Р Е Ш Е Н И Е

№ 389

гр. Перник, 03. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 579/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ срещу решение № 499/27.09.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1143 по описа за 2016 г. на Районен съд Перник, с което е изменено наказателно постановление №15-А-8/19.05.2016г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, като имуществената санкция е намалена от 30 000 лева на 15 000 лева. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени изцяло наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения юрк. С. С., който поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на наказателното постановление.

По делото е постъпила и касационна жалба от директора на РИОСВ -Перник срещу решение № 499/27.09.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 1143 по описа за 2016 г. на Районен съд Перник. Посочените в тази жалба оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - наложеното наказание е явно несправедливо. Иска отмяна на съдебния акт и да се остави в сила наказателното постановление. Касаторът представя нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения главен юрисконсулт Г. Г., която поддържа жалбата и пледира за отмяна решението на районния съд и се потвърди изцяло наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е изменил наказателно постановление (НП) № 15-А-8/19. 05. 2016г. на директора на РИОСВ Перник, с което на „***“ АД, ЕИК *********** на основание чл. 164, ал.1, от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за извършено административно нарушение по чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС, като е намалил размера на санкцията на 15 000 лв.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС вменява в задължение на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително при нейната експлоатация, и че за неизпълнение на това изискване, на оператора на инсталацията се налага имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв. Приел е, че „Топлофикация - Перник” АД е нарушило задължението си, вменено му с разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията в комплексното разрешително, както и че в конкретния случай наложената имуществена санкция под средния, предвиден от законодателя размер. Първостепенният съд е счел, че размерът на санкцията следва да се намали, тъй като причините за допуснатото осушаване към датата на проверката са комплексни, а сочените от въззиваемата страна и други нарушения не могат да имат определящо значение при индивидуализация на наказанието, доколкото последните подлежат на установяване и доказване в отделни административнонаказателни производства и за тях жалбоподателят би понесъл самостоятелни санкции. Приел е също, че размерът на имуществената санкция следва да остане над минимума поради обществената значимост на охраняваните обществени отношения и поради това, че от нарушението са настъпили и несъставомерни вредни последици - замърсяване на въздуха. Съдът е намалил имуществената санкция в размер 15 000 лв. като съответстваща на характера и тежестта на нарушението и е счел, че в този си размер санкцията би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. При така изложените мотиви районният съд е изменил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

І. Разгледана по същество, касационната жалба на „****“ АД е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 02. 02. 2016 година от експерти на РИОСВ Перник е извършена проверка на сгуроотвал „7-ми септември“, находящ се в гр. Перник, кв. „***“, собственост на дружеството и експлоатирано от него, обективирана в констативен протокол (КП) № 13-КОС-ГВ-1/02. 02. 2016г. На място е установено, че от дружеството не са изпълнени Условие 16.9.1, Условие 16.9.2, Условие 16.9.5 от комплексно разрешително (КР) № 296-Н0/2008г., актуализирано с решение № 296-Н0-И0-А1/2013г. на изпълнителния директор на ИАОС. При така описаната фактическа обстановка бил издаден АУАН № 008 от 21.03.2016 г. против „****“ АД за неизпълнение на Условие 16.9.1, Условие 16.9.2, Условие 16.9.5 от КР. Въз основа на издаденият АУАН, административнонаказващият орган издал процесното НП № 15-А-8/19.05.2016г., в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. Постановено е от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на „****“ АД се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Съдът намира доводите на представителя на дружеството за неустановени от районния съд, но допуснати в производството по налагане на санкцията съществени процесуални нарушения за неоснователни, по следните съображения:

Настоящият касационен състав споделя преценката на решаващия първостепенен съд за проведено и приключило производство съобразно процесуалните правила, без да са допуснати нарушения, с които правото на защита на наказаното дружество да е било нарушено или ограничено.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично броя на свидетелите, като допуска същите да са повече от един и акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на АУАН, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира и с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, като тук вече законодателят изрично посочва, че следва да са двама, по съставянето на АУАН. Актът за установено административно нарушение (АУАН) се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (арг. от чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), но АУАН се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН), от което следва, че в разглежданата хипотеза АУАН може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението. Този извод следва също и от използвания от законодателя неконкретен по отношение броя на свидетелите израз в нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тълкуван систематично с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където е направено изричното уточнение за двама свидетели.

Отделно от изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато соченото от този касатор съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН № 008 от 21.03.2016 г. за административното нарушение, съставляващо неизпълнение на задължение към държавата, е съставен при спазване изискването на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Цитираната норма постановява, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Допуснатото от „***“ АД административно нарушение е установено по безспорен начин с КП № 13-КОС-ГВ-1/02. 02. 2016 година, а последният е официален документ, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, респ. съставлява доказателство за извършените пред него действия (допуснатите нарушения на Условие 16.9.1, Условие 16.9.2, Условие 16.9.5 от КР).

Неоснователно е и следващото възражение на „***“ АД за несъобразяване от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на наложената имуществена санкция. Районният съд мотивирано е отхвърлил това възражение. Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното решение за законосъобразност на наложената имуществена санкция над минималния размер, с оглед наличие на приключили с влезли в сила наказателни постановления за неизпълнение на условия по КР №296-Н0/2008 година, издадено на „***“ АД, в качеството му на оператор на сгуроотвал „7-ми септември“.

В този смисъл съдът отхвърля изцяло касационната жалба на „Топлофикация - Перник“ АД, като неоснователна.

ІІ. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на РИОСВ - Перник е основателна.

Основателно е възражението на този касатор, че размерът на санкцията незаконосъобразно е бил намален от 30 000 лв. на 15 000 лева, като не е отчетен превесът на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Настоящият касационен състав приема, че при събраните безспорни доказателства за трайно неизпълнения на условия по КР, имащи отношение към опазването на околната среда и здравето на хората – категория касаеща най-значими обществени отношения, размерът на имуществената санкция от 30 000 лв. в по–голяма степен е адекватен на целите на административнонаказателната репресия, заложени в чл. 12 на ЗАНН и не е следвало да бъде намаляван от районния съд. Последният извод изцяло кореспондира с представеното в касационното съдебно производство ново писмено доказателство. Това доказателство относно предприети действия по проверка дейността на дружеството в сгуроотвал „7-ми септември“ след деня на нарушението са ирелевантни за самото деяние, осъществено на същото място, но в друго точно определено време. То обаче е от значение за индивидуализиране на наказанието и настоящият съд го цени в съвкупност със събраните от районния съд доказателства. Видно от КП № 823-КОС-ЛД-56, съставен от експерти към отдел „КОС“ при РИОСВ – Перник, към 12.12.2017г. на сгуроотвал „7-ми септември“, санкционираното дружество е отчело количества отпадъци до м. ноември 2017г. Следва, че неизпълнението на условията от КР е продължило и след установяване на административното нарушение за което е санкционирано дружеството, вкл. до 12.12.2017г. Този факт сочи на трайно несъобразяване с действащите правни норми, създадени с цел опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората (чл. 1, т. 1 от ЗООС), което е основание за налагането на по-строга санкция за постигане целите на наложеното административно наказание – в случая да се предупреди и превъзпита „***“ АД към спазване на установения правен ред. Касационният съдебен състав приема, че наказващият орган, въз основа на установените от него факти, правилно е приложил материалния закон, като е посочил конкретни нарушени условия на комплексното разрешително и е приложил съответната санкционна разпоредба, като законосъобразно е наложил имуществена санкция от 30 000 лв. Районният съд не е съобразил изменението на чл. 164, ал. 1 от ЗООС (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), с което са въведени значително по-високи санкции, вкл. и за допуснатото от „***“ АД административно нарушение. Законодателят е увеличил максималният размер на наказанието от 100 000 лв. на 500 000 лв. именно за да даде по-адекватна защита на значимия обществен интерес по опазване на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората. В този смисъл правилно районният съд е приел, че наложената имуществена санкция следва да е над минималния размер, но неправилно я е намалил, като не е съобразил повишения от законодателя през 2015г. максимален размер на санкцията.

Надлежно даденото от дружеството възражение за невъзможност да изпълни част от условията на комплексното разрешително (лист 19-20 от административнонаказателно дело № 1143 по описа за 2016 г. на Районен съд Перник), вкл. след проведената процедура завършила с актуализиране на това КР с решение № 296-Н0-И0-А1/2013г. на изпълнителния директор на ИАОС (лист 47-48 от същото дело), с което са добавени нарушените условия 16.9.1; 16.9.2 и 16.9.5 от КР, по никакъв начин не променят извода за извършеното нарушение и неговото наказание, тъй като регламентираните условия по издаденото и действащо КР № 296-Н0/2008 г., актуализирано с решение № 296-Н0-И0-А1/2013г., следва да се спазват през целия период докато КР е в сила.

По изложените съображения касационният състав приема, че като е изменил оспореното пред него НП и е намалил имуществената санкция от 30 000 лв. на 15 000 лв., районният съд е постановил решение, което подлежи на отмяна на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 499 от 27.09.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1143/2016г. по описа на Районен съд Перник и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 15-А-8/19.05.2016г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/