Р Е Ш Е Н И Е

 

34

 

гр. Перник, 13.02.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в съдебно заседание проведено на деветнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

       

 Съдия: Слава Георгиева

При участието на секретар протоколиста Валентина Христова по докладваното от съдията Георгиева административно дело № 688 по описа за 2017г. на Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО.

Подадена е жалба от изпълнителния директор на **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. **********срещу покана с изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017г., издадена от директора на РЗОК-Перник, с която дружеството е поканено да възстанови суми в размер на 840.00лв., получени без правно основание за отчетени и заплатени дейности по два случая с ИЗ № 4672 и ИЗ № 2917 по клинична пътека № 29 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“.  

Жалбоподателят счита, че обжалвания акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на изискванията за форма на индивидуалния административен акт. Същият бил лишен от мотиви и липсвала преценка и анализ какво е наложило  повторна хоспитализация. С тези аргументи изложени в жалбата и в уточнителна молба с вх. № 3070/21.12.2017г. се прави искане оспорвания акт, в частта по отношение на двата случая по КП № 29 да се отмени в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. Същата поддържа жалбата. Пледира, да бъде уважена жалбата и да се отмени поканата, в оспорената част. Не заявява претенция за присъждане на разноски по производството.

         Ответникът по жалбата-директор на РЗОК-Перник за представител изпраща юк. М. П. Оспорва жалбата. По същество пледира, че  поканата е законосъобразна както от формална и така и от материално-правна гледна точка. Прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.

          Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорения акт, видно от обратна разписка приложена по делото е връчен на жалбоподателя на  20.11.2017г., а жалбата е депозирана при ответника на 04.12.2017г. С оглед на това жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

 По фактите:

Със заповед № РД 09-751 от 20.09.2017г.  директорът на РЗОК-Перник  е наредил да се извърши тематична проверка на лечебното заведение-**********, с предметен обхват: проверка на дейността на лечебното заведение, съгласно сключения  по реда на НРД за МД за 2015г. договор № 140253 от  25.02.2015 г. за оказване на болнична  помощ и съгласно  сключения  по реда на НРД за МД за 2017г. договор № 140253 от  19.05.2017г. за оказване на болнична  помощ във връзка с отчетени и заплатени от НЗОК хоспитализации на едно ЗОЛ по една и съща КП в рамките на 30 дни  и отчетени и заплатени хоспитализации на едно ЗОЛ по различни КП в рамките на 30 дни от първата дехоспитализация. С тази заповед е определен екип, който да извърши проверката.  Заповедта е сведена до знанието на изпълнителния директор на МБАЛ на 20.09.2017г.. Проверката е извършена от определените в заповедта лица.

На 20.10.2017г. е съставен Протокол № 132 от 20.10.2017г. за неоснователно получени суми. В него е констатирано, че  по отношение на осемнадесет пациента се е наложила повторна хоспитализация по същата клинична пътека в рамките на 30 дневния срок след дехоспитализацията им или при част от пациентите се е наложил прием по друга клинична пътека в рамките на 30 дневния срок след дехоспитализацията им.  В протоколът е отразено, че сумите и по двете хоспитализации за тези пациенти са заплатени на **********. Протоколът е връчен на оспорващия на същата дата, като последният е вписал, че не е съгласен с отразеното в протокола.

Това възражение е разгледано от служители на ответника и е отразено в протокол № РД-13-168 от 01.11.2017г.. Възражението е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на проверяващия екип.

         Директорът на РЗОК-Перник е издал писмена покана с изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017г..

         Предмет на настоящето съдебно производство е писмена покана № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017г. на директора на РЗОК-Перник, в частта за два случая по Клинична пътека № 29“Диагностика и лечение на остра и изострена хронична и сърдечна недостатъчност без механична вентилация“, с която е поискано да се възстановят неоснователно получени суми в размер на 840лева /по 420лв. за клиничен случай/.

За проверявания времеви период между страните е действал договор № 140253 от  25.02.2015г. за оказване на болнична  помощ по клинични пътеки, ведно с допълнително споразумение № РД-29А-249/17.05.2016г. към него и договор № 140253 от  19.05.2017г. за оказване на болнична  помощ по клинични пътеки.  В чл. 1, ал.1  на договорите е разписано, че Изпълнителят (МБАЛ) се задължава да оказва болнична помощ  по конкретни клинични пътеки между които е и клиничана пътека № 29 „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“ в полза на задължително здравноосигурените лица и др.. По силата на договорите, Възложителят се задължава да заплаща дейностите на МБАЛ по клинични пътеки и по цени, съгласно решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК, касателно допълнително споразумение № РД-29А-249/17.05.2016г. към договора за оказване на болнична помощ № 140253 от  25.02.2015г.  и по цени на клиничната пътека, съгласно НРД за МД за 2017г., касателно договор № 140253 от  19.05.2017г.  от 2017г.. И в двата договора в чл. 29, ал. 1 е разписано, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или в друго лечебно заведение, възложителят заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е разписано друго.

    Цената на КП № 29 е в размер на  420лв., съгласно чл. 194  от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК.

    Цената на КП № 29 е в размер на  420лв., съгласно чл. 330, ал. 1 от НРД за МД за 2017г..

В хода на съдебното производство страните не ангажираха други доказателства извън тези депозирани от ответника по жалбата във връзка с проведеното административно производство.

Делото е основано само на писмени доказателства. Както тези изпратени с административната преписка, така и тези, събрани в производството пред съда не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се събития. Съдът ги кредитира с доверие и основа на тях фактическите си констатации.

В хода на процеса не са постановени изрични определения за отделяне на спорното от безспорното, но на практика страните не спорят по фактите, а дали правилно е приложен материалният закон. С оглед направеното изрично изявление от двете страни съставът намира, че между страните не се формира и правен спор  относно факта, че посочените в поканата за възстановяване суми са заплатени от ответника на жалбоподателя.

По правото:

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира жалбата за неоснователна. Доводите в тази връзка са следните:

         Правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ възникват по силата на двустранно подписан договор, но страните не са равнопоставени по отношение на права и задължения. Съгласно пар. 1 от ДР на АПК "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правоотношения, овластен въз основа на закон. При сключването на договори за оказване на болнична  медицинска помощ с жалбоподателя, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право. Договорите сключени на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и НРД за МД за 2015г. и НРД за МД за 2017г. се явяват законово средство, чрез което се охраняват обществените интереси свързани с оказване на болнична помощ. Посоченото прави жалбата на дружеството за процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

            Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, установени в чл. 146 от АПК, независимо дали те са посочени от оспорващия.

Поканата в оспорената част е издадена от административен орган притежаващ материална, териториална компетентност и такава по степен, доколкото разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от 330 му вменява подобни правомощия. Издател на поканата е Директора на РЗОК–Перник, който е компетентния орган, който може да издаде такъв акт. С оглед на това  не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Поканата е в писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК реквизити. В нея са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Административният орган се е позовал и на съставения при проверката протокол, станал основание за съставянето на писмената покана, поради което настоящата инстанция намира твърдението на жалбоподателя за нарушение на формата, което съгласно нормата на чл. 146 т. 2 от АПК е отменително основание, за напълно неоснователно. В поканата достатъчно подробно е описана фактическата обстановка, като са посочени и писмените доказателства въз основа, на които тя е била установена, както и е посочено и правното основание за издаване на процесната покана. Или видно от съдържанието на акта, административният орган подробно е описал мотивите си, въз основа, на които е приел, че са налице основания от изпълнителя на медицинска помощ да се претендира възстановяване на конкретна сума, по конкретна клинична пътека и за конкретна история на заболяване. Посочено е конкретното правно основание, даващо право на Директора РЗОК да претендира възстановяване на посочената сума. Изрично в поканата е отбелязано, че директорът се е запознал с възражението на жалбоподателя и е изложил мотиви за неприемането му. С оглед на това се приема, че административния акт е мотивиран и законосъобразен от формална страна. Не се констатират отменителните основания посочени в чл. 146, т. 2 от АПК.

