Р Е Ш E Н И Е

№ 28

Гр. ***, 13.02.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

при съдебния – секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 480 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Н.И.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Б.А.Е. *** срещу МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д.. Ищецът твърди, че след преминаване на наборната военна служба започнал да усеща трудности при ходене и деформации на долните крайници, като през 2012 – 2013 година състоянието му се влошило, поради което предприел мерки за установяване на причините. С молба вх. № 1330 от 28.04.2014 година сезирал Трудово – експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при МБАЛ „***“ АД, *** с искане да бъде освидетелстван. Една година след подаване на молбата постъпил в УМБАЛ „Александровска“ за изследвания, при които се установява, че страда от рядка болест – „***“. Твърди, че е осъществявал трудова дейност, като „Оператор на машина за пластмасови изделия“, която дейност е свързана с целодневно натоварване на долните крайници. След подаване на молбата на 28.04.2014 година, ТЕЛК се е произнесла две години и половина след това с решение, с което е констатирана 86 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че бездействието на ТЕЛК за периода от подаване на заявлението – 28.04.2014 година до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 15.11.2016 година му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, битово неудобство и социално – психически дискомфорт, поради което моли да бъде осъден ответника за му заплати сумата от 7 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане. Наред с това претендира и присъждане на имуществени вреди в размер на 7 431.48 лева, представляващи неполучена пенсия за инвалидност за периода от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година или 28 месеца по 265.41 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати неимуществени вреди в размер на 7 000 лева, представляващи претърпени болки и страдания за периода от 28.04.2014 година до 15.11.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в размер на 7 431.48 лева, представляващи неполучена пенсия за инвалидност за периода от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В хода на устните състезания по делото процесуалния представител на ищеца адвокат Б.А.Е. *** моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В хода на устните състезания по делото ответника МБАЛ „***“ АД, чрез процесуалния си представител адвокат ***от АК *** моли съд да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения развива в представените писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура *** дава заключение за основателност на предявените искове, поради което моли да ги уважи.

Административен съд – ***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Медицинско направление за ДЕЛК/ТЕЛК № 3 от 19.03.2014 година, издадено от личен лекар д-р ***, с адрес на практика с. ***, община *** настоящия ищец е освидетелстван с диагноза „Вродена деформация на костите на двете стъпала“, както и е изпратен на ТЕЛК за група инвалидност и социални придобивки.

Със Заявление – декларация вх. № 1330 от 28.04.2014 година Н.И.Х. /настоящ ищец/ е заявил искането си до ТЕЛК да бъде освидетелстван първично, като е приложил 2 броя документи.

Видно от Епикриза, издадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ се установява, че Н.И.Х. /настоящ ищец/ е постъпил на 21.05.2015 година и е изписан на 27.05.2015 год. с диагноза „КП 7 МКБ G 62.8 други уточнени полиневропатии. Комплицирана форма на наследствена спастична парапареза /***/“.

С Експертно решение № 2687 от 15.11.2016 година на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД *** /настоящ ответник/ Н.И.Х. /настоящ ищец/ е освидетелстван след преглед, с определена трайно намалена работоспособност 86 % за две години, като е определена дата на инвалидност 15.11.2016 година – датата на освидетелстването. С експертното решение е определена водещата диагноза – „Други уточнени полиневропатии“ и общо заболяване – „Наследствена спастична долна парапареза. ***. Полиневритен синдром. Умерен към тежък неврологичен дефицит. Двустранен деформитет на стъпалата. Вторичен ФД на глезенните стави, контрактури в плантарна флексия.“. В експертното решение е посочено, че освидетелстването е по – късно, поради натовареност на ТЕЛК, по молба № 1330 от 28.04.2014 година. Настоящият ищец е получил Експертно решение № 2687 от 15.11.2016 година на 18.11.2016 година.

С Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия, издадено от ТП на НОИ *** на Н.И.Х. /настоящ ищец/ по заявление подадено на 06.12.2016 година е отпусната социална пенсия за инвалидност от 15.11.2016 година със срок на инвалидността до 01.11.2018 година по чл. 90а, ал. 1 от КСО в размер на 265.41 лева месечно. Указано е, че разпореждането може да се обжалва в едномесечен срок пред ръководителя на ТП на НОИ.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите ***и *** водени от страна ищеца.

От показанията на свидетеля ***се установява, че познава ищеца от много години, тьй като са от едно село /с. ***/, както и известно време са работили заедно във фабрика за производство копчета в с. Владая. Заявява, че походката и движенията на ищеца са затруднени, и изпитва много силни болки и страдания. Знае, че ищеца е подал документи за освидетелстване, но не знае какво се е случило с тях. Заявява, че ищеца е бил няколко пъти болнични и е лежал в болница. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетеля *** се установява, че познава ищеца от 10 – 15 години, като и двамата живеят в с. ***. Свидетелят заявява, че е работил като таксиметров шофьор и многократно го е превозвал, тьй като придвижването му е много трудно. Твърди, че ищеца изпитва много силни болки, като от няколко години все по – трудно се предвижва дори не може да се движи. Знае, че много пъти е звънял до ТЕЛК и се е притеснявал кога ще има решение, като е чакал около две години. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като непосредствено възприети, обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на Административен съд – *** прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими.

Разгледани по същество са частично основателни.

Настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са допустими, като предявени от лице, претендиращо неимуществени и имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от бездействие на ТЕЛК, като орган при МБАЛ „***“ АД, ***, което е юридическо лице, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения. В тази връзка възраженията на процесуалния представител на ответника адвокат ***от АК *** за недопустимост на предявените искове, направени с писмения отговор и в хода на делото са неоснователни, тьй като по реда на Глава ХІ от АПК се разглеждат исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „Административен орган“ е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. ТЕЛК несъмнено е носител на административни правомощия, като издател на административни актове. В качеството му на работодател на членовете на ТЕЛК за общи заболявания I състав и предвид обстоятелството, че се твърди незаконосъобразно бездействие на същата ТЕЛК, то МБАЛ „***“ АД, *** има качеството на носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.

Ищецът твърди, че претендираните неимуществени вреди са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** представляващо забавено освидетелстване /оценка на работоспособността/вид и степен на увреждане/ на ищеца, което е следвало да бъде извършено в тримесечен срок след подаване на заявлението – декларация от 28.04.2014 година; т.е. до 28.07.2014 година. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

По отношение на твърдяното бездействие във връзка с освидетелстването на ищеца:

Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии / ТЕЛК/ се откриват и закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната метериалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния случай се претендира бездействие на ТЕЛК за общи заболявания I състав при МБАЛ „***“ АД, ***.

Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност се финансира от републиканския бюджет. Съгласно чл. 107 от ЗЗ за осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването. С оглед на горното настоящия съдебен състав намира, че МБАЛ „***“ АД, *** притежава пасивна процесуална легитимация по делото.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.

От приетите по делото доказателства се установява, че ЕР на ТЕЛК № 2687/151 е издадено на 15.11.2016 година. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ детските експертни лекарски комисии и ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при тях. В случая от приетите по делото доказателства се установява, че ищеца е подал своето заявлението – декларация пред ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** на 28.04.2014 година. Срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 28.07.2014 година, а освидетелстването на ищеца е извършено на 15.11.2016 година, т.е. две години и четири месеца след законно определения срок. В решението на ТЕЛК е посочено, че освидетелстването е по – късно поради натовареност на ТЕЛК, като коректно е посочена датата на подаване на молба № 1330/28.04.2014 година. От това следва изводът, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е извършила освидетелстване на Н.И.Х. /настоящ ищец/ в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Извършването на освидетелстването е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите на лицата и не е в противоречие със срока по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок за организиране и извършване на освидетелстването. От друга страна ответната страна не ангажира доказателства, а и не се твърди, че за освидетелстването на ищеца са били необходими допълнителни медицински документи или медицински прегледи, които да са довели до удължаване на срока по посочената по – горе разпоредба. Причината посочена за по – късното освидетелстване на ищеца е натовареността на ТЕЛК.

Съобразно чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** е имала задължение в срок до 28.07.2014 година да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на настоящия ищец. Това задължение, произтичащо пряко от закона не е изпълнено, поради което следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие. Следователно, налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно бездействие допуснато при и по повод осъществяване на административна дейност.

Въз основа на свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното производство, настоящият съдебен състав приема, че в периода на незаконосъобразното бездействие /две години и четири месеца/ ищецът е бил подложен на силен стрес, психично напрежение и чувство на несигурност, поради факта, че е изпълнявал трудовите си функции /оператор на машина – видно от медицинското досие/ през периода на забава на освидетелстването му. На следващо място от приетите по делото доказателства, в т.ч. и медицинското досие на ищеца, се установява, че към настоящия момент му е определената трайна намалена работоспособност от86 %. Безпокойството и притеснението на ищеца във връзка с бездействието на ТЕЛК по освидетелстването му несъмнено са препятствали възможността до голяма степен да извършва трудова дейност съобразно здравословното му състояние.

С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, ***.

При преценка на интензивността на въздействие на незаконосъобразното бездействие следва да бъде отчетен периодът на неизпълнение на задължението – от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година, който период от две години и четири месеца е значително дълъг период на неизпълнение на задължението, с оглед обстоятелството, че в резултат на това бездействие ищецът е изпитвал силни болки и страдания, поради което настоящият съдебен състав приема, че в случая е било налице сериозно ограничение в правната сфера на ищцата, което е довело до настъпване на твърдените неимуществени вреди – сериозно притеснение, грижи и неспокойствие, депресивни състояния, социална изолация. Невъзможността през този период да бъде освидетелстван, съответно да изпълнява трудова дейност съобразно здравословното си състояние е пряк резултат от неизпълнение на задължението за освидетелстване, което несъмнено е довело до изпитване на силни болки, силно притеснение и стрес. Наличието на причинно – следствена връзка между установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди се установи безспорно в настоящото съдебно производство, за което са изложени мотивите по – горе.

Поради изложеното, настоящия съдебен състав приема, че са налице материалноправните предпоставки за основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „Справедливост“ е морално – етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по – горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящия съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 7 000 лева се отхвърли, като недоказан. С това обезщетение ще се репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди. В посочения смисъл е Решение № 12 646 от 25.11.2015 година, постановено по адм. дело № 605/2015 година на Върховния административен съд на Република България, III отделение.

По отношение на претендираните от ищеца имуществени вреди, които са пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** представляващи неполучена пенсия за инвалидност в размер на 7 431.48 лева за периода от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година или 28 месеца по 265.41 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Както се посочи по – горе фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

В случая ищеца претендира имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника, като за посочения период не е получавал инвалидна пенсия. Видно от събраните по делото доказателства с ЕР на ТЕЛК № 2687/151, издадено на 15.11.2016 година е определена 86 % ТНР. ЕР на ТЕЛК е получено от ищеца на 18.11.2016 година, който въз основа на него със заявление от 06.12.2016 година е поискал от ТП на НОИ *** да му бъде отпусната пенсия за инвалидност. Така подаденото заявление е уважено, като с Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия на настоящия ищец на основание чл. 90а, ал. 2 от КСО е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 265.41 лева месечно, считано от 15.11.2016 година – дата на инвалидност на ищеца и дата на постановяване на ЕР на ТЕЛК.

За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, като при тях особеното е, че възникват не по прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение. Смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива правно значение когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането. По делото е установено, че ищеца е спазил месечният срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, като е подал заявлението пред ТП на НОИ *** на 06.12.2016 година. С Разпореждане № ********** за отпускане на пенсия ТП на НОИ *** е отпуснал на настоящия ищец на основание чл. 90а, ал. 2 от КСО пенсия за инвалидност в размер на 265.41 лева месечно, считано от 15.11.2016 година – дата на инвалидност на ищеца и дата на постановяване на ЕР на ТЕЛК, а не от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК на 28.04.2014 година. Ето защо в случая пенсионния орган не е изпълнил законовото изискване на специалната норма на чл. 94, ал. 3 от КСО за началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност. Настоящият ищец не се е възползвал от правото си да обжалва издаденото разпореждане, поради което е влязло в сила и последния е получил месечна пенсия за инвалидност в размер на 265.41 лева. Действително в случая е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, но правото на пенсия е реализирано от ТП на НОИ ***, поради което настоящия ответник не следва да носи имуществена отговорност за неправилното приложение на специалната норма на чл. 94, ал. 3 от КСО от органа по пенсионирането. Недопустимо е реализирането на имуществена отговорност за извършено нарушение от друг административен орган – ТП на НОИ ***. В случая настоящия ищец е пропуснал възможността да реализира правото си по реда на чл. 117 и следващите от КСО за получаване на инвалидна пенсия, считано от датата на подаване на заявлението пред ТЕЛК.

От друга страна инвалидизирането на настоящия ищец е установено с експертното решение на ТЕЛК, който е извършил експертиза на работоспособността, като за началната дата е определена – 15.11.2016 година, за срок от две години. В случая решението на ТЕЛК не обжалвано от настоящия ищец, относно началната датата на датата на инвалидизиране - 15.11.2016 година, поради което този административен акт е придобил стабилитет. Ето защо ищеца не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като не е оспорил както ЕР на ТЕЛК, така и Разпореждането за отпускане на инвалидна пенсия на ТП на НОИ ***.

С оглед на изложеното не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ „***“ АД, *** за присъждане на имуществени вреди в размер на 7 431.48 лева за периода от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година или 28 месеца по 265.41 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година на настоящия ищец, поради което иска в тази част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи съразмерно с уважената част от иска, поради което ответника следва да му заплати сумата от 346.50 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен съд – ***

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д. да заплати на Н.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстване на ищеца за периода от подаване на заявлението – 28.04.2014 година до произнасяне с експертното решение на ТЕЛК – 15.11.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 7 000 лева, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Х. с ЕГН ********** *** срещу МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д. иск за присъждане на имуществени вреди в размер на размер на 7 431.48 лева, представляващи неполучена пенсия за инвалидност за периода от 28.07.2014 година до 15.11.2016 година, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 година до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д. да заплати на Н.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 346.50 /триста четиридесет и шест лева и 50 стотинки/, представляваща съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: