Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр. Перник, 09. 02. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 629/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К.Н.И., с адрес *** против заповед за задържане на лице с рег. № 313з-1956 от 19.10.2017г., издадена от разузнавач К.Р. - служител в група „ППВОО“, сектор ПКП при ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при ОД на МВР-Перник. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез представителя си по пълномощие адв. И.М. М. от САК (пълномощно по лист 35 от делото), поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени бележки, в които развива доводи по съществото на спора и прилага съдебна практика.

Ответникът – К. К. Р., в качеството на полицейски орган - разузнавач в група „ППВОО“, сектор ПКП при ОД на МВР-Перник, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 18 от делото), оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Представя писмено становище, с което иска отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не претендира разноски и не представя списък на разноските.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че на 19.10.2017г. в гр. Радомир И. П. - разследващ полицай при ОД на МВР Перник по повод на получено съобщение от дежурен ОДТ при РУ Радомир за лек автомобил с подправен идентификационен номер на рама, в присъствие на две поемни лица и запазено местопроизшествие от П. Т. Б., командир на отделение към ООР на РУ-Радомир, е извършил оглед на местопроизшествието. Огледът с предмет бял лек автомобил „***“ с временни рег. табели № *** е започнал в 12.10 часа и при него е установено, че лекият автомобил е бил паркиран в гр. Р., зад сградата на община Радомир. Автомобилът е бил паркиран на място, обособено като паркинг, бил със затворени и заключени врати с лепенки от РУ на МВР Радомир. От протокола е видно, че са снети дактилоскопни и одорологични следи, взети са обтривки и са иззети косми. Установява се също, че при огледа К.Н.И. е предоставил оригинален ключ за процесното МПС, с който автомобилът е бил отключен. В протокола подробно са описани намерените документи (лист 27-28 от делото).

Видно от протокол за разпит, на 19.10.2017г. К.Н.И.

е разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 90/2017г. по описа на ОД на МВР-Перник (лист 29 от делото). От показанията му се установява, че в качеството на упълномощен от управителя на фирма „*** на 8 или 9 октомври 2017г. в гр. Д. жалбоподателят е закупил лек автомобил „***“ с рег. № ***, бял на цвят с две врати от непознат мъж за сумата от 5 960 лева, собственост на„***“ ЕООД. С процесния автомобил на 18.10.2017г. отишъл в гр. Р., паркирал го на паркинга на общината и отишъл да обядва. Впоследствие разбрал, че е загубил ключа от автомобила, прибрал се в гр. П. и на следващия ден отишъл в гр.Р. с резервния ключ, за да го прибере. Излага, че на мястото заварил полицейски автомобил, заявил пред полицаите, че е собственик на автомобила и след това бил задържан.

От писмо на ОД на МВР-Перник с рег. № 313000-8840 от 19.10.2017г. до Районна прокуратура Р. се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода до 19.10.2017г., в гр. Р., в нарушение на установения за това ред, подправил идентификационен номер на лек автомобил „***“ с временен рег. №*** - престъпление по чл. 345а от НК. Производството е започнало с действие по разследването – оглед на местопроизшествие (лист 26 от делото).

По отношение на К.Н.И. е издадена заповед за задържане на лице, с рег. № 313з-1956 от 19.10.2017г., от полицейски орган К. К. Р., разузнавач в група „ППВОО“, сектор ПКП в ОД на МВР-П.. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице (лист 11-13 от делото).

По делото е прието като неоспорено писмено доказателство пълномощно с нотариално удостоверен подпис на 31. 07. 2017г. от нотариус Н. З., с район на действие РС П.***, с рег. № 062 на НК (лист 36 от делото), с което И. Ц. И., в качеството му на управител на фирма „***“ е упълномощил настоящия жалбоподател К.Н.И., с посочен ЕГН и адрес, да го представлява в качеството му на управител пред органите на МВР и КАТ във връзка с регистрация на новопридобити МПС, регистрация с временни транзитни номера, пререгистрация и промени в регистрацията на леки и товарни автомобили, собственост на дружеството, както и да получава всички документи, свързани с дадените му права.

К.Н.И. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица, където е вписан под № 491, а като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (лист 14-16 от делото).

От представената с административната преписка докладна записка № 328р-13382 от 02.11.2017г. на инспектор С. Н. (лист 30-31 от делото), се установява, че служител на РУ- Р. на 18.10.2017 година съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП против Д. И.Г. – водач на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, а заради установеното административно нарушение е изпратен екип за оглед на МПС и за предприемане на действия по компетентност. При извършената проверка на място от екипа на автопатрул 447 при РУ Р. се установило, че на предно челно стъкло на автомобила има изписан номер на рама № ***, който отговарял на друг лек автомобил „***“, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година. На водача е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, тъй като управлява МПС „***“ бял на цвят с три врати, с временни транзитни номера № ***, собственост на „***“ гр. Д., които са издадени за лек автомобил „***“, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. Посочено е, че за установеното съвпадение на номера на рама има образувано ДП № 90 по описа на ОД на МВР – П.. Направено е предложение материалите по преписката да бъдат изпратени на РП Радомир по компетентност с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК от Д. И. Г..

От докладна записка № УРИ 328р-13029/20.10.2017 година, изготвена от полицейски орган при РУ Р. (лист 33 от делото) се установява, че лицата И.В. И. и Б.Е.Б. на 18.10.2017 година, около 22.10 часа, в близост до административната сграда на община Р., оглеждали лек автомобил „***“ с рег. № ***, бял на цвят, т.е. същият автомобил по отношение на който е образувано досъдебно производство № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Заповедта за задържане на лице с рег. № 313з-1956 от 19.10.2017г., предмет на съдебния контрол, не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК следва, че срокът за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че оспроващият е получил заповедта на 20.10.2017г., когато е бил освободен, а жалбата срещу заповедта е с дата 20.11.2017г., което е видно от входящия регистър на съда. Следва, че жалбата е постъпила в съда в законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то същата е допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Жалбата е основателна.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и видно от удостоверение № УРИ 313з-14508/05.12.2017 година на началник отдел „Административен“ при ОД на МВР – Перник (лист 10 от делото), издателят на заповедта към 19.10.2017г. заема длъжност „разузнавач“ в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - Перник, поради което следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

Съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК.

Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето.

Съдът съобрази приетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. По делото не се установи К. К. Р., в качеството на административен орган, издал процесната заповед, да е изложил каквито и да са фактически основания по издаването на акта, нито в самата заповед, нито в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената в съда преписка. Съдът приема, че фактическите основания следва не просто да бъдат изложени от органа, а и да кореспондират с правните основания по издаването на заповедта. В заповедта, а и в изпратените доказателства по административната преписка, липсва описание на фактическите основания за издаването й, които да са относими към жалбоподателя К.Н.И.. Недопустимо е съдът служебно да подвежда установените факти по делото под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган. Съдът е длъжен служебно да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на дадената им правна квалификация. Именно с тази цел е въведено императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и правилността на властническото волеизявление, което в случая пряко и негативно засяга (ограничава) правото на свободно придвижване на конкретно физическо лице.

Цитирането в заповедта на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е възможно извършването на обективна (а не формална) преценка за законосъобразността на заповедта следва да има изложени фактически основания за нейното издаване, а органът е направил описание на фактическата обстановка единствено с посочване: „Има данни, че лицето е извършило престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.“ Административният орган дори не е направил препращане към ДП № 90/2017г. по описа на ОД на МВР-Перник, което се установи, че е образувано на датата, на която е издадена и заповедта.

Оспорената заповед и административната преписка по издаването й не изясняват фактическата обстановка, която е наложила задържането на жалбоподателя. Пропускът не може да бъде отстранен чрез доказателствата към образуваното ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - Перник. Представените с административната преписка документи са съставени по друго процесуално производство, касаят процесуално следствени действия по НПК и няма данни всички те да са доведени до знанието на задържаното лице (напр. докладните записки, които са вътрешнослужебен акт не са станали известни на задържаното лице преди приемането им като доказателство в съдебното производство, а и са изготвени след освобождаването му). Дори да се приеме, че представените документи от заведеното ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР - Перник запълват липсата на фактическите основания, непосочени при издаването на заповедта, то същите не отговарят на целта – „да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт“, тъй като не са доведени до знанието на жалбоподателя. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя приетото в решение № 12710 от 26.11.2015 г. по адм. д. № 15223/2014 г., на ВАС, V отд., че липсата на описани в заповедта фактически основания за издаването й, съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

