ОСОБЕННО МНЕНИЕ на съдия Георгиева:

Намирам, че оспореното решение следваше да бъде оставено в сила, поради следното:

За да постанови решението си, Районен съд - Перник е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

Въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

По делото няма спор, че ответника по касационната жалба, в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон - ЕООД има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, а именно - до 30 юни на следващата година. Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че годишния финансов отчет за 2015г. на дружеството не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законово установения срок. С бездействието си същият е осъществил приложения от наказващия орган административно-наказателен състав по чл. 74, ал.1 от ЗСч, предвиждащ административно-наказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

Същевременно обаче, правилно е решението на районния съд, в частта, с която е приел, че нарушението представлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2015 г. е нарушена разпоредбата на 38, ал.1, т.1 на ЗСч. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административно-наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело приходи през 2015 г., което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно, административно-наказващият орган е следвало, вместо да санкционира "****“ЕООД с предвидената в чл. 74, ал.1 от ЗСч имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание. Като подробно е анализирал всичко това районният съд правилно е приел, че извършеното нарушение е "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че се касае за първо нарушение, имащо инцидентен характер, и дружеството през 2015 г. не е отчело приходи или разходи. Поради изложените съображения считам, че решението като правилно следваше да бъде оставено в сила.