Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 384
гр. Перник, 04. 01. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа
докладваното от съдия Луканов КАН дело № 575/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Териториална
дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) София, чрез
процесуалния си представител по пълномощие – гл. юрк. М. К., срещу решение № 373/08.
09. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 446 по описа за
2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага
подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния
акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от
касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие поддържа
касационната жалба. Пледира за отмяна на решението на Районен съд Перник и се
потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касация – „****“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, редовно
призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище
по касационната жалба и не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е отменил наказателно постановление (НП) № F272468/21.11.2016 г., издадено от
заместник-директор на ТД НАП – София, с което на „****” ЕООД, е наложена
имуществена санкция в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството (ЗСч), затова че в качеството си на задължено лице
съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията – Търговски регистър, на годишния финансов отчет за 2015 г. в
законоустановения срок – до 30.06.2016 г. - нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от
Закона за счетоводството.
За да
постанови решението си първостепенният съд е приел, че съставения акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на
него НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като включват
всички законоустановени и изискуеми реквизити. Приел е, че са издадени от
компетентни длъжностни лица в рамките на предоставените им правомощия, както и
че са спазени законоустановените срокове.
Районният
съд е приел несъставомерност на осъщественото бездействие, а от
обстоятелството, че дружеството не е извършвало търговска дейност и не е
реализирало печалба е формирал извод за маловажност на нарушението, доколкото
не са налице приходи и разходи, които следва да бъдат отразени в годишния
финансов отчет. Формирал е извод, че обществената опасност на нарушението е
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Приел е също, че случаят е
маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При така
изложените мотиви районният съд е отменил оспореното НП.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от
първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка
на доказателствата.
От доказателствата по делото е установено, че във
връзка с получено писмо от ЦУ на НАП с изх. № 20-00-143/18.07.2016 г. и
приложен към него списък на търговци, за които не е подадено заявление за
обявяване на годишен финансов отчет за 2015 г. в търговския регистър, в ТД на
НАП – София била извършена проверка с програмен продукт “СУП” на „****” ЕООД,
както и справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията. При
проверката се установило, че дружеството не е публикувало чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията –
Търговски регистър, на годишния финансов отчет за 2015 г. в законоустановения
срок до 30.06.2016 г. Във връзка с тази констатация до управителя му – С. А. Д.,
била изпратена покана за образуване на административнонаказателно производство
с изх. № ИТ-00-2393-285/29.07.2016 г. Управителят се явил в данъчната дирекция
на 30.09.2016 г. и в нейно присъствие инспектор по приходите при ТД на НАП – София,
съставил АУАН № F272468/30.09.2016 г. Актът бил предявен на Д. и тя, след като
се запознала със съдържанието му, го подписала без да вписва възражения.
Допълнителни такива не представила и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. На 21. 11.
2016 г. наказващият орган, след като направил преценка на събраните по
преписката доказателства и проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, и като
приел, че са налице основанията по чл.53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.74, ал.1 от
Закона за счетоводството наложил на дружеството имуществена санкция за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.
Обжалваното решение е неправилно.
Настоящият касационен съдебен състав намира, че
първостепенния съд е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е
събраните доказателства и доводите на страните, но е стигнал до необоснован
извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно императивната норма на чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Разпоредбата на чл.
74, ал.1 от ЗСч регламентира, че който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от
200 до 3000 лева, а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния случай не се спори, че санкционираното
дружество е подало декларация по чл.
92 от ЗКПО за 2015 г., съгласно която за 2015 г. не е
извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно Закона за счетоводството,
както и че не е спазило срока по чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч. Неизпълнението на предвиденото в ЗСч
задължение в указания от закона срок е административно нарушение, за което
правилно е ангажирана отговорността на „****” ЕООД в качеството му на
предприятие по смисъла на чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Настоящият съдебен състав не приема за приложими в
настоящото производство цитираните от районния съд разпоредби на чл. 38, ал. 4
и чл. 37 от ЗСч. Дружеството е наказано за административно нарушение, чието
изпълнително деяние се изразява в бездействие да публикува годишния финансов
отчет за 2015г. в установения от закона срок, а не за непубликуване на отчет за
приходите и разходите и доклад за дейността (каквато възможност урежда чл. 38,
ал. 4 от ЗСч). За настоящия спор е ирелевантно дали „Анатолий Валентинов” ЕООД
подлежи на задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори
(съгласно нормата на чл. 37 от ЗСч), а изключението по чл. 37, ал. 2 от ЗСч е
приложимо само по отношение на акционерните дружества и командитните дружества
с акции, но не и по отношение на дружеството с ограничена отговорност – какъвто
е наказания търговец.
Към процесното нарушение е неприложима хипотезата
на чл.
28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата
на които се гарантира със ЗСч. По делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска
степен на обществена опасност, поради което правилно административнонаказващия
орган не е приложил тази разпоредба. Извършеното административно нарушение е
типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид. Сочените причини довели до неизпълнението на задължението в предвидения в чл.
38 от ЗСч срок не могат да обусловят различен извод.
При така направените изводи, касационният съдебен
състав приема, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено.
Разгледано по същество оспорването на НП, настоящият
касационен състав не намира основание за отмяната му. Същото е издадено в
предписаната от закона форма, от компетентен орган, при съответствие с
материалния закон. Нарушението е доказано от обективна страна. Спазени са сроковете
за съставяне на акта и издаване на НП, които са със съдържанието по чл. 42 и чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Санкционираното дружество е осъществило
състава на установеното административно нарушение, поради което отговорността
му е ангажирана законосъобразно. Наложеното наказание по вид и размер е в
съответствие с целта на закона, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди, тъй като е законосъобразно. По изложените
съображения настоящият касационен съдебен състав отменя решението на първостепенния
съд и потвърждава оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. 2
от АПК, във вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административният съд Перник,
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 373/08. 09. 2017 година,
постановено по административнонаказателно дело № 446/2017 г. по описа на
Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 272468/21. 11. 2016 година, издадено от С. С. П. -
заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите София.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/