Непосочването на фактическите и правни основания за издаването на заповедта за задържане, изискуеми от разпоредбата чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е нарушение на изискването и за форма на акта, което във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице. Липсата на фактически основания за издаване на административния акт представлява съществен порок във формата му и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна, тъй като възпрепятства съдебната проверка за съответствието на акта с материалния закон. Не се установява какво е укоримото деяние, извършено от лицето и данни за какво конкретно престъпление са установени към датата на задържането му. В подкрепа на изложените съображения е несъответствието между цитираната в заповедта норма на чл. 346, ал. 1 от НК, вменявана по отношение на жалбоподателя за наличие на данни за извършено престъпление, и от друга страна започнатото ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – Перник срещу неизвестен извършител, което е за престъпление по чл. 345а от НК.

Съгласно текста на чл. 346, ал. 1 от НК изпълнителното деяние е противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство от владението на другиго без негово съгласие с намерение да го ползва, а чл. 345а, ал. 1 от НК урежда две други и различни изпълнителни деяния - в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство.

Съдът приема, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби. Неизлагането на фактически основания, препятства съдебната проверка на акта по същество, но в случая съдът извърши такава на основание чл. 168 от АПК и с оглед посочването в заповедта на правното основание за издаването й.

По реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат само лице за което има данни, че е извършило престъпление.

За да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа, следва да са били налице данни, че К.Н.И. е извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. В заповедта не е индивидуализирано чуждото моторно превозно средство, което се твърди да е отнето от жалбоподателя, нито от владението на кого е било отнето без негово съгласие, с намерение да го ползва. Изхождайки от приетите доказателства по образуваното ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – П., то може да се предположи, че органът визира лек автомобил „***“ с рег. № ***, бял на цвят.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. Това е релевантният момент, тъй като само с действащия закон към момента на издаването на акта административните органи, а и правните субекти, са били длъжни да съобразяват поведението си.

От събраните писмени доказателства не може да се обоснове извод, че има данни К.Н.И. да е извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***. По тази причина, с определение от 29.12.2017г. (лист 21 от делото), съдът е указал на полицейския орган, на основание чл. 171, ал.4 от АПК, че е негова доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че към 19.10.2017г. са съществували данни, че К.Н.И. е извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК и в тази връзка следва да ангажира надлежни доказателства. Това указание е дадено с оглед служебното начало в административния процес и с оглед разпределение на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК. Съобщението за това указание е получено от ответника на 05.01.2018 г. (лист 24 от делото), чрез пълномощника му и съдът приема, че е запознат с него. Въпреки даденото от съда указание и предоставената възможност, в хода на съдебното производство административният орган не е ангажирал доказателства в тази насока и съдът следва да приеме за недоказан факта, че има данни жалбоподателят да е извършил престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК към момента на задържането му и издаването на процесната заповед. Липсата на материалноправната предпоставка за издаване на оспорения акт по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР води до противоречие на административния акт с материалния закон, поради което и заповедта е незаконосъобразно издадена. С оглед установената материална незаконосъобразност на заповедта, същата е и несъответна на целта на закона.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в писмените доказателства по делото, находящи се по преписката не се съдържат дори косвени данни обосноваващи извод, че към момента на задържането на жалбоподателя полицейските органи са разполагали с информация за евентуалната му съпричастност в извършване на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, вкл. и по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № ***. Преценката за съответствие на решението с материалния закон се извършва от съда само въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на административния акт и съдът няма право да ги изменя, замества (например вместо за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, да обсъжда наличие на данни за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК) или допълва. В тази насока както съдебната теория, така и практиката на ВАС са трайни и непротиворечиви и настоящият съдебен състав ги възприема изцяло. Недопустимо е съдът да приема и преценява материалната законосъобразност на заповедта на други фактически и правни основания, различни от посочените в нея. В този смисъл съдът не споделя довода на представителя на ответника, развити в писмените бележки, че „не е необходимо полицейският орган да мотивира подробно и изчерпателно решението си да наложи принудителна административна мярка, изразяваща се във временно задържане на определено лице, без да се поставя условие за точната квалификация на деянието“. Да се приеме за правилен този аргумент на административния орган, би означавало да се даде възможност за безконтролно ограничаване правата на неопределен кръг физически лица, което не се основава на действащите правни норми и е в противоречие с принципите на демократичната правова държава, разписани в Конституцията на Република България (Обн. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.). Константната практика на ВАС приема, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното. За целта е достатъчно да има „данни“ за извършено престъпление, които могат да са писмени или устни (в този смисъл е решение № 11905/08.10.2014 г. по адм. дело № 906/2014г. на ВАС и др.). Изложените от настоящия съдебен състав съображения за незаконосъобразност на заповедта не са в колизия с цитираната от ответника съдебна практика, тъй като в случая не бе доказано от административния орган наличието дори на устни сведения за данни, че до прилагане на мярката К.Н.И. е съпричастен към извършването на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. Обратно, от събраните доказателства се установи валидно правно основание (надлежно упълномощаване), за осъществените от жалбоподателя действия по отношение МПС с рег. № 032М435.

