Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр. Перник, 18. 01. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А.М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа
докладваното от съдия Луканов КАН дело № 644/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял
трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.Х.Ш. с адрес ***,
чрез пълномощника си адв. И.М. *** срещу решение № 591/17. 10. 2017 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 1504 по описа за 2017 г. на
Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни
съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и да
се отмени наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не
са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован, поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР -
гр. Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание.
Не изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие
с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник
е потвърдил наказателно постановление (НП) № 16-1158-000997 от 24.06.2016 г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, , с което
на С.Х.Ш., на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 350 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
За да постанови решението си районният съд е приел,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно на изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приел е за безспорно доказано по делото, че
административното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство (система TFR 1-М, с идент. № 576), с каквото съгласно чл.165, ал.2,
т.6 от ЗДвП могат да се установяват и заснемат нарушенията на правилата за
движение по пътищата. Изложил е и мотиви, че автоматизираното техническо
средство (АТСС), с което е установено и заснето процесното нарушение е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим, а нарушението е установено в границите на населено място (гр.
Перник, кв. „Бела вода“), при допустима за процесното превозно средство скорост
на движение 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счел е също, че Ш. е субект на нарушението, тъй като е
собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението и е
декларирала, че не го е предоставяла на друго лице, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността й по административнонаказателен ред.
Приел е, че превишаването на скоростта е 51 км/ч., от което следва, че
наказанията наложени на Ш. са законосъобразно определени, а намаляването им под законоустановените
размери е недопустимо. При така изложените съображения е потвърдил наказателното
постановление.
Съгласно чл.
63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.
218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационният съдебен състав приема, че АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като
от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По
същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
производството пред районния съд писмени и гласни доказателства, като установеното
нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е
осъществено от наказания правен субект.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон,
процесуалните правила и е обосновано.
От фактическа страна е установено, че на 26.04.2016
г., около 14.35 часа, в гр. Перник, кв. „Бела вода“, по път I-6, в посока гр.
Радомир – гр. София, се движело МПС „***“, с рег. № РК****АХ. В същия район, на
около 15м. преди входа на бензиностанция „Дилас“, на км.74+600, с мобилно автоматизирано
техническо средство ТFR1 – М”, № 576, се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.
Мястото на контрол било обозначено с преносим пътен знак Е 24, поставен преди
мястото, на което бил позициониран служебният автомобил. В 14.36 часа през
обсега на АТСС преминало МПС „***“, с рег. № РК****АХ, като системата фиксирала
скорост на движение 104 км/ч. Впоследствие, при снемане на записаната
информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зона е измерена скорост на движение от 104 км/ч., което
превишавало с 54 км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. След съответно приспадане на допустимата грешка
при измерването превишението на скоростта
било редуцирано до 101 км/ч. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че
превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на С.Х.Ш., а
предвид стойността на превишението на скоростта и следващите се за нарушението
наказания не била приложена съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
производството продължило по общите правила. Цифрово е посочено, че касатора е
нарушил разпоредбата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП. Ш. подписала декларация по реда на чл.188
от ЗДвП, в която посочила, че на 26.04.2016г. лично е управлявала лек автомобил
„***“ с рег. РК****АХ. Въз основа на декларираните данни, на същата дата било
образувал административнонаказателно производство със съставяне на АУАН, бл. №
270323, като органът приел, че Ш. виновно е нарушила разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, тъй като в населено място /гр. Перник, кв. „Бела вода“/,
сигнализирано с ПЗ Д11, е превишила максимално разрешената скорост от 50 км/ч.,
движейки се със 104 км/ч. На жалбоподателката бил предявен и снимков материал -
клип № 7501 от 26.04.2016г., която при предявяване на съставения АУАН го подписала с обяснението, че
на 26.04.2016г. е транспортирала жена, нуждаеща се от спешна помощ, и е
възможно да е шофирала с отчетената
скорост. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила правото си на допълнителни
писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
пред районния съд НП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон
и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора С.Х.Ш. се
споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни. От
касатора не са ангажирани доказателства, които да оборват фактическите
констатации относно извършването на вмененото й административно нарушение,
поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
й отговорност.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Настоящият касационен съдебен състав приема, че предвид
превишението на скоростта, което се санкционира както с глоба, така и с
лишаване от правоуправление, водачът Ш. правилно е била санкционирана по общия
ред – след съставяне на АУАН и издаване на НП. Нарушението е било установено с мобилна
система за видеоконтрол и от собственика на автомобила е изискана информация за
водача на МПС на процесната дата и час, за да се определи субекта на нарушението.
Събраните от районния съд доказателства не са
оборени от касатора, поради което и доводите му са неоснователни. Не се доказа
нито пред районния съд, нито пред касационната съдебна инстанция, защитната
теза на санкционирания водач, че към релевантния момент – 26.04.2016г. Ш. е транспортирала жена, нуждаеща се
от спешна помощ, което да обоснове извод, че е налице хипотезата на
чл.13, ал.1 от НК и нарушението е извършено при „крайна необходимост“.
Релевантният факт е, че управляваният от наказания
субект автомобил е заснет при движение със скорост която превишава с над 50
км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП. При измерването на скоростта е отчетено и 3%-то допустимо отклонение от
стойността на фиксираната скорост в полза на водача. Правилно за констатираното
нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП (в приложимата редакция изм. и доп. - ДВ,
бр. 10 от 2011 г.), съгласно която водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, се наказва, както следва: т.6 - за превишаване над 50
км/ч - с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата
се увеличава с 50 лв.
Неоснователно е възражението на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения поради неспазване изискванията на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на
10.05.2016г. след като административният орган е изпълнил процедурата по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП при която е установил от кого е управлявано заснетото моторно
превозно средство на 26.04.2016г., т.е. при установяване субекта на
нарушението. Вписан е свидетелят при съставянето на акта, който също го е
подписал.
След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), налагането на административни наказания за
допуснати нарушения на чл.
21, ал.1 и ал.2
от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, предварително
обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП (в приложимата редакция приета с ДВ,
бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015г.), функциониращи автоматично, при
условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Касационният състав
приема, че при установяването на нарушението контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа
на нарушението, установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо
средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Последното обосновава извода на съда, че скоростта на движение на заснетия
автомобил е отразена вярно в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП. В този смисъл е неоснователно и възражението на касатора, че не е доказано
описаното в НП нарушение, че Ш. се е движила със скорост от 101 км/ч.
При извършената на основание чл.218,
ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение,
а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да
се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административният съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591 от 17. 10. 2017 година,
постановено по административнонаказателно дело № 1504/2017г. по описа на Районен
съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/