Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25.01.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 637 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, офис Перник против решение № 514 от 18.10.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 1138 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F295647/22.05.2017г. на Директора на Офис Перник при ТД на НАП-София, с което на В.С.М.,***, за извършено административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ във вр. с чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 960 лв. (две хиляди деветстотин и шестдесет лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Без да сочи конкретни основания за обжалване на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, излага доводи срещу изводите в решението за допуснато в хода на производството по налагане на административно наказание съществено процесуално нарушение поради липса на посочена в акта и НП дата на извършване на процесното нарушение. От касационния съд иска да отмени решението на Районен съд- Перник и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл.ю.к. Кирилова. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, В.С.М., редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Ралица Милева. Възразява срещу жалбата и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде отменен.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № F295647/22.05.2017г. Директорът на Офис Перник при ТД на НАП - София, е наложил на В.С.М.,***, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ (заемател), административно наказание „глоба“ в размер на 2 960 лв., за това, че не е отразил в годишната си данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. с вх. №144391600298580/18.04.2016г. информация, относно получени от същия през 2015г. два парични заема – единият получен на 28.02.2015г. в размер на 14 800 лв. (четиринадесет хиляди и осемстотин лева), непогасен към 31.12.2015г., и втори – получен на 28.08.2015 г. в размер на 14 800 лв. (четиринадесет хиляди и осемстотин лева), също непогасен към 31.12.2015г., с което е извършил административно нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ във вр. с чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1138 по описа на съда за 2017г. Наказателното постановление е отменено поради установено от районния съд, възприето от състава като съществено, процесуално нарушение, поради липса на вписана, установена или установима от данните по делото по несъмнен начин, дата на извършване на процесното нарушение. От приложените по делото договори за цесия от 01.12.2015г. е приел, че процесните задължения не са актуални към 01.12.2015г. С тези доводи районният съд е отменил наказателното постановление.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият съдебен състав намира следното:

Решението е правилно. Районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни.

Без основание е изложеното в жалбата срещу изводите на районния съд за допуснато в производството по налагане на административно наказание процесуално нарушение. Касационният съд споделя изцяло и извода на решаващия първоинстанционен за същественост на този безспорен порок на проведеното административнонаказателно производство. Съставеният за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържат посочена дата на извършване на нарушението. Тази дата не е и изводима безпротиворечиво, както от обстоятелствените части на акта и НП, така и от цялата административнонаказателна преписка. По делото и с оглед данните от преписката неясно остава коя дата наказващият орган приема за извършване на нарушението - датата, на която ответникът е подал ГДД за 2015г., а именно - на 18.04.2016г., в която не е бил деклариран получен заем, но срокът за подаване на декларация не е бил изтекъл и към този момент не е имало извършено нарушение или датата след края на периода, до който е бил длъжен да декларира-30.04.2016г., т.е. на 01.05.2016г. или 28.02.2017г. е дата на установяване на нарушението, а пък АУАН е съставен на съвсем друга дата. Нито в АУАН, нито в НП е посочен дори крайният срок за подаване на ГДД, който може да се приеме като дата на извършване на нарушението, защото след изтичането му деецът се счита, че е извършил нарушение, ако не подаде съответна декларация. Не е ясно и дали за наказващия орган, основано в регламентиращия задължението материален закон, тази дата е възможно да е датата, до която би могла да бъде коригирана ГДД - 30.09.2016г., както и отнася ли се тази възможност до корекции на недекларирани данни, с оглед съдържанието на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ. В тази връзка от обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение не може да се направи безпротиворечив извод какъв точно е фактическият състав на вмененото административно нарушение - приема ли наказващият орган, че процесното нарушение въобще е обвързано със сроковете за подаване/коригиране на ГДД или за да е съставомерно недекларирането на данните по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „в“ от ЗДДФЛ достатъчно е ГДД да е подадена, а тези данни да не са декларирани, независимо дали ГДД е в срок/коригирана. Всичко това пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, имащо право да разбере в какво конкретно се състои неизпълненото задължение, регламентирано в конкретни законови разпоредби, обвързано с административно наказание, налагано по административен ред. Доводи, в тази посока са наведени едва с касационната жалба. В тази фаза на производството обаче допълване на НП и административнонаказателното обвинение е недопустимо, с оглед което същите не могат да рефлектират върху изводите на съда.

С оглед горното неустановената и неустановима дата на извършване на нарушението е съществен процесуален порок на процесното административнонаказателно производство, препятстващ както преценката на съда относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, така и проверката относно правилното приложение на материалния закон, действащ към датата на процесната деятелност, а в тази връзка и правото на защита на наказаното лице. Порок от такъв характер не може да бъде саниран във фазата на съдебно обжалване на наказателното постановление. Правилно същото е отменено единствено на посоченото основание, поради което решението ще бъде оставено в сила.

Ще се посочи, че се споделят от настоящия състав и доводите на районния съд свързани с приложените договори за цесия от 01.12.2015г., които правят и деянието несъставомерно.

По изложените доводи не са налице релевираните касационни основания и решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 18.10.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1138 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/