Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

 

Гр. Перник, 21.02.2018 година.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                  Съдия: Ивайло И.

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело                      № 693/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76а,  ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д. против Покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година за възстановяване на суми, получени без основание, в частта относно Клинична пътека № 68, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник, с която дружеството е поканено да възстанови суми получени без правно основание в размер на 600.00 лева за отчетени и заплатени дейности по един случай с ИЗ № 6106/2017 година по Клинична пътека № 68 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт“.  

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че оспорения акт не е мотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и не са описани фактическите и правните основания за издаването му. Моли съда до отмени в оспорената част.

В проведеното съдебно заседание на 22.01.2018 година жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат ***от АК Перник моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени поканата в оспорената част, като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 22.01.2018 година ответникът по жалбата – директор на РЗОК Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на издадената покана, както от формална така и от материалноправна страна. Моли съда да отхвърли жалбата.

Административен съд – Перник, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Оспорения акт, видно от обратна разписка приложена по делото е връчен на жалбоподателя на 20.11.2017 година, а жалбата е депозирана при ответника на 04.12.2017 година, поради което е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Със Заповед № РД 09-751 от 20.09.2017 година, директорът на РЗОК Перник е наредил да се извърши тематична проверка на лечебното заведение – МБАЛ „***”АД, със задача: проверка на дейността на лечебното заведение, съгласно сключения  по реда на НРД за МД за 2015 година договор № 140253 от 25.02.2015 година за оказване на болнична помощ и съгласно сключения по реда на НРД за МД за 2017 година договор № 140253 от  19.05.2017 година за оказване на болнична  помощ във връзка с отчетени и заплатени от НЗОК хоспитализации на едно ЗОЛ по една и съща КП в рамките на 30 дни и отчетени и заплатени хоспитализации на едно ЗОЛ по различни КП в рамките на 30 дни от първата дехоспитализация. С тази заповед е определен екип, който да извърши проверката. Заповедта е сведена до знанието на изпълнителния директор на МБАЛ „***“ АД на 20.09.2017 година. Проверката е извършена от определените в заповедта лица.

На 20.10.2017 година е съставен Протокол № 132 от 20.10.2017 година за неоснователно получени суми. В него е констатирано, че по отношение на осемнадесет пациента се е наложила повторна хоспитализация по същата клинична пътека в рамките на 30 дневния срок след дехоспитализацията им или при част от пациентите се е наложил прием по друга клинична пътека в рамките на 30 дневния срок след дехоспитализацията им. В протоколът е отразено, че сумите и по двете хоспитализации за тези пациенти са заплатени на МБАЛ „***“АД. Протоколът е връчен на оспорващия на същата дата, като последният е вписал, че възразява на констатациите описани в протокола.

Това възражение е разгледано от служители на ответника и е отразено в Протокол № РД-13-168 от 01.11.2017 година. Възражението е прието за неоснователно, тъй като не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на проверяващия екип.

Директорът на РЗОК Перник е издал писмена Покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година за възстановяване на суми, получени без правно основание.

Предмет на настоящето съдебно производство е Покана № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година на директора на РЗОК Перник, в частта за случая по Клинична пътека № 68 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт“, с която е поискано да се възстанови неоснователно получена сума в размер на 600.00 лева.

За процесния период между страните е действал сключения договор № 140253 от  25.02.2015 година за оказване на болнична  помощ по клинични пътеки, ведно с допълнително споразумение                  № РД-29А-249/17.05.2016 година към него и договор № 140253 от  19.05.2017 година за оказване на болнична  помощ по клинични пътеки. В чл. 1, ал. 1 на договорите е разписано, че Изпълнителят /МБАЛ се задължава да оказва болнична помощ по конкретни клинични пътеки в полза на задължително здравноосигурените лица и др., между които е и клинична пътека № 68 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт“.  

По силата на договорите, Възложителят се задължава да заплаща дейностите на МБАЛ по клинични пътеки и по цени, съгласно решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК, относно допълнително споразумение                   № РД-29А-249/17.05.2016 година към договора за оказване на болнична помощ № 140253 от  25.02.2015 година и по цени на клиничната пътека, съгласно НРД за МД за 2017 година, относно договор № 140253 от  19.05.2017 година. И в двата договора в чл. 29, ал. 1 е разписано, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или в друго лечебно заведение, възложителят заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е разписано друго.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година за възстановяване на суми, получени без основание, в частта относно Клинична пътека № 68, издадена от директора на РЗОК Перник по един случай, с която е поканен настоящия жалбоподател да възстанови неоснователно получена сума в размер на 600.00 лева.

Писмената покана за възстановяване на суми, получени без правно основание е издадена от компетентен орган, директора на РЗОК Перник, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО в рамките на установената от закона материална, териториална и времева компетентност, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в установената форма.

Поканата в оспорената част е издадена от административен орган притежаващ материална, териториална компетентност и такава по степен, доколкото разпоредбата на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО му вменява такива правомощия. Издател на поканата е Директора на РЗОК Перник, поради което и не е налице отменително основание по         чл. 146, т. 1 от АПК.

