О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

гр. Перник, 26. 02. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 715 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Образувано е по жалба на М.М.К., с адрес *** и със съдебен адрес ***, която с молба-уточнение вх. № 615/23.02.2018г. по описа на съда, конкретизира, че жалбата е против решение № 14/112/01490/04/01 от 20.03.2017г., издадено на основание по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ от директор на Областна дирекция-София град към Държавен фонд „Земеделие“. С процесното решение на оспорващата е наложена финансова корекция в размер на 48 892 лева, представляваща изплатена сума по Договор 14/112/01490 от 27.07.2009г. Финансовата помощ е отпусната по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР).

При извършената проверка за допустимост на съдебното производство съдът констатира, че то не е подсъдно на Административен съд Перник, тъй като оспореният административен акт е издаден от директор на Областна дирекция – София при Държавен фонд „Земеделие“ и седалището му е в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес на жалбоподателя.

Нормата на чл. 73, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗУСЕСИФ определя оспореното решение като индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В случая постоянният и настоящ адрес на жалбоподателя е в района на Административен съд Перник, но органът издал оспореният акт е директор на Областна дирекция – София град и същият няма териториална структура на администрацията си в гр. Перник.

Издател и орган, по смисъла на задължителните указания в ТР № 4/22.04.2004г. по тълк. дело № 4/2002г. на ВАС, е директорът на Областна дирекция - София град, доколкото в оспорения акт е посочено изричното делегиране на правомощия със заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Областна дирекция - София град няма териториална структура в гр. Перник, тъй като самата тя е териториална структура. Установената в чл. 42 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“ териториална компетентност лишава издателят на акта от компетентност извън територията на област София. Законово установената териториална компетентност на органа, ограничена в рамките на териториалната компетентност на съответната областна дирекция, изключва възможността за приложимост на чл. 133, ал. 1 от АПК. В случая териториалната администрация на органа няма териториални структури, спрямо които да се преценява постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя (в тази връзка е определение № 11998/10.10.2017 г. по адм. дело № 10851/2017г. на ВАС, VІІ отд.). Следва, че приложимата разпоредбата, относно определяне на подсъдността, е тази на чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК, съобразно която делата по чл. 133, ал. 1 от АПК се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт, когато администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 44 от Устройствения правилник (УП) на Държавен фонд „Земеделие“ съдът намира, че областните дирекции, посочени в чл. 44 от Устройствения правилник, които осъществяват финансиране на проекти по програмата за развитие на селските райони са изброени изрично и сред тях не фигурира местната структура на Държавен фонд „Земеделие“, а именно Областна дирекция – Перник. От своя страна Областна дирекция – Перник не е и структура на Областна дирекция – София, поради което и в хипотезата на чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК жалбата не може да бъде разгледана от Административен съд Перник.

В случая спорът между страните е във връзка с финансирането по проект по ПРСР, а функциите във връзка с това финансиране се изпълняват от изрично изброените в разпоредбата на чл. 44, т. 1 от Устройствения правилник областни дирекции на фонда. Между тях попада и Областна дирекция София, но Областна дирекция - град Перник не е посочена. На Областна дирекция-гр.Перник са възложени само общите функции по чл. 43, ал. 1 от правилника. Изхождайки от чл. 44, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ следва, че подадената жалба е подсъдна на Административен съд София–град.

С оглед на изложеното съдът формира извод, че компетентен да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на жалбата на М.М.К. против решение № 14/112/01490/04/01 от 20.03.2017г., издадено на основание по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ от директор на Областна дирекция-София град към Държавен фонд „Земеделие“, е Административен съд София-град.

Производството следва да се прекрати пред Административен съд Перник и делото да се изпрати по подсъдност на Административен съд София-град.

Така мотивиран и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Административен съд Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 715 по описа за 2017 година на Административен съд Перник и

ИЗПРАЩА административно дело № 715 по описа за 2017 година на Административен съд Перник по подсъдност на Административен съд София-град.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: