Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

16

 

гр. Перник, 19. 01. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 635/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Б.Т. с адрес ***, срещу решение № 508/12. 10. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1262 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР - гр. Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил изцяло наказателно постановление (НП) № 16-1158-000383/28.03.2016 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на И.Б.Т., на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за осъществен състав на административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 -ро от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел, че осъществяването от Т. на административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е доказано по несъмнен, категоричен и безспорен начин, поради което е формирал извод, че правилно е приложена и административно-наказателната разпоредба. Приел е също за безспорно доказано по делото, че Т. е осъществил и състава на административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. При така изложените съображения е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационният съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, като установените нарушения за които е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително са осъществени от наказания правен субект.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

От фактическа страна е установено, че на 24.02.2016 година мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - Перник съставил на И.Б.Т. АУАН бланков №392479/24.02.2016 година в обстоятелствената част на който е описано, че на същата дата в 17,25 часа в община Перник на път 2-ри клас № II-63 с посока на движение от кв. „Проучване” към магазин „Била” управлявал лек автомобил марка „***” модел „***” с ДК № РК **** АН и при извършена проверка се установило, че не използвал обезопасителен колан по време на движение,с какъвто автомобила е бил оборудван и не носел контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора И.Б.Т. се споделят и от настоящия касационен състав. От касатора не са ангажирани доказателства, които да установяват друга фактическа обстановка относно извършването на вменените му административни нарушения. Не е оборена от страната на касатора доказателствената тежест на съставения АУАН, както и на събраните в хода на административнонаказателното производство писмени и гласни доказателствени средства, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователно е възражението на касатора, че описаната фактическа обстановка е противоречива, объркана и неясна, поради което е нарушено правото му на защита.

Настоящият касационен съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на касатора. В процесното съдебно решение са изложени мотиви, които не следва да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят и от настоящата инстанция, като в тях се съдържа отговор на въпросите има ли извършени деяния; извършени ли са от наказания субект; съставляват ли административни нарушения и правната им квалификация; какво наказание да се определи на нарушителя за всяко от двете нарушения. Не се констатират и пороци в дейността по избор на нарушените с деянията законни разпоредби.

Първостепенният съд е определил фактическата обстановка въз основа на АУАН бланков № 392479/24.02.2016 г. Районният съд правилно е съобразил доказателствената сила на съставения АУАН, произтичаща от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива доказателства не са представени пред касационната инстанция. Същевременно и показанията на актосъставителя Р. С. Е. изцяло кореспондират с фактите изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция.

При проверка законосъобразността на НП касационният съдебен състав не установи несъответствие между обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив. Изложените фактически данни изцяло кореспондират със съставите на нарушенията вменени на И.Б.Т., както и правилно са приложени санкционните норми. В допълнение на изложеното от първостепенния съд, следва да се отбележи, че нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачите на МПС от категории M1, M2, M3, N1, N2 и N3, при управление на същите да използват обезопасителни колани, когато същите са оборудвани с такива. От събраните доказателства се установи, че на релевантната дата и час - 24.02.2016г. в 17.25 часа, Т. е управлявал лек автомобил, както и че последният е бил оборудван с обезопасителен колан. Доколкото по безспорен начин е доказано, че касаторът е управлявал описаното МПС без поставен предпазен колан и без да носи контролния талон към свидетелството си за правоуправление, то правилен е извода на районния съд, че законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на сочените основания. Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева се наказва водач, който управлява МПС без поставен предпазен колан (нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП), а съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 10 лв. се наказва водач, който не носи определените документи - контролен талон (нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Следва извод, че определените и наложени на Т. административни наказания са съобразени с приложимите правни норми и не подлежат на изменение.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 508 от 12. 10. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1262/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2./п/