Р Е Ш Е Н И Е

№48

гр. Перник, 07. 02. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 610/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Перник против разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън, приета с решение № 82 от 27.08.2008 г. на Общински съвет Трън, взето по протокол № 9 от редовно заседание на Общински съвет (ОбС) Трън, проведено на 27.08.2008 г. (по-нататък Наредбата). Протестираният подзаконов нормативен текст има следното съдържание: „При разпореждане с имот, физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2% от неговата цена или данъчна оценка, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).“

Прокуратурата поддържа се, че протестираният текст противоречи на разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 111 от ЗМДТ, на §1. т. 15 от ЗМДТ, както и на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на Общински съвет Трън. Иска се отмяна на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата, като се претендира материалната ѝ незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание вносителят на протеста го поддържа и пледира атакуваната разпоредба да се отмени като незаконосъобразна. Не сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът по протеста – Общински съвет Трън, в проведеното съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадения протест. Представя административната преписка по издаването на Наредбата.

Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл. 181, във връзка с чл. 188 от АПК. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на протеста по изложените в него съображения.

Административен съд Перник, в тричленен състав, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

І. По допустимостта на протеста съдът приема следното:

Наредбата е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет, като орган на местната власт и местното самоуправление. С него се уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение при условия и граници, определени от закона, чието приложение се детайлизира. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл. 75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове (ЗНА) по аргумент на чл. 80 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

С оглед задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2009 г., съдът приема, че и протестът за отмяна на нормативни административни актове на местните органи за власт и управление, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура, е процесуално допустим. В този аспект прокурорът при Окръжна прокуратура Перник притежава процесуалната легитимация за оспорване на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове; започва или встъпва във вече образувани производства, когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

С оглед изложеното следва, че протестът е процесуално допустим, като подаден срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да го разгледа съд.

ІІ. По основателността на протеста съдът приема следното:

Протестът е основателен.

Оспореният текст е част от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън, приета с решение № 82 от 27.08.2008 г. на Общински съвет Трън, взето по протокол № 9 от редовно заседание на Общински съвет Трън, проведено на 27.08.2008 г.

Наредбата е приета на основание законовата делегация на чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) (в ред. ДВ бр. 54/13.06.2008 г.), съгласно който текст „Редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.“

От представената по делото административна преписка по приемане на Наредбата се установява следното:

С докладна записка вх. № 180 от 21.08.2008 г. (лист 29 от делото) кметът на община Трън е внесъл предложение ОбС Трън да вземе решение за приемане на нова Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън. Докладната записка не съдържа мотиви, освен посочените правни основания в чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) (в ред. към 21.08.2008 г.) и §37, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗОС (ЗИДЗОС, ДВ, бр. 54 от 2008 г.). Ответникът не е ангажирал доказателства дали проектът на нормативния акт е внасян за обсъждане от ОбС Трън, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА (в редакцията обн. ДВ, бр. 46 от 2007 г.).

В административната преписка не се съдържат и доказателства преди внасянето на докладната записка (непридружена от проект) да са публикувани на интернет страницата на съставителя проект, мотиви, съответно доклад, с предоставен на заинтересованите лица срок за предложения и становища по проекта, в изпълнение изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в редакцията обн. ДВ, бр. 46 от 2007 г.).

Видно от протокол от заседание на Комисията по УТ, пътна и селищна мрежа, транспорт, благоустрояване, комунална дейност, обществен ред, бедствия и аварии, проведено на 26.08.2008 г. (лист 38-39 от делото), Комисията е приела „така предложения материал“ (вкл. приемане на нова Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Трън) и е предложила на Общинския съвет да го разгледа и приеме.

С решение № 82 от 27.08.2008 г., взето по т. 2 от протокол № 9 от редовно заседание на Общински съвет Трън, проведено на 27.08.2008 г., с 9 гласа „за“ от общо 11 съветници, ОбС Трън е приел Наредбата (лист 33 от делото).

Приетите писмени доказателства, представляващи административната преписка, не се оспорват от страните и въз основа на тях съдът счита за установена фактическата обстановка по спора.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън, приета с решение № 82 от 27.08.2008 г. на Общински съвет Трън, взето по протокол №9 от редовно заседание на Общински съвет Трън, проведено на 27.08.2008 г.

1. Относно компетентност на издателя на нормативния акт, от който част е и оспорената разпоредба, съдът приема следното:

Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. В изпълнение на предоставените им правомощия същите са овластени да издават нормативни актове, с които да уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществените отношения с местно значение (по аргумент от чл. 76, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА). Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОС. С изрична законова делегация по чл. 8, ал. 2 от ЗОС (вкл. към датата на приемана на Наредбата – ЗОС в ред. ДВ, бр. 54 от 2008 г.), при спазване разпоредбите на ЗОС и специалните закони в тази област, ОбС приема наредба за определяне реда за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне на управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост. От посочената правна рамка се извежда правомощието на общинския съвет, като орган на местното самоуправление, да приеме наредба с местно значение, която регламентира придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Предвид изложеното Наредбата и в частност оспорената разпоредба, е издадена от надлежен орган Общински съвет Трън и в кръга на неговата компетентност. Следва, че не е налице основание по чл. 146, т. 1, във връзка с чл. 196 от АПК за отмяна на протестираната разпоредба на нормативния административен акт.

2. Относно формална законосъобразност на оспорения нормативен административен акт, в частност конкретно оспорената разпоредба, съдът приема следното:

Като структура, форма и значение на съдържанието, Наредбата отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗНА, във вр. с чл. 24 - 28 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Спазена е изискуемата от закона писмена форма. При приемането на Наредбата са съобразени изискванията на чл. 24, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 (ред. към 27.08.2008 г.) за наименованието на акта – посочен е видът на акта (Наредба) и е определен главният му предмет (придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън). В Наредбата е посочено правното основание за издаването ѝ (чл. 8, ал. 2 от ЗОС), съгласно изискването на чл. 43 от Указ №883 от 24.04.1974 година. Не е съобразено изискването на чл. 24, ал. 2 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за номериране на акта. Последното е порок на формата, който съдът приема за несъществен и въз основа на него не може да се обоснове извод за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 196 от АПК.

3. Относно процесуална законосъобразност на Наредбата, съдът приема следното:

Правилата за издаване на нормативни административни актове са правно уредени в чл. 26 - чл. 28 от ЗНА и чл. 75 - чл. 80 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА (ДВ бр. 46 от 12.06.2007 г., т. е. действащ към датата на приемането на акта (арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК) „преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.“

Нормата на чл. 77 от АПК постановява, че компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

С чл. 28, ал. 1 от ЗНА (в ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.) е предвидено проектът на нормативен акт да се внася за обсъждане от компетентния орган заедно с мотивите, съответно доклада към него, а ал. 2 сочи необходимото съдържание на мотивите, съответно доклада - причини, цели, средства, резултати, анализ за съответствие с правото на ЕС. Съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган.

Съгласно изискванията на чл. 27 от ЗМСМА заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците (ал. 2), решенията се вземат с явно гласуване (ако съветът не реши да бъде тайно) и с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници (ал. 3), а решенията по чл. 21, ал. 1, т. 8 (вкл.) от ЗМСМА – с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Съгласно чл. 29 от ЗМСМА за всяко заседание на ОбС се води протокол.

Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това изискване е инкорпорирано и в чл. 78, ал. 3 от АПК и чл. 37, ал. 3 от ЗНА, съгласно които разпоредби нормативните административни актове на общинските съвети се обнародват в печата/разгласяват се чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин на територията на общината. В същия смисъл е и правилото на чл. 22, ал. 1, изр. 2 от ЗМСМА в ред. към датата на приемане на Наредбата (2008 г.) и към датата на изменението й през 2016 г. - „актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 (в 7-дневен срок от приемането им) чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3.“ Съдът приема, че изброяването в специалния нормативен акт - ЗМСМА не е алтернативно, а изчерпателно - т. е. разгласяването на приетия акт следва да се извърши по всички указани начини.

От неоспорените доказателства се установи, че Наредбата е приета на редовно заседание на ОбС – Трън, при наличие на кворум за провеждане на заседанието – 9 от общо 11 съветници, а за извършеното гласуване на решението за приемане на акта – с 9 гласа „за“ от общо 11 съветници, като съответно е изготвен протокол.

Въпреки дадените от съда изрични указания (с определение от 23.11.2017г.), не се представиха доказателства, които да удостоверяват публикуване на интернет страницата на компетентния орган – кмета на община Трън, на проекта на Наредбата, ведно с доклада към него, както и предоставяне на възможност на заинтересованите лица да представят свои възражения и предложения в определен срок, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Следва, че е нарушено и изискването на чл. 77 от АПК нормативният административен акт да бъде издаден, след като компетентният орган обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. При липсата на доказателства за изпълнение на това законово изискване от органа, съдът приема, че на заинтересованите лица не е предоставена възможност да представят свои възражения и предложения. Целта на чл. 26, ал. 2 от ЗНА е да се осигури възможност на заинтересованите лица да упражнят своето право на участие в производството по подготовката на актовете, засягащи законните им интереси. Публикуването и разгласяването на проекта на акта представляват начина, чрез който се проявяват принципите на откритост и съгласуваност, съдържащи се в чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Задължение да следи за спазване на тези принципи има органът, комуто е предоставено правомощието да приеме или не дадения проект. Дейността на органа следва да бъде съобразена също така и с основните принципи, залегнали в чл. 4, 8 и 12 на АПК - за законност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност. Процедурата, касаеща приемането на нормативния административен акт, е регламентирана императивно, за да се защити публичният интерес. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в решение № 2861 от 27.02.2014 г. по адм.д. № 7179/2013 г.; решение № 959 от 24.01.2017 г. по адм. д. № 6752/2016 г. на ВАС. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и представляват самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

По делото не се представиха и доказателства за изготвянето на мотиви, съответно доклад към проекта, каквото е изискването на чл. 28, ал. 1 от ЗНА, вкл. със съдържанието по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Това е довело до следващо нарушение на процедурата по чл. 26-28 от ЗНА – ОбС не е съобразил императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 от ЗНА – да не обсъжда този проект на нормативния акт, тъй като т.нар. „доклад“ няма съдържанието по чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Не са представени и доказателства за обнародване на Наредбата по начините, указани в чл. 78, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА. Волята на законодателя е нормативните актове, приети от общинските съвети, да се довеждат до знанието на гражданите на територията на съответната община.

Съгласно чл. 5, ал. 5, изр. 2 от Конституцията на Република България нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В този смисъл посочването на дата, от която Наредбата влиза в сила, не е достатъчно да произведе правно действие. Не може да се установи от кой момент Наредбата има действие като нормативен административен акт, тъй като по делото не се представиха доказателства относно обнародване в печата и разгласяване по друг подходящ начин на територията на общината. До обнародването му нормативният административен акт е „недовършен“. Обнародването е елемент от предписаната от Конституцията и ЗНА, от АПК и ЗМСМА процедура по издаването на нормативните административни актове на общинските съвети и неизвършването му е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е пречка за произвеждане правното действие на акта. Прилаган до датата на обнародването необнародваният административен акт създава нежелана от правния ред привидност, че има правно действие и валидно регулира обществените отношения от съответната област. Без правно значение за настоящата проверка за законосъобразност е твърдението, обективирано в писмо изх. № 394 от 01.12.2017 г. на председателя на ОбС – Трън, че Наредбата е обнародвана на общодостъпно място в сградата на общината (информационно табло), „съгласно действащата нормативна уредба през 2008 г.“. Това изявление не е подкрепено с доказателства, поради което съдът не може да приеме за установено, че на решение № 82 от 27.08.2008 г., взето по т. 2 от протокол № 9 от редовно заседание на Общински съвет Трън, е извършено обнародване (довеждане до знанието на адресатите на акта на територията на община Трън). Липсват доказателства, вкл. протоколи за качване/сваляне на/от информационното табло, съставени от служители (установени) в съответната администрация към онзи момент. Няма доказателства за разгласяване на Наредбата и чрез средствата за масово осведомяване, каквото е изричното изискване на специалния ЗМСМА. Няма данни и за публикуването на Наредбата в Интернет. Без значение за спора е фактът, че към момент на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция Наредбата е обявена на интернет страницата на община Трън (след извършена от съда служебна справка), тъй като по делото няма представени доказателства за датата на нейното обнародване и не може да се установи този факт към момента на приемането ѝ.

По изложените съображения съдът приема, че Наредбата и в частност оспорената разпоредба на чл. 40, ал. 3, е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, действали към 27.08.2008 г., който порок води до извод за незаконосъобразност. Изложеното е основание за отмяна на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата (съдът е обвързан от рамките на протеста) на основание чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 196 от АПК.

4. Независимо от извода за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Наредбата, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения текст на административния акт, предвид доводите, изложени в протеста на Окръжна прокуратура Перник и на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 4, във връзка с чл. 196 от АПК, следва да се извърши проверка и за съответствие на оспорената разпоредба с материалния закон.

Общинският съвет, като орган на местно самоуправление (чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА) е овластен да приема правни норми, отнасящи се до регулиране на обществените отношения в съответната община във връзка с осъществяване на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА (ред. към 26.08.2008 г. - ДВ, бр. 54 от 13.06.2008 г.) ОбС приема правилници, наредби, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен (чл. 7 ал. 2 от ЗНА (ред. ДВ, бр. 46 от 2007 г.). Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение (чл. 8 от ЗНА).

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативно актове от същата степен.

Според разпоредбата на чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

В чл. 15 от ЗНА е предвидено, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт (ред. към 26.08.2008 г. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Следователно извършеното „уреждане“ на обществени отношения с местно значение следва да се осъществява само в рамките на предоставената от закона делегация и само по отношение на неуредените от нормативните актове от по – висока степен обществени отношения.

Наредбата е издадена на основание законовата делегация на чл. 8, ал. 2 от ЗОС. В приложимата му редакция текстът предвижда редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници, да се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.

Съгласно чл. 111 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ са изброени местните такси. Съгласно чл.6, ал. 2 от ЗМДТ за всички услуги и права, вкл. по ал. 3 (за ползването на общински тротоари, площади и улични платна или части от тях като зони за платено паркиране), предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.

Чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ постановява, че местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Според легалното определение, дадено в §1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, „пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.“

Съгласно чл. 9 на ЗМДТ общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

Тълкувайки приложимите законови разпоредби, съдът прави следните правни изводи във връзка с приложимия материален закон:

Протестираният текст на чл. 40, ал. 3 от Наредбата е в Глава седма озаглавена „Разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост“. ОбС Трън е приел, че при разпореждане с имот физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 2% от неговите цена или данъчната оценка, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ:

1. на имота, предмет на продажба, съответно ограничено вещно право, което се учредява;

2. на имота с по-висока данъчна основа – при замяна;

3. на реалния дял с по-висока данъчна основа – при делба;

4. в случаите на безвъзмездни сделки.“

В националното законодателство не се съдържа легално определение на понятието „режийни разноски“. Съществува нормативна уредба, уреждаща заплащането на режийни разноски, но такова е заплащането, предвидено в чл. 57, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) по отношение управлението и разпореждането с държавни имоти. Липсва закон регламентиращ управлението и разпореждането с общински имоти, който да предвижда правомощие за общинските съвети да определят размер и да изискват заплащане само на режийни разноски. В тази връзка в чл. 111 от ЗМДТ е предвидено, че по производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. В чл. 6, ал. 1, б. „а“ - „к“ от ЗМДТ са установени видовете такси, които общината има право да събира. Сред тях не е посочена отделна такса за режийни разноски. Извън изброените в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ услуги и права остават онези, за които не се заплаща такса, като за тях общинския съвет определя цена, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ. Както такса, така и цена, се дължи винаги срещу предоставени от общината услуги или права. Същевременно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ постановява, че общинският съвет определя размера на таксите при спазване на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Тези разходи са изброени изчерпателно в §1, т.15 от ЗМДТ, като в тях са включени и режийните разходи. Следва, че съгласно предписанието на нормативните разпоредби от по-висока степен режийните разноски не могат да формират самостоятелна такса, тъй като са част от таксата, включваща пълните разходи по предоставяне на услуга, вкл. що се отнася до управлението и разпореждането с общински имоти, т. е. не могат да се събират отделно от таксата, определяема императивно по реда на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, във вр. с §1, т. 15 от ДР на ЗМДТ. Режийните разноски са част от таксата по предоставянето на услуги, вкл. и за производствата, свързани с управлението и разпореждането с общински имоти, поради което е недопустимо да се събират паралелно и под формата на цена (въпреки, че от оспорената разпоредба не става ясно какви по вид са тези разноски – такса или цена и срещу каква конкретно услуга или право се дължат). Като е избрал да отдели режийните разноски в отделно задължение за плащане, ОбС Трън е създал нормативна разпоредба, която противоречи на нормативен акт от по-висока степен - ЗМДТ, с което е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА. С подзаконов нормативен акт, при наличие на изрична законова уредба, е недопустимо да се създават императивни норми.

С чл. 9 от ЗМДТ е създадена изрична законова делегация за приемане на специален подзаконов нормативен акт, отнасящ се именно до местните такси и цени на услугите на територията на съответната община, както е дадена възможност на общинските съвети да приемат наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Недопустимо е същите обществени отношения да са предмет и на друг подзаконов нормативен акт, приет по делегацията на различен нормативен текст, в случая чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни акта от същата степен. С оглед делегацията на ЗМДТ с чл. 40, ал. 3 от Наредбата не може да се напусне рамката на конкретно посочените в чл. 8, ал. 2 от ЗОС обществени отношения. Т.е. с приетата Наредба не може да се регламентира такса или цена за режийни разноски. ОбС Трън е приел и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, което се установи след извършена служебно справка на интернет страницата на община Трън.

Въз основа на изложеното съдът приема, че разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредбата, предмет на протеста, е издадена в нарушение и на материалния закон, което води до нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 4, във вр. с чл. 196 от АПК.

С оглед на гореизложеното чл. 40, ал. 3 от на Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън подлежи на отмяна, като част от нормативен акт, приет при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и поради противоречие на разпоредбата с материалния закон.

ІІІ. По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство, във връзка с препращащата норма на чл. 196 от АПК, ответникът следва да заплати на Окръжна прокуратура Перник направените по делото разноски. Същите са своевременно поискани и доказани по размер, като включват 20.00 (двадесет) лева платена такса за обнародване в Държавен вестник.

Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 1-во от АПК, Административен съд Перник,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Трън, приета с решение № 82 от 27.08.2008 г. на Общински съвет Трън, взето по протокол № 9 от редовно заседание на Общински съвет (ОбС) Трън, проведено на 27.08.2008 г., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Общински съвет Трън, с адрес гр. Трън, пл. „Вл. Тричков“ № 1, да заплати на Окръжна прокуратура Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Търговска“ № 37, сума в размер на 20.00 (двадесет) лева, представляваща разноски по административно дело № 610 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи при спазване на чл. 194 от АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/