Р Е Ш
Е Н И Е
№ 67
гр. Перник, 16.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 634/2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във
вр. с чл. 146 от АПК.
Образувано е
по жалба на В.В.Г., с ЕГН **********, с адрес ***6 срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 17-0249-000141 от 11. 08. 2017г.,
издадена от началник на РУ-Брезник към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник.
В жалбата се
излагат съображения, че оспорения акт е незаконосъобразен. Сочи допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на акта, както и противоречие с материалния закон. Посочва, че лекият автомобил
БМВ „Х3“ рег. № ****** е собственост на „******“ ООД, на което дружество
жалбоподателят е управител. Иска отмяна на заповедта. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не претендира
разноски.
Ответникът–началник
на РУ - Брезник към ОД на МВР-Перник, редовно призован, за представител изпраща
юк. Звездалина Василева. Оспорва жалбата. В хода на устните състезания пледира
за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.
Административен съд-Перник след като
съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК приема за установено
следното:
По допустимостта:
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0249-000141 от 11.08.2017г. на началник на
РУ-Брезник е
връчена на жалбоподателя на 01.11.2017г.. Жалба срещу заповедта е постъпила при
органа на 13.11.2017г.. С оглед на това
жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя, поради което е
процесуално допустима и ще се разгледа
по същество.
По фактите:
От
представената административната преписка и неоспорените от страните
доказателства се установява, че В.В.Г. е оспорил заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0249-000141 от 11.08.2017г. на началника на РУ
Брезник. С процесната заповед на основание чл. 22 от ЗАНН на В.В.Г. е наложена санкция по чл.
171, т. 2А от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на лек автомобил БМВ „Х3“ с
рег. № ****** за срок от 6 месеца, отнети са регистрационните табели и СРМПС №
007073100. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 10.08.2017г. В.Г. предоставя
управлението на лек автомобил БМВ „Х3“ с рег. № ****** на лице непритежаващо
съответното СУМПС. В заповедта няма препращане към съставен акт за установяване
на административно нарушение, нито има позоваване на такъв акт. Срещу В.Г. няма
и съставен акт за установяване на административно нарушение.
Лек автомобил
БМВ „Х3“ с рег. № ****** е регистриран на името на „******“ООД, видно от
свидетелство за регистрация на моторно превозно
При
извършената служебна проверка в изпълнение нормата на чл. 23, ал. 6 от Закона
за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, въз
основа на вписани в търговския регистър обстоятелства, съдът приема, че към
10.08.2017г. представляващ „******“ ООД, ЕИК ******* е неговият управител В.В.Г..
В материалите
по делото има Акт за установяване на административно нарушение №
428/10.08.2017г., съставен от младши автоконтрольор М.Р.З.. при РУ – Брезник.
От него е видно, че на 10.08.2017г. в 18.20 часа на път ІІІ-811, на км. 38+800
в община Брезник с посока на движение от гр. Брезник към гр. Батановци, С.К.С.,
ЕГН ********** е управлявал лек автомобил БМВ „Х3“ с рег. № ******, собственост
на „******“ ООД, гр. София. Според констатациите в акта водачът е управлявал
автомобила след употреба на алкохол и без СУМПС, като същото му е иззето по
административен ред.
По делото са
приети като доказателства заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните
работи и заповед № 313з-1464/08.08.2017г. на директор на ОД на МВР – Перник. С
първата са определени структурите осъществяващи контрол по ЗДвП между които са
и Областните дирекции на МВР, а с втората са
определени конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на
районните управления при ОД на МВР-Перник, които да издават принудителни
административни мерки по глава шеста от ЗДвП.
При така установените факти, настоящия съдебен
състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от
АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящото съдебно
производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена
по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
По своята правна същност принудителните
административни мерки са вид индивидуални административни актове и като такива
за тях е приложим Административно процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите които ги
прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се
уреждат в съответния закон или указ,
съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага, извод, че:
-тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи;
-налагат се само от точно посочени в правната норма органи на администрацията;
-прилагат се само онази принудителни мерки, които по вид са точно определени в
правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В
конкретния случай е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрация на пътно превозно средство за срок от шест месеца. Тази мярка е
предвидена в ЗДвП и се налага на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За
да издаде процесната заповед издателят й се е
позовал на заповед №
8121з-48 от 16.01.2015 година на Министъра на вътрешните работи. Тази заповед
не може да послужи за установяване на компетентостта на издателя на акта, така
като е посочено в оспорения акт. С тази
заповед Министъра на вътрешните работи е определил кои са службите за контрол по
ЗДвП, като между тях са и областните дирекции на МВР. Съгласно чл. 172, ал. 1
ЗДвП ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни
лица могат да прилагат принудителните административни мерки. Следователно с цитираната заповед, министърът е определил службите за
контрол, а със заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директорът на определената
служба за контрол - ОД на МВР-Перник, е оправомощил началниците на РУ към ОД на
МВР-Перник да издават заповеди по реда на глава шеста от ЗДвП, с които да прилагат
принудителни административни мерки. Именно последната заповед оправомощава
началника на РУ-Брезник да издаде процесната заповед за принудителна мярка
регламентирана в глава шеста на ЗДвП. Изписаната друга
заповед в титулната част на акта не влече нищожност на акта, доколкото по
делото са събрани неоспорени доказателства за валидното оправомощаване на
издалия заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е издадена от
компетентен орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с действащите материални разпоредби на закона.