             Не се установява да са налице съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на поканата. Развилото се административно производство е започнало след надлежно овластяване на проверяващият орган, посредством Заповед № РД 09-751 от 20.09.2017г.  на директорът на РЗОК-Перник, съобразно неговата компетентност, съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Обектът на проверката попада в хипотезите на чл. 74, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗО. Констатациите на извършената проверка са надлежно документирани в протокол № 132 от 20.10.2017г. за неоснователно получени суми. В протокола са вписани възражения.  Оспорваната покана е издадена след получаване и запознаване с констатациите на протокола за неоснователно получени суми, съгласно чл. 76а от ЗЗО. С оглед на това се приема, че административния орган е спазил административно производствените правила при постановяване на своя акт и не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

         Поканата на директора на РЗОК-Перник, в оспорената й част е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

         От доказателствата по делото и по конкретно от ИЗ № 3466 се приема, че на 30.03.2017г. в Първо вътрешно отделение на лечебното заведение за болнична помощ по КП № 29  е хоспитализиран пациент Е. Ф. Д. с ИЗ № 3466 с диагноза Изострена ХЗСН ІІІ. Хипертонична болест гр. ІІІ. Състояние след АVP MVP с МКБ-код І50.0. Пациента е дехоспитализиран от лечебното заведение на 06.04.2017г.

         На 03.05.2017г., видно от  ИЗ № 4672-Е. Д. е повторно хоспитализиран в Първо вътрешно отделение по КП № 29  със същата диагноза. Проведеното лечение е обективирано в ИЗ № 4672. Дехоспитализиран е на 11.05.2017г.

Не е спорно, че по ИЗ №  3466 и по ИЗ № 4672 ответникът е заплатил на жалбоподателя сумите за лечение на пациента от по 420лв.

         От доказателствата по делото и по конкретно от ИЗ № 1344  се приема, че на 06.02.2017г. в Първо вътрешно отделение на лечебното заведение за болнична помощ по КП № 29  е хоспитализиран пациент Р. С. З. с ИЗ № 1344 с диагноза Изострена ХЗСН ІІІ Ф.К. Хипертонична болест гр. ІІІ с МКБ-код І50.0. Пациента е дехоспитализиран от лечебното заведение на 16.02.2017г.

На 15.03.2017г., видно от № 2917- Р. С. З. е повторно хоспитализиран в Първо вътрешно отделение по КП № 29  с окончателна диагноза Изострена ХЗСН ІІІ Ф.К. Оток на бели дробове. Хипертонична болест гр. ІІІ. Персистиращо предсърдно мъждене с МКБ-код І50.0 и придружаващо заболяване „Чернодробна стеатоза“. Проведеното лечение е обективирано в ИЗ № 2917. Пациента е починал на 15.03.2017г.

Не е спорно, че ИЗ № 1344  и по ИЗ № 2917 ответникът е заплатил на жалбаподателя сумите за лечение на пациента от по 420лв.

