Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

Гр. Перник, 01.02.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 628 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба на Д.И.Г. с ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година, издадена от разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Перник – Р. Р. П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В проведеното съдебно заседание на 22.01.2018 година жалбоподателят редовно призован се явява и се представлява от адвокат В. Д. от АК Кюстендил, който поддържа жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени доводи.

Ответникът – полицейски орган при ОД на МВР Перник – Р. Р. П., редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на разпореждане от 23.11.2017 година на настоящия съдебен състав по делото е представено от ОД на МВР Перник заверено копие от цялата административна преписка по издадената Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година.

От представената административна преписка се установява, че на 18.10.2017 година оперативен дежурен при РУ Радомир към ОД на МВР Перник е докладвал на началника на РУ Радомир, че при наблюдение на общинското видеонаблюдение и проследявайки камера № 3 монтирана на Община Радомир е установил, че около 11.30 часа на посочената по – горе дата неправилно паркира лек автомобил марка „***“, бял на цвят и от него слиза лицето Д.И.Г. /настоящ жалбоподател/. Въз основа на това е изпратен екип за оглед на МПС и за предприемане на действия по съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП против водача Д.И.Г..

При извършената проверката на място от екипа на автопатрул 447 при РУ Радомир се установило, че на предно челно стъкло на автомобила има изписан номер на рама № ******************, който отговарял на друг лек автомобил „***“, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година. Установеното и проверено на място МПС било „***“ с рег. № *******, бял на цвят с три врати, с дизелов двигател. Регистрационните табели с рег. № 032М435 били собственост на „***“ЕООД, гр. Дупница и са издадени за лек автомобил „***“, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година. Полицейските служители с оглед на установените факти на място, приели че Д.И.Г. /настоящ жалбоподател/ е управлявала МПС, като си служи с табела с регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, което е престъпление по чл. 345, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

На същата дата /18.10.2017 година/, около 22.10 часа при извършване на обход в района на паркинга на Община Радомир, наряд на автопатрул 447 при РУ Радомир забелязали две лице от мъжки пол да оглеждат паркирания лек автомобил „***“ с рег. № **********. След извършената полицейска проверка установили, че това са И. В. И. и Б. Е. Б.. Лицето И. В. И. заявил, че автомобила е негов, но не представил документи за собственост, а обяснил, че такива ще представи на другия ден в РУ Радомир.

На 19.10.2017 година е образувано Досъдебно производство № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник, въз основа на съобщение от ОДЧ при РУ Радомир за установен лек автомобил с подправен идентификационен номер. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода до 19.10.2017 година в гр. Радомир, в нарушение на установения за това ред, подправил идентификационен номер на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с временен рег. № 032М435, представляващо престъпление по чл. 345а от НК.

Настоящият жалбоподател Д.И.Г. на 18.10.2017 година, след известно време отивайки при паркирания лек автомобил, видяла полицейски служители, при което решила да не връща с автомобила, а с автобус. На посочената дата жалбоподателя уведомила И. В. И., че има проблем с автомобила и същият е задържан в Радомир.

На следващия ден /19.10.2017 година/ К. Н. И., Б. Е. Б., И. В. И. и Д.И.Г. /настоящ жалбоподател/ отишли в гр. Радомир, за да приберат паркирания лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № 032М435, при което на мястото пристигнали полицейски служители от РУ Радомир. Полицейските служители предприели процесуално – следствени действия, като извършили оглед на местопроизшествие, за което съставили Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.10.2017 година. От съставения протокола е видно, че Кирил Николаев Иванов е предоставил оригинален ключ за процесното МПС, както и че са снети дактилоскопни и одорологични следи. Също така са взети обтривки и са иззети косми.

На посочената дата лицата К. Н. И., Б. Е. Б., И. В. И. и Д.И.Г. са задържани за срок от 24 часа в различни помещения за временно задържане, видно от книга на задържаните лица.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година /предмет на съдебно оспорване/, издадена от разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Перник – Р. Р. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан на посочената дата, в 11.45 часа за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник. При задържането жалбоподателя е подписал декларация и е съставен протокол за личен обиск на лице.

Жалбоподателят Д.И.Г. след извършеното задържане с оспорената заповед е разпитвана в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник на 19.10.2017 година, в 17.10 часа, видно от протокол за разпит на свидетел. От показанията й се установява посочената по – горе фактическа обстановка. Така дадените свидетелски показания са дадени и пред съдия от Районен съд Радомир по частно наказателно дело № 408/2017 година.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан в качеството на свидетел Кирил Николаев Иванов, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показанията се установява, че същият е бил задържан във връзка с откраднато МПС, че е разпитван, че е правен оглед на автомобила. Показанията му се ценят в частта, с която той описва фактическата обстановка как и защо са отишли заедно четиримата в гр. Радомир, тьй като кореспондира напълно с представените по делото доказателства. От показанията му се приема, че И. и Д. са приятели, а всичките четирима са познати. Същият твърди, че е пълномощник на фирма, която била закупила процесния автомобил и същият бил представил документите на органите. В частта, в която същият сочи, че И. И. няма никаква връзка с автомобила, показанията му не се ценят.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година, издадена от разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Перник – Р. Р. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан на посочената дата, в 11.45 часа за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник въз основа на данни за извършено престъпление по чл. 345 от НК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото не се спори, а и водно от удостоверение № УРИ 313з-14510/05.12.2017 година, че издателят на заповедта заема длъжност „Разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОД на МВР Перник, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна.

Съгласно посоченото в оспорената заповед правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 година – ДВ, бр. 66 от 1992 година, в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот /чл. 2/ и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение /чл. 3/. След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.

По своята правна същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“ по смисъла на чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателя е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, видно от досъдебно производство № 90 по описа на РУ Радомир за 2017 година, тьй като е водач на процесния автомобил. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая в периода на задържането са снети са обяснения, проведен е разпит пред съдия от Районен съд Радомир, извършен личен обиск на жалбоподателя и са снети доказателства от автомобила. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая следва да се приеме, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепен със събраните по делото доказателства. В случая след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни е образувано досъдебно производство № 90 по описа за 2017 година на РУ Радомир, по което е разпитван жалбоподателя. Следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК /условия за образуване на наказателно производство/.

За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по – малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че е в ограничението на свободата на Д.И.Г.,е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

В тази връзка е напълно неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства, тьй като към административната преписка има данни, от които може да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. В настоящия случай такива се съдържат в административната преписка и най – вече в депозираната докладна записка № УРИ 328р-13029/20.10.2017 година от страна на полицейски орган при РУ Радомир, че лицата И. В. И. и Б. Е. Б. на 18.10.2017 година, около 22.30 часа е установено да оглеждат процесния автомобил, по отношение на който е образувано досъдебно производство № 90/2017 година, а на 19.10.2017 година са се появили заедно с две лица, едно от които е Д.И.Г. /настоящ жалбоподател/ да приберат автомобила. Гореизложените факти, безспорно са довели до съмнения, че жалбоподателя е съпричастен към предмета на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345 от НК.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита. С оглед на това следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не се налага отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона. В посочения смисъл е константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 6 138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13 194 по описа за 2015 година на V отделение.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на Д.И.Г. за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно разноските:

Страните не претендират присъждане на направените съдебни разноски, поради настоящия съдебен състав не следва да се произнася.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Г. с ЕГН ********** *** против Заповед за задържане на лице рег. № 313з–1958 от 19.10.2017 година, издадена от разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Перник – Румен Руменов Първанов, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа в ОД на МВР Перник, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия:/п/