Поканата е в писмена форма и съдържа всички изискуеми, съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК реквизити. В нея са изложени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Административният орган се е позовал и на съставения при проверката протокол, станал основание за съставянето на писмената покана, поради което настоящата инстанция намира твърдението на жалбоподателя за нарушение на формата, което съгласно нормата на чл. 146 т. 2 от АПК е отменително основание за напълно неоснователно. В поканата достатъчно подробно е описана фактическата обстановка, като са посочени и писмените доказателства въз основа, на които тя е била установена, както и е посочено и правното основание за издаване на процесната покана. Или видно от съдържанието на акта, административният орган подробно е описал мотивите си, въз основа, на които е приел, че са налице основания от изпълнителя на медицинска помощ да се претендира възстановяване на конкретна сума, по конкретна клинична пътека и за конкретна история на заболяване. Посочено е конкретното правно основание, даващо право на директора РЗОК да претендира възстановяване на посочената сума. Изрично в поканата е отбелязано, че директорът се е запознал с възражението на жалбоподателя и е изложил мотиви за неприемането му. С оглед на това следва да се приеме, че оспорения административен акт е мотивиран и законосъобразен от формална страна. Не се констатират отменителни основания по реда на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установява да са налице съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на поканата. Развилото се административно производство е започнало след надлежно овластяване на проверяващият орган, посредством Заповед № РД 09-751 от 20.09.2017 година на директора на РЗОК Перник, съобразно неговата компетентност, съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Обектът на проверката попада в хипотезите на чл. 74, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗО. Констатациите на извършената проверка са надлежно документирани в протокол № 132 от 20.10.2017 година за неоснователно получени суми. В протокола са вписани възражения.  Оспорената покана е издадена след получаване и запознаване с констатациите на протокола за неоснователно получени суми, съгласно чл. 76а от ЗЗО. С оглед на това административния орган е спазил административно производствените правила при постановяване на своя акт и не се констатират отменителни основания по реда на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната покана на директора на РЗОК Перник е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

От доказателствата по делото и по конкретно от с ИЗ                           № 6106/2017 година се установява, че на изпълнителя са изплатени суми от по 600.00 лева за всяка хоспитализация на пациент, който е бил дехоспитализиран и в рамките на 30 дни е бил отново хоспитализиран по същата клинична пътека в същото болнично заведение.

Не е спорно между страните, че по ИЗ № 6106/2017 година ответникът е заплатил на жалбоподателя сумите за лечение на пациента от по 600.00 лева.

Възстановяването на сумите се търси на изрично разписано основание, а именно: чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, тъй като и първата и втората хоспитализация, т.е. времевия период на болничното лечение са при действието на това решение. В тази правна норма е предвидено, че при нова хоспитализация в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП. Въз основа на доказателствата по делото се приема, че в случая пациентът е приет и лекуван по една и съща Клинична пътека № 68, както е приет за повторен прием в същото лечебно заведение за лечение по същата клинична пътека. Безспорно е, че повторната хоспитализация е в рамките до 30 дни от дехоспитализацията на пациента. При това положение и по нормативна презумпция при една от двете хоспитализации болничното лечебно заведение е извършило нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация. За прилагането на нормативното правило, когато и двете лечения са проведени в една и съща болница в рамките на 30 дни, е ирелевантно в кой от двата случая са нарушени правилата за клинично поведение. Съгласно чл. 349, ал. 1 от НРД за МД за 2017 година и чл. 215, ал. 1 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на НС на НЗОК на заплащане подлежи само един от случаите. Изложеното твърдение, едва в писмените бележки, че заболяването не е овладяно при първия прием и се наложило повторно хоспитализиране е без правно значение. По силата на разпоредбите, на които се е позовал административния орган, лечебното заведение извършило и двете хоспитализации има право да получи плащане от бюджета на НЗОК само за една хоспитализация. В тази връзка е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 254 от 09.01.2018 г., постановено по адм. дело                        № 4741/2017 г. VI отделение, Решение № 7298 от 12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6373/2016 г. VI отделение и Решение               № 10396 от 16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2579/2012 г. VI отделение. Настоящият съдебен състав е запознат с практиката на Върховния административен съд на която се позовава жалбоподателя, но ще посочи, че в цитираните съдебни решения е налице случай за повторен прием на пациенти по една и съща клинична пътека, но в различни болнични заведения, поради което представената съдебна практика е неотносима към конкретния казус.

Повторно заплатената сума за втора хоспитализация в рамките на 30 дни на едно здравноосигурено лице по една и съща клинична пътека в същото болнично заведение е неоснователно получена от лечебното заведение и подлежи на възстановяване по реда на чл. 76а от ЗЗО, приложим по силата на препращащата норма на чл. 259 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК и на чл. 399 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 година.

В чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при проверка от контролните органи, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. След като за посочените случаи от НЗОК са изплатени съответните средства, за което обстоятелство не се формира спор между страните, то е причинена щета на бюджета, която следва да бъде възстановена по реда, установен в чл. 76а от ЗЗО, във връзка с чл. 259 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК и с чл. 399 от Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 година и с индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ. Сумите подлежащи на възстановяване представляват заплатената цена на КП № 68, която е в размер на 600.00 лева, съгласно чл. 194 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на НС на НЗОК и съгласно чл. 330, ал. 1 от НРД за МД за 2017 година. С оглед на изложеното не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Поканата в оспорената част съответства и на целта на закона.

Писмената покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година на директора на РЗОК ерник, в частта за случая по КП № 68 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт“, с която е поискано възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 600.00 лева е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Същата се позовава на относимите материално правни разпоредби свързани с възстановяване на суми платени без правно основание и съответства на целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор В.И.Д. против Покана изх. № 29-02-1432211001-606 от 16.11.2017 година за възстановяване на суми, получени без основание, в частта относно Клинична пътека № 68, издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ Перник, с която дружеството е поканено да възстанови суми получени без правно основание в размер на 600.00 лева за отчетени и заплатени дейности по случай с ИЗ                   № 6106/2017 година по Клинична пътека № 68 „Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт“, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: