Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

гр. Перник, 03. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 600/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция (ТД) на НАП София, офис Перник, с адрес гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски“ № 1Б срещу решение № 483/19.09.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1554 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен представител юрк. М. К. поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – „***“ ЕООД, ЕИК ************, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № F309087/31.07.2017 г., издадено от Р. Б. Д. - директор на офис Перник при ТД на НАП София, с което на “***” ЕООД, ЕИК ***********, с адрес: гр. Перник, ул. „***“, бл. 1, вх. Б, ет. 3, ап. 27, представлявано от С. Б. С., е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за нарушаване на чл. 92, ал.2 от ЗКПО.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че ТД на НАП, офис Перник, след проверка в информационната система установил, че „Регионален образователен център” ЕООД, в качеството си на данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък не е подало годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за 2016 г. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, но е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай, доколкото дружеството не е осъществявало дейност през периода, не е отчело приходи или разходи. Първостепенният съд е приел, че са налице изключителни обстоятелства, които го определят като маловажен случай, а именно приключилото обсъждане на законодателна инициатива, която е една от взетите мерки в изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет за 2017 г. за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи, сред които и ГДД по чл. 92, ал.2 от ЗКПО за лица, които не са осъществявали дейност през данъчната година. Районният съд е отчел факта, че нарушението макар и след законоустановения срок, е отстранено, както и че дружеството е регистрирано именно в средата на данъчната година, за която е следвало да подаде годишната данъчна декларация, което също дава основание да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по ЗКПО. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, в което не е направено разграничение спрямо формалните или резултатни административни нарушения. При така изложените мотиви районният съд е отменил оспореното НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Решението е валидно, допустимо и правилно, но по съображения, различни от изложените в обжалваното решение.

Страните не спорят по фактите. Безспорно установено е, че „Регионален образователен център” ЕООД е данъчно задължено лице по ЗКПО, което е трябвало да подаде годишна данъчна декларация за отчетната 2016 година в срок до 31.03.2017 година, като с бездействието си е допуснало такава да бъде подадена едва на 26.06.2017 година, т.е. със закъснение. В този смисъл правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е извършено административно нарушение по чл. 92, ал.2 от ЗКПО от страна на дружеството.

Настоящият касационен състав не се споделя приетото от районния съд, че конкретният случай попада под приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Нарушенията по чл. 261, ал.1, във връзка с чл. 92, ал.2 от ЗКПО са формални, от обективна страна се изразяват в бездействие - неподаване на годишна данъчна декларация в териториалната дирекция на НАП от данъчно задълженото лице. Като допълнителен признак е указан срок за подаване - до 31 март на годината, следваща отчетния период. За наличието на задължение за подаване на ГДД законът, до законодателната промяна, въведена с нормата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО (обн. в ДВ бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), не държи сметка дали е осъществявана стопанска дейност и какви са стойностите на отчитане. Необходимо и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на ГДД по чл. 92, ал.2 от ЗКПО е юридическото лице да бъде надлежно регистрирано и да не е заличено за отчетния период. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че санкционираното посредством обжалваното НП нарушение е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква настъпване на вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия му състав. Последното води до извода за неприложимост на института „маловажен случай“ в конкретния казус. Отделно следва да се посочи, че нарушението на чл. 261, ал.1, във връзка с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, за което е санкциониран ответника по касация, не се отличава от останалите нарушения от този вид, което да мотивира наказващият орган, респ. съдът за прилагането на института „маловажен случай“. Съставът на нормата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, към който препраща санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО - основание за ангажиране на отговорността на наказаното дружество, установява срок за подаване на ГДД на задължените лица - до 31 март на следващата година. С неподаването на годишната данъчна декларация в този срок, се счита за осъществен състава на вмененото на лицето нарушение. Изпълнителното деяние е довършено с изтичането на нормативно регламентирания срок за подаване на това заявление. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП е посочен изрично този нормативно установен срок - 31.03.2017 година, с изтичането на който нарушението е извършено. От тази именно дата, до която дружеството е било длъжно да подадена декларацията, нарушението е довършено.

Същевременно настоящият касационен състав съобрази, че в случая е изпълнена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

С нормата на чл. 92, ал. 4 от ЗКПО (изм. с ДВ бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) законодателят е приел, че годишна данъчна декларация за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Страните не спорят, а и това се установява от подадената след срока ГДД, че за 2016г. данъчно задълженото лице по ЗКПО - „Регионален образователен център” ЕООД, не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Следва, че деянието за което е санкциониран ответника по касация, считано от 01.01.2018г. не е административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Релевантното в случая е, че до влизане в сила на оспореното пред районния съд наказателното постановление е последвала нормативна разпоредба, която вече е влязла в сила и безспорно е по-благоприятна за нарушителя.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

В този смисъл касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483 от 19.09.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1554/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/