява всички съставомерни от обективна страна признаци на административно нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Доколкото административното нарушение е извършено от юридическо лице, то субективната страна на нарушението не следва да се обсъжда.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 от НК.

Настоящият касационен състав не споделя и извода на районния съд, че при съставянето на АУАН са нарушени правата на наказаното дружество, тъй като не е имало представител на „***“ ЕООД, което ако бе допуснато, би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. От събраните доказателства се установи, че при съставянето АУАН и издаването на НП, респ. връчването им е извършено на лице, което е било упълномощено с пълномощно, с нотариална заверка на подписа с рег. № 7604 от 27.12.2013 г., удостоверено от нотариус Т. М.. С това пълномощно на лицето подписало УАУН и на което е връчен акта и НП са дадени изрични правомощия да представлява дружеството пред ТД на НАП, вкл. да „получава и подписва съответните документи“. Следва, че „Браун България“ ЕООД надлежно е упълномощило лице, което да го представлява, вкл. и по развилото се административнонаказателно производство при което е било издадено и оспореното пред районния съд НП. Връчването на НП на упълномощено лице не е довело до ограничаване правото на защита на дружеството, тъй като то се е ползвало от правото си да оспори законосъобразността му пред съд, макар и да не е подало възражение срещу съставения АУАН, вкл. и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Следва, че не се установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на „***“ ЕООД. При така направените изводи, касационният съдебен състав приема, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено.

Разгледано по същество оспорването на НП, настоящият касационен състав не намира основание за отмяната му. Същото е издадено в предписаната от закона форма, от компетентен орган, при съответствие с материалния закон. Нарушението е доказано от обективна страна. Спазени са сроковете за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното дружество е осъществило състава на установеното административно нарушение, поради което отговорността му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като е законосъобразно. По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав отменя решението на първостепенния съд и потвърждава оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 363/13. 07. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 641/2017 г. по описа на Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 231039/28. 11. 2016 година, издадено от А. К. Г. - заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/