Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

гр. Перник, 01. 02. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 157/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.33в, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

Образувано е по жалба на „Петролна компания Мерлин“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г., издадена от А. А. Д., и.д. директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Перник. Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, издаден от некомпетентен орган и постановен в противоречие с материалния закон, за което излага съображения. Твърди, че оспорваната заповед е издадена при неизяснени фактически обстоятелства, тъй като административният орган няма данни и не е правил проверка. Сочи доказателства. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски и представя списък на разноските (лист 79 и лист 255 от делото).

Ответникът – директорът на РИОСВ Перник, чрез представителя си по пълномощие – юрк. Г. А. Г. (пълномощно по лист 83 от делото), оспорва жалбата. Представя писмени доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък на разноските.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с разрешение за ползване № СТ-05-324/21. 03. 2017г. (лист 7-8 от делото) на „Петролна компания Мерлин“ ООД, ЕИК*** е разрешено ползването на складова база за течни горива с подробно описани елементи и местонахождение, а именно ПИ 4331, м. Белия камък, землище на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил. Установява се, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, представена е необходимата документация и е указано при ползването на обекта да се спазват законовите разпоредби. Към разрешението за строеж е приложен образец 16 към чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3/ДВ бр. 72/2003 – протокол за установяване на годността за ползване на строеж (лист 9-45 от делото). От част „Конструкции“ е видно, че за резервоара за бензин не е предвидена и изградена система за регенерация на бензиновите пари. Посочено е, че в процеса на строителство са настъпили съществени отклонения спрямо одобрените инвестиционни проекти, но те са в рамките на допуските по действащата техническа нормативна база и са отразени в екзекутивната документация. Държавната приемателна комисия (ДПК), определена със заповед № РД-19-281/02. 03. 2017г. (лист 56-57 от делото), е приела строежа на 17. 03. 2017г., като по отношение на резервоар 200 куб. м. – бензин комисията е предложила на началника на ДНСК да издаде разрешение за ползване след изпълнение на техническите изисквания за регенерация на бензиновите пари съгласно Наредба № 16/12. 08. 1999г.

От становище на Д. Б. Д. – ст. експерт в отдел „КОС“ на РИОСВ Перник, до ДПК за „Складова база за течни горива“ се установява, че експертът е заключил, че строежът може да бъде въведен в редовна експлоатация с изключение на 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб.м., поради неизграждане към резервоара на система за регенерация на бензиновите пари (лист 62 по делото).

С писмо изх. № 05-08-927/10. 04. 2017г. на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ към МОСВ (лист 84 от делото), РИОСВ Перник е получила указания, че тъй като процесното съоръжение - 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м. е с неподвижен покрив, то съгласно т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16/12. 08. 1999г. същият трябва да бъде свързан с инсталация за регенерация на парите в съответствие с изискванията на приложение № 2. Дадено е указание посочения резервоар за бензин за бъде приведен в съответствие с изискванията на т.3.1 към Приложение № 1 от Наредба № 16.

По делото е прието като неоспорено доказателство и Решение № ПЕ-56-ПР/2011г. на директора на РИОСВ Перник за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение на „Мерлин“ ЕООД за „Складова база за течни горива“, находяща се в ПИ 4331, м. Б., землище на гр. К., общ. К., тъй като няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. В решението са посочени условия за спазване, между които и условие за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини съгласно Приложение № 1 от Наредба № 16/12. 08. 1999г. (лист 51-55 от делото). По делото не се твърди и не са представени доказателства това решение да е било обжалвано по административен или съдебен ред, респ. да е било отменено, поради което съдът приема, че е влязло в сила и е произвело правно действие.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.Б.Т. (лист 203-208 от делото), чието заключение съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните. От заключението се установява, че резервоара за бензин с обем от 200 куб. м. не е бил пускан в експлоатация, поради което за неговата производителност не може да се съди по размерите му, респ. по неговия обем, а общият му обем е 149т. при 100% запълване (което според вещото лице на практика не се прави) и за да надхвърли производителност от 25 000т. бензин за година, то би трябвало да се разтоварва от 168 до 250 работни дни в годината. Вещото лице заключава, че когато производителността на резервоара не надхвърля 25 000т. бензин за година, в приложение № 2 на Наредба № 16/12. 08. 1999г. се допуска замяна на изискването за регенерация на парите с тяхното междинно съхранение, при изпълнение на съответните изисквания съгласно приложение № 4, което в случая е изпълнено според протокол обр. 16 на ДПК. Според заключението на експерта не може да се разбере какви вреди и опасности за околната среда би могъл да предизвика процесният резервоар, преди да бъде пуснат в експлоатация, тъй като при производителност под 25 000т. техническият проект отговаря на техническите изисквания на приложения №№ 1 и 4 на Наредба № 16/12. 08. 1999г., а при производителност над 25 000т. техническият проект не отговаря на техническите изисквания на приложения №№ 1 и 4 на Наредба № 16/12. 08. 1999г. и е необходимо изграждането на инсталация за регенериране на парите. Според заключението на вещото лице едва след тригодишна експлоатация ще може да се изчислят емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) при съхранение на бензин на процесния терминал.

