Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

Гр. Перник, 08.02.2018 година.

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 73 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.М.С. и В.М. ***, чрез адвокат Б.Б. ***, площад ***против Заповед № 37 от 27.01.2017 година на кмета на община ***, с която е учредено право на преминаване през северната част на поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на ***, община ***, област Перник, съставляващ поземлен имот – ливада № 027048 – собственост на наследниците на ***, с площ на сервитутно право от 106 кв.м. за достъп до неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в ***, махала „***“, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда, с граници по документ за собственост – река, долина, В.М. и ***С.И. – собственост на П.С.И., като сервитутното право е с размер на 106 кв.м. с граници и разположение съгласно скица – проект, неизменна част от настоящата заповед. С оспорената заповед е наредено на собственика на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване – П.С.И., че няма право да влошава условията на застрояване на поземления имот, да препятства установения начин на трайно ползване на поземления имот, както и да засяга разрешени строежи или съществуващи сгради в имота, върху който е учредено право на преминаване.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тьй като се засяга имота на жалбоподателите по вариант който не е икономически целесъобразен. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателите редовно призовани не се явяват, представляват се от адвокат Б.Б. ***, която излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Моли съда да отмени издадената заповед. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – кмета на община ***, чрез своя процесуален представител юрисконсулт ***оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че при постановяване на атакуваната заповед са съобразени относимите материалноправни норми.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна П.С.И. редовно призован не се явява, представлява се от сина си ***, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна И.С.К. редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна С.Т.Е. редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна В.Т.П. редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна Д.С.С. редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна Р.С.С. редовно призована не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание заинтересованата страна М.С.В. редовно призована не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод подадено заявление вх. № 1817 от 03.07.2014 година на П.С.И. /заинтересована страна/, в качеството си на собственик на имот № 000044, находящ се в ***, махала „***“, община *** с искане за да му бъде учредено право на преминаване през поземлен имот № 027030, находящ се в ***. Към подаденото заявление е представен нотариален акт за правото му на собственост.

С Протокол № 1 от 27.07.2015 година назначената комисия от кмета на община *** на основание чл. 210 от ЗУТ е решила, че за правото на преминаване – площ от 106 кв.м. в северната част на поземлен имот № 027048 – ливада по КВС, целия с площ от 1 000 кв.м., находящ се в землището на ***, махала „***“ да бъде изплатено обезщетение в размер на 51 лева от П.С.И. /заинтересована страна/.

Настоящите жалбоподатели са обжалвали издадения Протокол по реда на чл. 210 от ЗУТ, като с Решение № 53 от 09.02.2016 година, постановено по адм. дело № 398/2015 година по описа на Административен съд – Перник жалбата е отхвърлена. Така постановения съдебен акт е оставен в сила с Решение № 14 318 от 27.12.2016 година, постановено по адм. дело № 6554/2016 година по описа на Върховния административен съд, поради което решението по Протокол по реда на чл. 210 от ЗУТ е влязло в сила.

С Молба вх. № М-1 от 04.01.2017 година П.С.И. /заинтересована страна/ е уведомил кмета на община ***, че решението по реда на чл. 2010 от ЗУТ е влязло в сила, поради което моли да му бъде посочена банкова сметка, ***ение в размер на 51 лева за преминаване през чужд имот – имота на жалбоподателите.

С Писмо изх. № П-20 от 05.01.2017 година кмета на община *** е посочил банковата сметка, по която П.С.И. /заинтересована страна/ е заплати определеното обезщетение в размер на 51 лева, видно от представената вносна бележка от 10.01.2017 година.

Със Заповед № 37 от 27.01.2017 година на Кмета на община *** /предмет на съдебен контрол/ е учредено право на преминаване през северната част на поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на ***, община ***, област Перник, съставляващ поземлен имот – ливада № 027048 – собственост на наследниците на ***, с площ на сервитутно право от 106 кв.м. за достъп до неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в ***, махала „***“, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда, с граници по документ за собственост – река, долина, В.М. и ***С.И. – собственост на П.С.И.. Сервитутното право е с размер на 106 кв.м. с граници и разположение съгласно скица – проект, неизменна част от настоящата заповед. С оспорената заповед е наредено на собственика на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване – П.С.И., че няма право да влошава условията на застрояване на поземления имот, да препятства установения начин на трайно ползване на поземления имот, както и да засяга разрешени строежи или съществуващи сгради в имота, върху който е учредено право на преминаване.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение по извършена основна и допълнителна съдебно – техническа експертиза от вещото лице инж. А.Ц., от което се установява, че след извършена проверка на място изготвения вариант от административния орган е единствения икономически целесъобразен вариант за преминаване през имота на жалбоподателите, като съществуват и други два варианта, но са свързани с преминаване през повече имоти или изграждане на мостово съоръжение. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, компетентно и безпристрастно дадено.

По така описаните и приети от настоящия съдебен състав доказателства страните не спорят.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от легитимирани лица – засягат се техни права и законни интереси като собственици на процесния имот, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 37 от 27.01.2017 година на кмета на община ***, с която е учредено право на преминаване през северната част на поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на ***, община ***, област Перник, съставляващ поземлен имот – ливада № 027048 – собственост на наследниците на ***, с площ на сервитутно право от 106 кв.м. за достъп до неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в ***, махала „***“, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда, с граници по документ за собственост – река, долина, В.М. и ***С.И. – собственост на П.С.И..

Оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, доколкото негов издател е кметът на община ***, в чиито правомощия е издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ.

Административният акт е издаден в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в ал. 2 от посочения законов текст реквизити.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден при спазване на административно – производствените правила, при спазване на материалния закон, както и при съблюдаване с целта на закона, поради следните съображения:

Правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява със заповед на кмета на общината, при наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. В случая са налице предвидените в чл. 192, ал. 2 от ЗУТ предпоставки за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд имот – имота на оспорващата страна, тьй като липсва достъп до имота на заявителя П.С.И. /заинтересована страна/ и липсва постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти, с оглед на факта на сезиране на компетентния административен орган за учредяване на такъв достъп. При тези предпоставки компетентният административен орган по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ правилно е упражнил правомощията си, произтичащи от цитираната разпоредба, като е издал оспорената заповед. Административният орган е изследвал възможните технически решения за осъществяване на достъп до имота и като установил кое от тях се явява единственото икономически целесъобразно е учредил достъп през имота на жалбоподателите. В тази връзка от приетото по делото основно и допълнително заключение на вещото лице, категорично се установява, че начина определен от кмета на община *** през северната част на поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на ***, община ***, област Перник, съставляващ поземлен имот – ливада № 027048 – собственост на наследниците на *** е единствения икономически целесъобразен вариант за достъп.

От друга страна по силата на чл. 192, ал. 6 от ЗУТ, цената на правото на преминаване по ал. 2 се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедта по ал. 2. В конкретния случай определената цена по издадения Протокол по реда на чл. 210 от ЗУТ е влязъл в сила, както и определената цена от 51 лева е платена от П.С.И. /заинтересована страна/.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав упражнявайки съдебен контрол за законосъобразност по смисъла на чл. 146 от АПК, намира, че кмета на община *** по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ е издал един законосъобразен административен акт.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че са налице предвидените кумулативните материално – правни предпоставки за преминаване през имота на жалбоподателите. Наред с това е неоснователно е и възражението за наличието на други технически възможни решения за преминаване през имота на жалбоподателите, с оглед приетото и неоспорено основно и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза.

При извършената в изпълнение на чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК служебна проверка за законосъобразност, настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или обявяване на нищожност на атакувания административен акт. С оглед на гореизложените мотиви настоящия съдебен състав обосновава правния си извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената административна процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което жалбата следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.С. и В.М. ***, чрез адвокат Б.Б. ***, площад ***против Заповед № 37 от 27.01.2017 година на Кмета на община ***, с която е учредено право на преминаване през северната част на поземлен имот, целия с площ от 1000 кв.м., находящ се в землището на ***, община ***, област Перник, съставляващ поземлен имот – ливада № 027048 – собственост на наследниците на ***, с площ на сервитутно право от 106 кв.м. за достъп до неурегулиран поземлен имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в ***, махала „***“, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда, с граници по документ за собственост – река, долина, В.М. и ***С.И. – собственост на П.С.И., както и е наредено на собственика на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване – П.С.И., че няма право да влошава условията на застрояване на поземления имот, да препятства установения начин на трайно ползване на поземления имот, както и да засяга разрешени строежи или съществуващи сгради в имота, върху който е учредено право на преминаване, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: