Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

Гр. Перник, 12.01.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 640 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.А.П. с ЕГН ********** *** срещу съдебно решение № 500 от 15.08.2017 година, постановено по АНД № 909/2017 година по описа на Районен съд Дупница, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1276494, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който на В.А.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, както постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и отмени издадения електронен фиш.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Кюстендил, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила, като законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Със съдебно решение № 500 от 15.08.2017 година, постановено по АНД № 909/2017 година по описа на Районен съд Дупница е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1276494, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който на В.А.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Дупница е приел за безспорно от фактическа страна, че на 24.03.2014 година в 02:34 на ПП І-4 Е-79 на км. 347+750 (с.Мурсалево), в посока на движение гр. Благоевград и отчетен толеранс 3 км/ч в полза на водача на МПС „****“, с рег. № Р **** ВВ се е движел със скорост 97 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 50 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Правилно е становището на съда за приложимост на облекчения ред за наказване по чл. 189, ал. 4 – ал. 11 от ЗДвП. Нарушението е установено чрез използването на стационарна камера SITRAFFIC LYNX ERS 400. Посочените норми от закона въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи.

Въз основа на всичко изложено, касационната инстанция намира за безспорно доказано, че касационният жалбоподател е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и е осъществил състава на административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран с предвидената в него санкция – „Глоба“ в размер на 300 лева. С оглед на това, като е потвърдил електронния фиш, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касатора във въззивното решение е обсъдено и приложението на давностните срокове. Броенето и изтиченето им се обуславя от процедурата по която се издават ЕФ и тяхната форма, което е и причина районния съдия подробно и мотивирано да обсъди процедурата по налагане на административно наказание по правилата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП. В подкрепа на изложеното от въззивния съд, настоящият касационен състав намира, че следва да отбележи следното:

Позоваването в касационната жалба на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е неоснователно, както и срокът на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП „при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“, който ЕФ се приравнява на наказателно постановление /вж. чл. 59 и следващите от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Към момента на извършване на деянието - 24.03.2014 година е действала разпоредбата на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която ЕФ е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства“. Предвид това, едновременно с установяване на нарушението се налага и административно наказание „Глоба“ на неговия извършител. С други думи при налагане на административно наказание по чл.189, ал. 5 от ЗДвП, няма как да бъдат прилагани сроковете по чл. 34 от ЗАНН за установяване на нарушението чрез АУАН и налагане на наказанието, тъй като това става едновременно, в опростена и съкратена процедура. В този смисъл е и приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 година „че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ“.

В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно и възражението на касатора, направено чрез неговия пълномощник в касационната жалба за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 НК. По посочените причини и съгласно чл. 81, ал. 3 НК, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК всяко административнонаказателно преследване се погасява с изтичане на срок от три години от извършване на нарушението, независимо от спирането или прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В процесната хипотеза, предвид това, че вмененото на В.А.П. административното нарушение е извършено на 24.03.2014 година предвиденият в закона тригодишен давностен срок не е изтекъл. Следователно, към момента на издаване на електронния фиш това правомощие не е било погасено. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност от четири години и половина, за да може касатора да се позове на това обстоятелство.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, които се свеждат само до искане за прилагане на давностните срокове, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакувания акт или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, решаващият състав на Административен съд – Перник, намира касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 500 от 15.08.2017 година, постановено по АНД № 909 по описа за 2017 година на Районен съд Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/