Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Перник, 30. 01. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 700/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Й.М., с адрес ***, срещу решение № 257/30.10.2017г., постановено по административнонаказателно дело № 334 по описа за 2017 г. на Районен съд Радомир. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, поддържа жалбата си. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – Районно управление гр. Радомир при ОД на МВР - Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно и не изразява становище по касационната жалба. Не сочи нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Радомир е потвърдил наказателно постановление (НП) № 17-0328-000362/16.05.2017г. на началник на РУ - Радомир към ОД на МВР Перник, с което е наложил на Д.Й.М., административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че и в АУАН и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като има единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Счел е обстоятелството, че на нарушението е дадена правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, вместо по чл. 150а ал.1 от ЗДвП, не е ограничило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим закон. Идентичността на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН еднозначно, ясно и точно сочат нарушението, както изискват чл. 57, т.5 от ЗАНН и чл. 42, т.4 от ЗАНН. Районният съд е изложил мотиви, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, а след като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, е потвърдил оспореното пред него НП.

От фактическа страна е установено, че на 21.04.2017г. в 14.40 часа в гр.Радомир на ул. „Райко Даскалов“ след бензиностанция „Лукойл“ в посока гр. Кюстендил Д.Й.М. е управлявал товарен автомобил „***“с рег.№ СА **** ТХ, собственост на фирма „***“ ЕООД, БУЛСТАТ **********, като при проверка от контролните органи на РУ-Радомир към ОД на МВР Перник се установило, че водачът управлява МПС-то със СУМПС на което е изтекъл срокът на валидност - до 19.04.2017г. На водача бил съставен АУАН № 345/21.04.2017г. в негово присъствие, който му бил предявен за запознаване и подписан от него с признанието, че срокът на валидност е изтекъл на 19 04. 2017г. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата касационна инстанция приема, че първостепенният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е изяснил делото от фактическа и правна страна.

Страните не спорят по фактите. Установено е, че на 21.04.2017г. в 14.40 часа касаторът е управлявал товарен автомобил „***“с рег. № СА **** ТХ със СУМПС на което е изтекъл срокът на валидност - до 19.04.2017г., което е отразено и в съставения АУАН № 345/21.04.2017г. Следва да се отрази, че съгласно законовата презумпция на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от санкционирания водач не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, като му е наложена глоба в размер от 100 лева съгласно нормата на чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че районният съд е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал обосновани и правилни правни изводи относно компетентността на административнонаказващия орган и законосъобразността на НП, относно правилната установеност и доказаност на процесното нарушение. Районният съд е изложил логични, подробни и съобразени с приложимия закон мотиви, които се споделят от касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на касатора, че отговорността му е следвало да бъде ангажирана съгласно чл. 185 от ЗДвП. Цитираната норма е приложима само когато е установено извършването на административно нарушение, за което не е предвидено друго наказание. В случая правилно е приложена санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП, тъй като е установено, че на 21.04.2017г. в 14.40 часа Д.Й.М. не е правоспособен водач, но е управлявал товарен автомобил „Мерцедес“ 312 Д с рег. № СА 9887 ТХ. Всеки водач, при проверка, следва да удостовери правоспособността си, като представи свидетелство за правоуправление на съответната категория МПС, издадено от компетентните органи и да е в обхвата на времевия му срок на валидност. В този смисъл е неоснователно и възражението на касатора, че ЗДвП не съдържа отделен състав на нарушение с изпълнително деяние „управление на МПС със свидетелство за управление с изтекъл срок“.

При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган изцяло е съобразил нормативно установените критерии за индивидуализация на наказанието, съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като глоба от 100 лева е достатъчна за постигане целите на административнонаказателното производство.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, тъй като не се касае за нарушение, което с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

При извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни норми, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 257 от 30.10.2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 334/2017г. по описа на Районен съд Радомир.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/