Доводите в тази връзка са следните:
Заповед №
17-0249-000141 от 11.08.2017г., на началника на РУ-Брезник към ОД на МВР -
Перник е издадена в писмена форма, но няма необходимото съдържание разписано в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата не е
мотивирана, като мотивите не могат да се извлекат и от документите, приложени
по административната преписка. Липсата на относими към диспозитива на акта
мотиви, е съществен порок във формата на акта. Поради изложеното се налага
извод за наличие на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Фактическите основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане
на принудителната мярка е предоставяне на управление МПС на лице непритежаващо
съответното СУМПС. Кое е това лице и дали това лице е и водач на автомобила, с
оглед на липсата на каквато и да било индивидуализация с три
имена и ЕГН, поставя състава в
невъзможност да извърши цялостен контрол за законосъобразност. На оспорващият В.В.Г.,
е вменено, че на 10.08.2017г. предоставя управлението на лек автомобил БМВ „Х3“
с рег. № ******, на лице без да е
правоспособен водач. Срещу оспорващия В.Г. няма издаден акт за установено
административно нарушение.
От акт за
установяване на административно нарушение се приема, че на посочената в
заповедта дата лек автомобил БМВ „Х3“ с
рег. № ******, собственост на „******“ ООД, е управляван от С.К.С. с ЕГН **********.
Проблемът се
състои в това, че нито в оспорваната заповед, нито в други документи на
административния орган, се сочи и може да се обоснове извод, че заповед №
17-0249-000141 от 11.08.2017г. е издадена в хипотезата на чл. 171, т. 2А,
предл. последно от ЗДвП, а именно - срещу собственик, чието моторно превозно
средство е предоставено за управление от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Такъв довод се въвежда
лаконично едва в хода на устните състезания от представителя на ответника, но
не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. По делото не е
спорно, че към дата – 10.08.2017г., собственик на лек автомобил БМВ „Х3“ с рег.
№ ****** е „******“ ООД, ЕИК *******, което дружество е различен правен субект
от адресата на акта - В.В.Г.. В заповедта дори не се сочи, че на оспорващия е
наложена мярката, в качеството му на представител на собственика.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице фактически основания, който да могат
да се подведат под съответната правна норма, която да е била нарушена от
оспорващия и съответно за това административно нарушение да бъде наложена
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Липсата на
установено административно нарушение по ЗДвП, с извършител В.В.Г., който е
единственото физическо лице посочено в оспорената заповед, лишава ответника от
правомощието му да издаде заповед, с такова съдържание. Липсата на препратка
или позоваване от страна на издателя на оспорената заповед към съставения АУАН
от 10.08.2017г. срещу С.К.С., не може да се преодолее по пътя на тълкуването
при осъществявания съдебен контрол, тъй като така би се подменила
обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на органа е била да наложи
ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил управлението на лице
непритежаващо съответното свидетелство за управление, то тази воля е следвало
да бъде изразена еднозначно. Ответникът нито твърди, нито оспорва, че В.В.Г. е
правоспособен водач и същият притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от „някого“ превозно средство към дата 10.08.2017г.. Следователно
изложените мотиви в заповедта не съответстват на действителността и не
кореспондират със събраните по делото доказателства. Липсата на фактически основания, не може да се
преодолее чрез посочването на правната норма, на която се издава акта. Този
извод следва от нормата на закона, която предвижда принудителната
административна мярка да може да се наложи за няколко самостоятелни и различни
фактически състави. Всяка една от описаните в нормата хипотези, води до
налагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, но в заповедта
волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена, т.е. следва изрично
и точно да се впише за кое административно нарушение и кой е неговия
извършител, за което се налага конкретната мярка. Обосновката, мотивировката за
налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта,
спрямо когото се налага, фактите, които са установени за прилагането й,
времетраенето й, място, където се прилага. В случая липсата на административно
нарушение извършено от В.Г. и липсата на фактически основания водят до извод и
за нарушение на материалния закон, защото принудителни административни мерки се
постановяват само за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Административно нарушение, което да е извършено от В.В.Г. на 10.08.2017г.,
не е установено и заповедта не е издадена въз основа на такова. Налице са съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, поради което оспорената
заповед ще се отмени в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Въз основа на
изложеното жалбата на В.В.Г. заповед № 17-0249-000141 от
11.08.2017г. на началника на Районно управление-Брезник към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи-Перник е
основателна. Оспорения акт ще бъде отменен в условията на чл. 146, т. 2, т. 3 и
т. 4 от АПК.
По
разноските.
При този
изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Такива не са поискани и не се дължи произнасяне.
Водим от изложеното
и на основание чл. чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдия при
Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на В.В.Г. заповед № 17-0249-000141 от 11.08.2017г. на началника на Районно
управление-Брезник към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/