В открито съдебно заседание от 19. 12. 2017г. вещото лице е конкретизирало заключението си, че системата за междинно съхранение на бензинови пари е различна от техническа гледна точка от системата за регенерация на парите и двете имат различно предназначение и действие. Според експерта нивото на бензина в резервоара през различните сезони е различно, предвид температурите особености на сезоните и обемът от 200 куб.м. е съответен на максималния обем от 149 тона, който може да бъде запълнен. Вещото лице конкретизира, че 168 дни са необходимите дни за да бъде продадено (изчерпано) изцяло количеството от 149 тона, което би могло да се съхранява в този резервоар и веднага след това следва да бъде допълнено за да се постигне обем от 25 000 тона за една година. В рамките на една календарна година, горивото в резервоара би могло да постигне и да надхвърли 25 000 тона, ако се продаде цялото количество бензин, т.е. хипотетично е възможно описания в процесния акт терминал да съхранява такова количество гориво, което да надхвърли 25 000 тона за година.

Със заповед № РД-410/21. 07. 2016г. на министъра на околната среда и водите (лист 148-149 от делото) директорът на РИОСВ Перник е оправомощен да налага ПАМ по чл. 33б от ЗЧАВ, вкл. и за предотвратяване на извършване на административни нарушения по чл. 9б от ЗЧАВ.

С процесната заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. (лист 5-6 и лист 59-60 от делото), издадена на основание чл. 33а, т. 3, чл. 33б, ал. 1, т. 3, предл. 2 и чл. 33в, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧАВ спрямо „Петролна компания Мерлин“ ООД е наложена ПАМ, като е указано на дружеството: за един брой резервоар за бензин с обем 200 куб. м. част от обект „Складова база за течни горива“, находяща се в ПИ 4331, м. Б., землище на гр. К., община К., да изгради към резервоара система за регенерация на бензиновите пари, съгласно изискването на т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр.75/1999г.). Със същата заповед органът е постановил, че до привеждането на един брой резервоар за бензин с обем 200 куб. м., с неподвижен покрив, представляващ част от обект „Складова база за течни горива“, находяща се в ПИ 4331, м. Б., землище на гр. К., община К., същият да бъде пломбиран и запечатан, а юридическото лице може да въведе в редовна експлоатация съоръжението след привеждането му в съответствие с нормативната уредба.

В мотивите на акта е прието, че назначената ДПК на проведеното заседание на 10.03.2017г. е констатирала, че за монтирания 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м., част от обект „Складова база за течни горива“, няма проектирана и изградена (оборудвана) система за регенерация на бензиновите пари, съгласно т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16/12. 08. 1999г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, вр. с чл. 9б от ЗЧАВ. Счел е, че с наложената ПАМ се предотвратява извършването на административно нарушение по чл. 9б от ЗЧАВ, във вр. с т. 3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16/12. 08. 1999г., предвид възможността дружеството да експлоатира съоръжението – резервоар за бензин без система за регенерация на парите.

Със заповед № РД-20/16. 03. 2017г. са определени длъжностни лица в РИОСВ - Перник, които следва да извършат запечатване и пломбиране на резервоара за бензин с обем от 200 куб. м., част от обект „Складова база за течни горива“, находяща се в ПИ 4331, м. Б., землище на гр. К., общ. К. (лист 61 от делото), които след изпълнението са съставили констативен протокол № 69-КОС-ДД-13/16.03.2017г., в който са отразили извършените фактически действия (лист 64-66 от делото), извършени в присъствието на представители на дружеството.

В хода на съдебното производство са настъпили нови факти от значение за делото. Видно от уведомление до директора на РИОСВ Перник вх. № 26-00-177/14 от 30. 10. 2017г. (лист 252-254 от делото), Петролна компания „Мерлин“ ООД е заявила промяна на инвестиционното намерение за процесния строеж, а именно: 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м., който по одобрения проект е трябвало да съхранява бензин, да стане резервоар за съхранение на дизелово гориво, като за това не са необходими допълнителни строително-монтажни работи и не е необходимо изграждането на нова техническа инфраструктура.

От писмо изх. № 26-00-177/15 от 04. 12. 2017г. по описа на РИОСВ Перник до управителя на „Петролна компания Мерлин“ ООД е видно, че след така предложената промяна на инвестиционното предложение свързана със смяна предназначението на резервоара за бензин 200 куб. м. в резервоар за дизелово гориво 200 куб. м., то в този случай за процесния строеж за „Петролна компания Мерлин“ ООД отпада задължението да изгради система за регенерация на бензиновите пари към резервоара за бензин (лист 251 от делото). Изрично е посочено, че това писмо е неразделна част от Решение № ПЕ-56-ПР/2011г. Писмото е подписано от директора на РИОСВ Перник и е получено от управителя на дружеството на 05.12.2017г., за което е последният се е подписал.

От констативен протокол № 831-KOS-ДД-62 (лист 265-266 от делото) се установява, че на 15.12.2017г. служители на отдел „КОС“ при РИОСВ Перник са извършили планова проверка на „Складова база за течни горива“, находяща се в гр. К., ул. ***, стопанисвана от „Петролна компания Мерлин“ ООД. При проверката констатирали, че не са извършени предвидените промени в инвестиционното предложение, а петте броя пломби, поставени съгласно заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. са налични.

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-1/16. 03. 2017 г. е връчена на оспорващия, чрез управителя К. П. на 16. 03. 2017г. г. и е обжалвана пред съда чрез административния орган на 27. 03. 2017 г.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът не намира причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима. Изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 16.03.2017г. (лист 6 от делото), а е обжалвана пред съда на 27. 03. 2017г., видно от входящия индекс на жалбата в регистъра на РИОСВ Перник, поради което следва, че е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол.

Жалбоподателят има правен интерес да иска отмяна на процесната заповед, доколкото се установи, че и след обективираната промяна на инвестиционното му предложение по отношение на 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м., част от обект „Складова база за течни горива“, респ. след уведомяването му от органа за отпадане на задължението му да изгради предписаното му със заповедта съоръжение, наложената му ПАМ не е отменена, не са отстранени и поставените пломби, т.е. резервоара за бензин е запечатан и не може да се ползва от дружеството. В този смисъл съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответната страна, че след изменението на инвестиционното предложение за „Петролна компания Мерлин“ ООД е отпаднал правния интерес за отмяна на оспорения акт.

Неоснователно е и възражението, че жалбата е без предмет. Дори и след настъпилата промяна и установените нови факти от значение за делото след издаване на акта, дружеството – жалбоподател продължава да търпи неблагоприятните последици от заповедта за прилагане на ПАМ № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. Последният извод на съда кореспондира с приетото от съда и неоспорено от страните писмено доказателство - констативен протокол № 831-KOS-ДД-62, който официален документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно факта, че на 15.12.2017г. не са извършени предвидените промени в инвестиционното предложение, а петте броя пломби, поставени съгласно заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. са налични. Следва, че предмета на жалбата не само съществува в правната действителност и след промяната на инвестиционното предложение по отношение на 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м., част от обект „Складова база за течни горива“, но и административният орган извършва планови проверки как се изпълнява наложената на дружеството ПАМ с процесната заповед.

По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. Тълкувайки цитираните разпоредби се налага извод, че ПАМ се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи. Те се налагат само от точно посочени в правната норма органи на администрацията. Прилагат се само онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка: даване на задължителни писмени указания за задължително предприемане на конкретно посочени действия в определен срок. Тази мярка е предвидена в чл. 33б, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗЧАВ и е наложена от оправомощено от министъра на околната среда и водите длъжностно лице (чл. 33а от ЗЧАВ).

По своята правна същност принудителните административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК.

За да е законосъобразна наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 33а, т. 3, предл. 1 от ЗЧАВ и чл. 33в, ал. 1 от ЗАЧВ, принудителните административни мерки в случаите на предотвратяване на административни нарушения по този закон се прилагат с мотивирана заповед на компетентния орган - министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. За да издаде процесната заповед издателят й се е позовал на заповед № РД-71 от 29.01.2015 година на министъра на околната среда и водите (лист 49 от делото). С последната заповед министърът е упълномощил (в случая следва да се разбира, че е оправомощил) А. А. Д. – на длъжност началник отдел „Превантивна дейност“, в случай на отсъствие на директора на РИОСВ Перник, да изпълнява в пълен обем правомощията на директор. Същевременно се установи, че директорът на РИОСВ Перник, в периода от 02.03.2017г. до 31.03.2017г. е бил временно нетрудоспособен с назначен домашно-амбулаторен режим на лечение (видно от болничен лист за временна нетрудоспособност № Е20178449175 – лист 48 от делото). А компетентността на директора да издаде процесната заповед се основава на заповед № РД-410/21. 07. 2016г. на министъра на околната среда и водите (лист 148-149 от делото). Именно това е заповедта, която оправомощава директорът на РИОСВ Перник да издаде процесната заповед за принудителна мярка регламентирана в чл. 33б, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ. Изписаната друга заповед в титулната част на оспорения акт не може да обоснове извод за нищожност на акта, доколкото по делото са събрани неоспорени доказателства за валидното оправомощаване на издалия заповедта административен орган. С оглед на изложеното съдът приема, че възражението на оспорващия, че заповедта не е издадена от компетентен орган е неоснователно. Установи се, че заповедта е издадена от компетентен орган, при заместване на титуляря, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. на и.д. директор на РИОСВ Перник е издадена в писмена форма, като е мотивирана съгласно изискването на чл. 33в, ал. 1 от ЗЧАВ след преценка на факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК.

С оглед на изложеното не се установяват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона, отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 3 и т.4 от АПК.

Заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г., на и.д. директор на РИОСВ Перник е издадена в писмена форма, но без административният орган да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, в нарушение на чл. 35 от АПК.

Фактическото основание, посочено в оспорвания акт и довело до прилагане на принудителната мярка е липсата на проектирана и изградена (оборудвана) система за регенерация на бензиновите пари, което е изискване е съгласно т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16/12.08.1999г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, вр. с чл. 9б от ЗЧАВ.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установи, че с процесната заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. е указано на „Петролна компания Мерлин“ ООД да изгради за един брой резервоар за бензин с обем 200 куб. м. част от обект „Складова база за течни горива“, находяща се в ПИ 4331, м. Бели камък, землище на гр. Кюстендил, община Кюстендил, система за регенерация на бензиновите пари, съгласно изискването на т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини. Същевременно от приетото и кредитирано от съда заключение на СТЕ се установи, че резервоарът за бензин с обем от 200 куб. м. не е бил пускан в експлоатация, поради което и не може да се разбере какви вреди и опасности за околната среда би могъл да предизвика, тъй като при производителност под 25 000т. техническият проект отговаря на техническите изисквания на приложения №№ 1 и 4 на Наредба № 16/12. 08. 1999г., а при производителност над 25 000т. техническият проект не отговаря на техническите изисквания на приложения №№ 1 и 4 на Наредба № 16/12. 08. 1999г. и едва тогава ще е необходимо изграждането на инсталация за регенериране на парите. Следва, че процесната ПАМ е наложена преди да се установят всички релевантни факти за конкретния резервоар за бензин с обем 200 куб. м. Последното съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако този пропуск не бе допуснат и фактите бяха установени от органа в хода на административното производство, можеше да доведат до друг правен резултат – неиздаване на процесната заповед. В този смисъл съдът приема, че заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. е издадена преждевременно, преди да е установена реално производителността на резервоара, който факт има пряко значение за преценката относно опасността му за околната среда (в частност за чистотата на атмосферния въздух).

Така допуснатото съществено процесуално нарушение представлява и обективна пречка за съда да извърши преценка дали процесната заповед противоречи с материалноправните разпоредби, т.е. дали към момента на издаване на заповедта следва да намери приложение или не изискването на т.3.1 от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 16 от 12.08.1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини, респ. да извърши преценка осъществени ли са предпоставките за налагането или не на превантивната ПАМ с процесната заповед.

Принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, с оглед нормата на чл. 22 от ЗАНН. Оспорваната заповед е издадена с превантивна роля, което определя значението от бързото и ефикасно действие на наложените ПАМ - приложението им във възможно най-кратък срок от възникването на съответното основание (в този смисъл решение № 11 от 01.07.2003г. по конст. д. № 9/2003г. на КС на Република България). В случая обаче оспорваната заповед е постановена без да са изяснени всички релевантни за издаването й факти и обстоятелства, т.е. без да са установени основанията за нейното издаване. Като превантивна ПАМ целта й е да бъде предотвратено извършването на административното нарушение по чл. 9б от ЗЧАВ.

Нормата на чл. 9б от ЗЧАВ постановява, че съоръженията и инсталациите за зареждане, товарене, разтоварване и съхранение на бензини в терминалите, бензиностанциите и подвижните цистерни за превоз на бензини, както и системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари (УБП) при зареждането на моторни превозни средства на бензиностанциите се проектират (конструират), оборудват и експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани в атмосферния въздух, и техническите изисквания, определени в Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 1999 г.). След като от събраните в съдебното производство доказателства се установи, че преди пускането в експлоатация на бензиновия резервоар не може да се установи дали за опазването на атмосферния въздух ще е достатъчна системата за междинно съхранение на бензинови пари, с която резервоарът разполага, но е различна от техническа гледна точка от системата за регенерация на парите, а едва след тригодишна експлоатация ще може да се изчислят емисиите на ЛОС при съхранение на бензин на процесния терминал, то следва извод, че наложената ПАМ за предотвратяване на евентуално нарушение на чл. 9б от ЗЧАВ, нарушава целта на закона, което е основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 от АПК.

Отделно от изложените съображения и с оглед нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът извърши преценка на новите факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта към момента на приключване на устните състезания.

Установи се, че издалият процесната заповед административен орган с нарочно писмо от 04.12.2017г. изрично е уведомил оспорващото дружество, че след заявената промяна на инвестиционното намерение, а именно: 1 бр. вертикален резервоар за бензин с обем от 200 куб. м., който по одобрения проект е трябвало да съхранява бензин, да стане резервоар за съхранение на дизелово гориво, за „Петролна компания Мерлин“ ООД отпада задължението да изгради система за регенерация на бензиновите пари към резервоара за бензин. Посочил е също, че то е неразделна част от Решение № ПЕ-56-ПР/2011г. на директора на РИОСВ Перник за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение. След като от 04.12.2017г. за оспорващото дружество е отпаднало задължението да изгради съоръжението, което му е указано да изгради с наложена с обжалваната заповед ПАМ, то е отпаднало и основанието за издаването на процесната заповед. Следва, че заповед № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г. е в противоречие с материалноправни разпоредби по издаването й, както и с целта на закона, тъй като след промяната на инвестиционното намерение не би могло да се стигне до извършването на административното нарушение по чл. 9б от ЗЧАВ, доколкото в резервоара ще се съхранява дизел, а не бензини.

Съдът приема за неоснователни доводите на представителя на ответника, че пломбите на резервоара не са премахнати, тъй като бензина е акцизна стока и Агенция „Митници“ са уведомени за случая. След като процедурата по промяна на инвестиционното намерение по отношение на резервоара за бензин с обем от 200 куб. м. е приключила пред РИОСВ Перник, който факт съдът приема за установен при направеното признание от представителя на ответника в открито съдебно заседание (лист 268 от делото) и събраните писмени доказателства, то следва, че е отпаднало основанието за налагане на мярката и извършените запечатване и пломбиране на резервоара за бензин с обем от 200 куб. м., част от обект „Складова база за течни горива“, са неправомерни. За митническата администрация, която е организирана в Агенция „Митници“ към министъра на финансите (съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците), съществува друг ред за защита интересите на фиска (напр. налагане ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 – 5 от Закона за акцизите и данъчните складове), който е неприложим в производството по налагане ПАМ по ЗЧАВ.

По изложените съображения жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна.

ІІІ. По разноските.

На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК (лист 255 от делото), подкрепен с писмени доказателства за реално извършване на претендираните разноски. Направените разноски са за платена държавна такса от 50 лева, за вещо лице 450 лева и за адвокатско възнаграждение на един адвокат по договори за правна помощ в общ размер на 18 200 лева. В чл. 8 от договорите изрично е посочено, че сумите са платени в брой, а договорите служат за разписка.

Съдът счита за основателно своевременно направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя (в хода на устните състезания). В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че спорът, с който е сезиран е с фактическата и правна сложност, но не и с такава сложност, че да е справедливо заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер. От съдебните протоколи за проведените открити съдебни заседания, както и приложените молби по делото, съдът формира извод, че процесуалния представител и пълномощник на жалбоподателя е бил активен, като своевременно и точно е извършил необходимите процесуални действия в защита интересите на „Петролна компания Мерлин“ ООД. Следва, че уговореното и реално платено адвокатско възнаграждение за един адвокат е прекомерно над сумата от 3000 лева, тъй като не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. В този смисъл и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума за адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер на 3000 лв., която е над минимално предвидената такава в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради изложеното съдът осъжда юридическото лице, в структурата на което се намира органът издал отменения акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 3500 лева – разноски по делото, при съобразяване направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Петролна компания Мерлин“ ООД, ЕИК 130550517, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Христо Вакарелски“ № 11, вх. В, ап. 11 заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ПАМ-1 от 16. 03. 2017 г., издадена от Анелия Александрова Дренска, и.д. директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите Перник.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ № 15, ет. 1, да заплати на „Петролна компания Мерлин“ ООД, ЕИК 130550517, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Христо Вакарелски“ № 11, вх. В, ап. 11, сума в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща разноски по административно дело № 157 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: