Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр. Перник, 22. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 653/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален представител на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) София с адрес гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 срещу решение № 594/11. 10. 2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1351 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска отмяна на съдебния акт и да се потвърди наказателното постановление. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен представител - юрк. Милена Кирилова, поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответникът по касация – ЕТ „***“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 80/29, вх. Б, ет. 5, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие – адв. Р. П., преупълномощена от адв. Н. Д. Б., двете от АК – гр. Перник, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е изменил наказателно постановление (НП) № F292320/21.04.2017 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция на НАП, гр. София, с което на ЕТ „***“, ЕИК **********, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за това, че при извършената на 16.02.2017 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект – магазин за продажба и ремонт на часовници, находящ се в района на кооперативния пазар в гр. Перник е установено нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, като е намалил размера на имуществената санкция на 500 лева.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че ЕТ „***“ е извършил вмененото нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, за което правилно е и санкциониран. Приел е също, че неизпълнението на законовото изискване за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство представлява нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, поради което и не е било необходимо обвързването й с други разпоредби от подзаконов нормативен акт за прилагането на същия закон. Съдът е приел, че административнонаказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, индивидуализирайки размера на имуществената санкция на 1 000 лева, която се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което е първо за санкционираното лице, поради което е намалил имуществената санкция до минимално предвидения в закона размер от 500 лева. Първоинстанционният съд е приел още, че нарушението на чл. 118, ал.1 от ЗДДС рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност, която не е явно незначителна и води до укриване оборота на търговските дружества. Въз основа на горното съдът е намалил имуществената санкция в размер 500 лв. като съответстваща на характера и тежестта на нарушението и е счел, че в този си размер би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна е установено, че на 16.02.2017 г., в 12:00 часа, инспектори по приходите в ТД НАП–София, отдел „Оперативно управление”, извършили проверка в търговски обект – магазин за продажба и ремонт на часовници, находящ се в района на кооперативния пазар в гр. Перник и стопанисван от ЕТ „***“. Те осъществили контролна покупка на две батерии от по 1,5 волта, като заплатили за тях в брой сумата от три лева, която била приета от продавача в обекта – Р. М. Последната не издала фискална касова бележка, въпреки че в обекта имало монтиран ЕКАФП, модел “ДЕЙЗИ Експерт” с ИН на ФУ DY 317533 и ФП 36404933, който бил изправен и в работен режим. По искане на инспекторите бил отпечатан дневен финансов отчет с разчетна наличност 0,00 лева. Проверяващите съставили протокол за извършена проверка № 0200004 от 16.02.2017 г., в който отразили установеното фактическо положение. На 24.02.2017 г., в присъствието на търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F292320. В 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН от страна на ЕТ „***“ не били депозирани писмени възражения срещу констатациите, съдържащи се в АУАН. Административнонаказващият орган е приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на едноличния търговец била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Процесното НП е било връчено на 21.06.2017 г. на Р. М. С.

Обжалваното решение е правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Районният съд е формирал изводите си въз основа на изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените от жалбоподателя доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. В АУАН е описан подробно фактическият състав на нарушението, като установената от актосъставителя фактическа обстановка е възпроизведена и в наказателното постановление. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до неизясняване на делото от фактическа страна или правещи невъзможна проверката за установяване на деянието и дееца, обстоятелствата препятстващи диренето на отговорност или обосноваващи освобождаването от такава, нито са ограничили права на нарушителя в някоя от фазите на процеса. В този смисъл следва, че в административната фаза на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По същество и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира обжалваното решение за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Събраните по делото доказателства сочат, че на 16.02.2017 г. в търговски обект на ответника по касация е извършена продажба на стока, изцяло заплатена в брой, без да се издаде касова бележка /касов бон/ от регистриран, технически изправен и работещ електронен касов апарат с фискална памет, какъвто се е намирал в обекта, или такава от кочан. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС въвежда в задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип. По силата на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен в изрично посочените в същата норма случаи, какъвто не е разглежданият. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от наредбата, лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. В разглеждания случай не се спори, че на посочените в оспореното НП дата, час и място - в търговския обект на ответника по касация, е извършена продажба на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена касова бележка от фискалното устройство. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че в случая е ангажирана отговорността на търговеца, стопанисващ обекта, от който е извършена неотчетената продажба, при което е без значение кое е конкретното физическо лице, фактически приело плащането. Правилен е извода на решаващия състав, че чрез неизпълнението на цитираното нормативно установено задължение, безспорно установено по делото, търговецът е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с приложената санкционна норма на ЗДДС, съгласно която, в приложимата й редакция, на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева.

В решението си районният съд е изложил мотиви за ниската обществена опасност на деянието и на извършителя. Съдът е обосновал изменението на наложеното наказание с обстоятелството, че нарушителят не е извършвал други нарушения на данъчното законодателство.

Настоящият касационен състав приема, че с оспореното решение законосъобразно е намален размера на наложената имуществена санкция, като не е налице соченото в касационната жалба нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При съобразяване с правилата за определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани в разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, и отчитайки всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на наказанието, първостепенният съд е определил санкцията в размер на законоустановения минимум, предвиден в санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС, който напълно съответства на тежестта на нарушението и степента на обществената му опасност, поради което минималния размер на санкцията е справедлив и способстващ за постигане целите на административно-наказателната репресия, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Нито в първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция са ангажирани доказателства от касатора, които да подлагат на съмнение възприетите изводи от първостепенния съд, респективно такива, които да обосновават налагане на наказание в по-висок размер от минимално предвидения за извършеното нарушение. Оплакванията на касатора в противния смисъл са неоснователни и не се споделят от настоящия състав на съда.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594 от 11.10.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1351/2017г. по описа на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/