Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 61
Гр. Перник, 29.01.2018
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 14
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.В.В. с ЕГН **********
*** против Решение № 61 от 19.10.2017 година, постановено по АНД № 73 по описа
за 2017 година на Районен съд Трън.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 103 от 29.08.2017 година на директора на Областна дирекция
по безопасност на храните Перник, с което на С.В.В. с ЕГН ********** ***, в
качеството му на земеделски производител на основание чл. 150, ал. 2 от Закона
за защита на растенията /ЗЗР/ му е наложена „Глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 30, ал. 3 от ЗЗР.
Касаторът, твърди че
постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи срещу изводите на
районния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на постановеното
съдебно решение, както и се пледира неправилна оценка на доказателствата от
страна на решаващия първоинстанционен състав. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и по същество да
постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно
заседание касаторът, редовно призован се явява лично и поддържа
касационната жалба. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния
съд, като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната
жалба директора на Областна дирекция по безопасност на храните Перник, чрез
своя процесуален представител адвокат П. Б. от АК Перник възразява
срещу касационната жалбата, като излага подробни доводи в тази насока. Моли съда
да остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната
проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания настоящия
касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма и по
допустима жалба.
Разгледана по
същество касационната жалбата е основателна.
С Решение № 61 от 19.10.2017 година, постановено по
АНД № 73
по описа за 2017 година на Районен съд Трън е потвърдено наказателното
постановление.
Предмет на разглеждане
пред Районен съд Трън е било издаденото срещу касатора наказателно
постановление № 103 от 29.08.2017 година от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните Перник, с което е му наложена
„Глоба“ в размер на 3 000 лева, на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЗР за извършено
административно нарушение на чл. 30, ал. 3 от ЗЗР. Административнонаказателната
му отговорност е била ангажирана за това, че настоящия касатор в качеството си
на земеделски производител е засадил картофи в землището на с. Цегриловци с
площ от 189.2 дка в периода 08.04 – 15.04.2017 година и в землището на с.
Слишовци с площ от 46.6 дка в периода 08.04 – 13.04.2017 в буферна зона, в
която съгласно Заповед № 47/06.04.2017 година на директора на ОДБХ Перник е
забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на
установяване на заразата от карантинния вредител, а именно бактерия Clavibacter
michiganensis /Smith/ Davis et al. ssp. Sepedonicus
/Spikermann et Kothoff/ Davis et al. Нарушението
е установено на 25.05.2017 година, като е констатирано при извършената повторна
проверка на място с Констативен протокол № ПР001275/25.05.2017 година. Така
установено представлява нарушение на чл. 30, ал. 3 от ЗЗР.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална
активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е
установил фактическата обстановка. Районният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обуславят неговата отмяна, издаден е от компетентен орган при спазване
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В изпълнение задължението си за
извършване проверка на издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че
описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните доказателства е налице
неизпълнение на дадена задължителна защитна мярка на контролен орган със Заповед
№ 47 от 06.04.2017 година, като са развити доводи в тази насока. По тези
съображения районния съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение на Районен съд Трън е неправилно и следва да бъде отменено.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на районния съд.
В настоящия случай касатора е привлечен към
административно наказателна отговорност за това, че е нарушил Заповед РД № 47
от 06.04.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните Перник, като в качеството си на земеделски производител е засадил
картофи в землището на с. Цегриловци с площ от 189.2 дка в периода 08.04 –
15.04.2017 година и в землището на с. Слишовци с площ от 46.6 дка в периода
08.04 – 13.04.2017 в определената буферна зона. С така посочената Заповед РД №
47 от 06.04.2017 година директора на Областна дирекция по безопасност на
храните Перник е обявил в т. 1 буферна зона, която включва 521.3 дка и защитна
зона от 738.7 дка, а в т. 2 е обявил зоната на вероятно заразяване на площ от
132.2 дка, както и е забранил на парцелите попадащи в защитната зона по т. 1 и
зоната на вероятно заразяване по т. 2 да се отглеждат картофи за срок от една
година, следващо годината на установяване на вредителя. С оглед на изложеното
административния орган в забраната за засаждане на картофи не е включил
конкретната буферна зона по т. 1, а само защитната зона по т. 1. От събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че настоящия касатор е засадил картофи в буферната зона,
за която зона видно от посочената по – горе заповед не е съществувала забрана
да се засаждат картофи през 2017 година, съответно за конкретния земеделски
производител не е съществувала такава забрана в посочената зона. Ето защо фактическото
описание на нарушението в издаденото НП не кореспондира със Заповед РД № 47 от
06.04.2017 година директора на Областна дирекция по безопасност на храните
Перник. В този смисъл, доколкото не е осъществен юридическият факт пораждащ отговорността
по чл. 150, ал.
2 от ЗЗР, тьй като не е налице неизпълнение на мярка по чл. 30, ал.
1, т. 1 – т. 4 от ЗЗР, то възприето от органите на административно – наказателното
производство като източник на отговорността на касатора е породило неправилно
вменяване на административно – наказателна отговорност за такова
административно нарушение. В случая описаното нарушение е несъставомерно, т.к.
съставът на нарушението, за което касаторът е санкциониран не е осъществен. В
този смисъл описаното в НП нарушение се явява несъставомерно по посоченият
текст – чл. 30, ал. 3
от ЗЗР, тьй като приетата от АНО правна квалификация не отговаря на
действително установените по делото фактически положения отразени в АУАН и НП.
В тази връзка настоящия касационен състав намира за неправилни изводите на
решаващия състав, че е налице неизпълнение на предприета защитна мярка на
контролен орган по ЗЗР.
В допълнение следва да се посочи, че санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да
е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са правораздавателни актове и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност коя конкретна мярка по чл. 30, ал. 1 от ЗЗР е нарушил
земеделския производител. Това е така, тьй като в издаденото НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 30, ал. 3
от ЗЗР, която предоставя правомощия при установен карантинен вредител и
ограничено разпространен на територията на страната, мерките по ал. 1 да се
прилагат със заповед на директора на съответната ОДБХ. Така посочената правна
норма предоставя единствено правомощие на съответния директор да предприеме една
от следните мерки: 1. поставяне под карантина на растения, растителни продукти
и други обекти; 2. забрана за засяване на семена, засаждане и размножаване на
растения; 3. химична, физична или механична обработка на растения, растителни
продукти и други обекти и 4. унищожаване на растения, растителни продукти и
други обекти, но не съдържа и не вменява конкретно задължение за земеделския
производител. В конкретния случай в издаденото НП липсва конкретно посочена
мярка, която да е била нарушена от настоящия касатор по чл. 30, ал. 1 от ЗЗР. Така констатираното
несъответствие са явява допълнително основание, настоящата касационна инстанция
да приеме, че е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не
може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал. 2 от ЗАНН. Несъответствието
препятства както нарушителя, така и съда да узнаят конкретно извършеното
нарушение на конкретна защитна мярка по ЗЗР.
По
изложените съображения и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд,
решението следва да се отмени и вместо него постанови друго с което да се
отмени издаденото наказателно постановление.
Относно
разноските:
Искането
на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адвокат Пламен
Борисов от АК Перник за присъждане на направените съдебни разноски,
представляващи платено адвокатско възнаграждение следва да се остави без
уважение, тьй като административните
съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу
решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 година
на Върховния административен съд на Република България по тълкувателно дело №
7/2008 година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно
решение № 61 от 19.10.2017 година, постановено по АНД № 73 по описа за 2017
година на Районен съд Трън и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление (НП) № 103
от 29.08.2017 година на директора на Областна дирекция по безопасност на
храните Перник, с което на С.В.В. с ЕГН ********** от с. Велиново, община Трън,
в качеството му на земеделски производител на основание чл. 150, ал. 2 от
Закона за защита на растенията /ЗЗР/ му е наложена „Глоба“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 30, ал. 3 от ЗЗР, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/