съдия Георгиева подписва решението с особенно мнение. ОСОБЕННО МНЕНИЕ: За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на приобщените по повод спора доказателства и след извършената проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е достигнал до изводи за процесуална и материална незаконосъобразност на същото, поради непълно и противоречиво описание на нарушението в акта и НП и неправилно приложение на материалния закон.

Считам, че решението е правилно и същото следваше да се остави в сила.

Налице са констатираните от първоинстанционния съдебен състав процесуални пороци на производството. Налице е противоречиво формулирано и предявено административнонаказателно обвинение, рефлектирало съществено върху правото на защита на санкционираното лице, както и препятстващ проверката относно приложения от наказващия орган материален закон. Този порок не засяга само санкционната норма, а на първо място се отнася и до посочената за нарушена разпоредба, съдържаща хипотезата и диспозицията на нормата. Процесното нарушение е правно квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., а обстоятелственото описание на нарушението обаче съдържа както елементи от състава по чл. 33, ал. 1, така и елементи на състава по ал. 2 на същия член. По делото няма спор, че фискалното устройство в проверения обект притежава посочените функции. Промяната в касовата наличност следва да се отрази чрез съответната операция на устройството, а не посредством вписване в книгата за дневния финансов отчет, каквото фактическо описание апропо също липсва, но до който извод чрез тълкуване се достига на база на вписаната фактическа констатация "извършването и с точност до минута". Въпреки безспорния факт на използване в проверявания обект на ФУ, притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми (без значение активирани или не) и извода за липса на отразяване на въвеждане на пари в касата на ФУ, органът е възприел още, че търговецът не е отразил въвеждането с точност до минута, което по своето съдържание се явява обективен елемент от състав на нарушение във връзка със задължението по чл. 33, ал. 2 на Наредбата, когато ФУ намиращо се в обекта не притежава операциите по ал. 1. Следователно ясни и безпротиворечиви констатации по фактите, за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, липсват в обстоятелствената част на акта и НП.

На следващо място напълно се споделят изводите на районния съд по отношение на  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.Нито в АУАН, нито в НП са изведени доводи, за това дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи. Реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предполага обосноваване и на обстоятелства, касаещи прилагането на  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От една страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои обстоятелства наказващият орган приема като основание за налагане на едната или другата санкция. От друга страна пропускът да се изясни дали нарушението не е довело или е довело, но как, до неотразяване на приходи, е съществен и по причина, че препятства и съдебната проверка относно правилното приложение на материалния закон, различен по отношение тежестта на санкцията при наличието на обстоятелствата по ал. 2, изр. 2 на чл. 185 от ЗДДС. Недопустимо е тези факти да се изясняват и уточняват за първи път в производството по съдебно обжалване на издадения акт на административнонаказателно правораздаване, както и е невъзможно да се извърши проверка на приложимото право при тяхната неустановеност.

На следващо място изложените изводи, касателно представено по делото пълномощно и връчване на пълномощник са при точно прилагане на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Така всичко изложено води до извод, че административно наказателното производство е опорочено, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, които са рефлектирали пряко върху правото на защита на нарушителя и които опорочават законосъобразността на обжалвания акт. Районния съдия, като е отменил процесното наказателно постановление е постановил правилен и законосъобразен акт, който следваше да бъде оставен в сила.