След като е било установено още с първото действие, с което е образувано ДП № 90/2017 г. по описа на ОД на МВР – Перник (огледа на местопроизшествието), че К.Н.И. е отключил с оригиналния ключ описаното МПС с рег. № ***, то следва, че същият не може да е извършител на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК по отношение на този лек автомобил, доколкото не се твърди да е придобил ключа неправомерно. За настоящия спор е без правно значение към кой момент е настъпил транслативния ефект по сделката и преминаването на собствеността на вещта от прехвърлителя в патримониума на правоприемника. Установеното фактическо държане ключа на автомобила пряко кореспондира и с представеното пълномощно, по силата на което още от 31.07.2017г. жалбоподателят е разполагал с мандат да представлява търговското дружество пред органите на МВР във връзка с регистрацията на новопридобити МПС. Следва, че към датата на издаване на заповедта К.И. е действал като представител на собственика на МПС с рег. № *** (без значение е конкретният правен субект - носител на вещното право на собственост на описаното МПС), респ. не е имало никакви данни да е осъществил състава на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК. Действително принудителната административна мярка се прилага в първите моменти след извършването на дадено престъпление, когато предстои да се събират още доказателства, поради което не може да се очаква към този момент да има събрани категорични данни за степента на вината на извършителя на престъплението и неговата личност. Конкретните факти в случая показват, че оспорената мярка е наложена в гр. П. (видно от часа и мястото на издаване на заповедта) пет минути преди компетентния орган да започне досъдебното производство с извършване оглед на местопроизшествието в гр. Р., което също изключва вероятността К.И. да е съпричастен към деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.

Съдът счита за неоснователен и довода на ответната страна, че е „от изключително значение обстоятелството, че за друго задържано лице по същия случай – И И., органите на МВР разполагат с информация, че същия има автоморга на територията на гр. Перник, в която са намерени части със заличени идентификационни номера и такива от противозаконно отнети МПС“. С процесната заповед е наложена принудителна административна мярка на К.Н.И., а не на И. И.. Доколкото наказателната отговорност е лична (арг. от чл. 35, ал. 1 от НК), то за да е изпълнен закона (в случая чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР), данните за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК (а не за евентуално друго престъпление) следва да са налични към 12.05 часа на 19.10.2017г. и то по отношение на задържаното лице (в случая за жалбоподателя), а не за друг правен субект. Доказателства за такива данни не бяха събрани в съдебното производство.

Издаването на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в случая е акт, който противоречи на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Съдът приема, че с процесната заповед не може да се осъществи нито предотвратяване, нито преустановяване на административно/и нарушение/я, тъй като от приетите доказателства не се установи на релевантната дата - 19.10.2017г. К.Н.И. да е извършил някакво административно нарушение, нито да има данни за извършено деяние по чл. 346, ал. 1 от НК, което законодателят е прогласил за престъпление поради високата му обществена опасност. Както наказателната, така и административнонаказателната отговорност е лична, поради което и съставените актове за установяване на административно нарушение по отношение на водача на МПС с рег. №*** (Д. И. Г.) не променят изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна.

ІІІ. По разноските.

На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски.

Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса от 10 лева (лист 4 от делото). Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение, но доказателства за реално направени такива, не са ангажирани по делото.

Поради изложеното съдът осъжда юридическото лице, в структурата на което се намира органът издал отменения акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева – разноски по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, заповед за задържане на лице с рег. № 313з-1956 от 19.10.2017г., издадена от разузнавач Камен Красимиров Рангелов - служител в група „ППВОО“, сектор ПКП при Областна дирекция на МВР-Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на К.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 10 (десет) лева, представляваща разноски по административно дело № 629 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/