Възстановяването на сумите се търси на изрично разписано основание. В първия случай при ИЗ № 4672 основанието е  по чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017г., защото НРД за МД за 2017г. е обн. в ДВ, бр. 24 от 21.03.2017г. и е в сила от 1.04.2017г., т.е. болничния престой е при действието на този рамков договор. При втория случай при ИЗ № 2917 основанието е  по чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, тъй като и първата и втората хоспитализация, т.е. времевия период на болничното лечение са при действието на това решение. И в двете правни норми е предвидено, че при нова хоспитализация в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП. Въз основа на доказателствата по делото се приема, че и в двата случая пациентите са приети и лекувани по една и съща клинична пътека № 29, както и са приети за повторен прием в същото лечебно заведение за лечение на посочените пациенти по същата клинична пътека. Регламента на Клинична пътека № 29 не предвижда друго. Безспорно е, че повторната хоспитализация е в рамките до 30 дни от дехоспитализацията на пациентите /по ИЗ № 3466 дехоспитализиран на 06.04.2017г., повторна хоспитализация на 03.05.2017г. в ИЗ № 4672; по ИЗ № 1344 дехоспитализация на 16.02.2017г., повторна хоспитализация на 15.03.2017г. в ИЗ № 2917/.  При това положение и по нормативна презумпция при една от двете хоспитализации болничното лечебно заведение е извършило нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация. За прилагането на нормативното правило, когато и двете лечения са проведени в една и съща болница в рамките на 30 дни, е ирелевантно в кой от двата случая са нарушени правилата за клинично поведение. Съгласно чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017г. и съгласно  чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК на заплащане подлежи само един от случаите. Изхождайки от вложения смисъл в тези две разпоредби, се приема, че   причините за извършване на две хоспитализации от едно и също болнично заведение, на едно и също ЗОЛ, по една и съща клинична пътека са правно неотносими. Изложеното твърдение, едва в писмените бележки, че заболяването не е овладяно при първия прием и се наложило повторно хоспитализиране е без правно значение. По силата на разпоредбите, на които се е позовал административния орган,  лечебното заведение, извършило и двете хоспитализации, има право да получи плащане от бюджета на НЗОК само за една хоспитализация. В тази връзка са решение № 254 от 09.01.2018г. по АД № 4741/2017г. на ВАС, решение № 7298 от 12.06.2017г. по АД № 6373/2016 г. на ВАС, решение № 10396 от 16.07.2012 г. по АД № 2579/2012 г. на ВАС. Настоящия състав е запознат с практиката на ВАС, на която се позовава жалбоподателя, но ще посочи, че в цитираните и представени съдебни решения става въпрос за повторен прием на пациенти по същата клинична пътека, но в различни болнични заведения. С оглед на това тази практика е неотносима към конкретния казус.

Заплатената сума за втора хоспитализация в рамките на 30 дни на едно здравноосигурено лице по една и съща клинична пътека в същото болнично заведение  е неоснователно получена от лечебното заведение и подлежи на възстановяване по реда на чл. 76а от ЗЗО, приложим по силата на препращащата норма на чл. 259 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и на чл. 399 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017г.

В чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при проверка от контролните органи, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. След като за посочените случаи от НЗОК са изплатени съответните средства, за което обстоятелство не се формира спор между страните, то е причинена щета на бюджета, която следва да бъде възстановена по реда, установен в чл. 76а от ЗЗО, във връзка с чл. 259 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и с чл. 399 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017г. и с индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ. Сумите подлежащи на възстановяване представляват заплатената цена на КП № 29, която  е в размер на  420лв., съгласно чл. 194  от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и съгласно чл. 330, ал. 1 от НРД за МД за 2017г. цената на клинична пътека № 29 също е 420лв.. Общата сума за възстановяване за двата случая по КП № 29 е в размер на 840лв., така както е посочено и в поканата. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Поканата в оспорената част съответства и на целта на закона.

По изложените съображения подадената от дружеството изпълнител жалба е неоснователна. Писмена покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017г. на директора на РЗОК-Перник, в частта за два случая по КП № 29 “Диагностика и лечение на остра и изострена хронична и сърдечна недостатъчност без механична вентилация“, с която е поискано възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 840лева е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Същата се позовава на точните материално правни разпоредби свързани с възстановяване на суми платени без правно основание и съответства на целта на закона. Въз основа на изложеното при осъществения контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски. Такива не са заявени, поради което и не се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на **********  против покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017г. на директора на РЗОК-Перник, с която е поискано възстановяване на суми в размер на 840 лева, получени без правно основание за два клинични случая с ИЗ № 4672 и с ИЗ № 2917 по КП № 29  „Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична вентилация“.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от получаването му от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.

                                                        СЪДИЯ: