Р Е Ш Е Н И Е

№50

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.02.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 659 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник против решение № 224 от 11.10. 2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 188 по описа на съда за 2017г..

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000387 от 06.04.2017г. на Директора на ДИТ–Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. Ковачевци, област Перник, Индустриална зона, представлявано от И. Х. Я.–управител, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), в качеството му на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът, твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Пледира процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и в тази връзка–неправилни правни изводи на решаващия първоинстанционен състав за наличие в процесния случай на граждански, а не трудови правоотношения, на което основание се счита, че е приложен неправилно материален закон. От касационния съд се иска решението на Районен съд- Радомир да се отмени и да се реши спора по същество, като се потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „***“ ООД, гр. Радомир, редовно уведомен за касационната жалба, депозира възражение срещу същата. Пред съда, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция относно изводите за маловажност на нарушението. Предлага съдебният акт да бъде отменен, а наказателното постановление да се потвърди.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията на касационния състав са следните:

С НП № 14-0000387/06.04.2017г. Директорът на ДИТ–Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „***“ ООД, с. Ковачевци, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 15.02.2017г. в обект на контрол – „цех за производство на пелети“, находящ се в с. Ковачевци, стопанисван от дружеството, в който същото извършвало дейност, ответникът, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето Р. М.М., заварено да полага труд на обекта като оператор на пелетираща машина, с определено работно време и на определено работно място срещу уговорено трудово възнаграждение, без да сключи със същото писмен трудов договор, с което не е изпълнил задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ–правоотношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани като трудови посредством сключването на писмен трудов договор.

Обжалвано пред Районен съд–Радомир, в производството по АНД № 188 по описа на съда за 2017г. наказателното постановление е отменено. За да постанови този съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел, следното: основателност на възражението на наказаното лице, че длъжност „оператор на пелетираща машина“ не съществува, съгласно щатното разписание на дружеството, както и маловажност на процесното деяние по чл. 28 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН)

Решението е неправилно.

По доводите на касатора за допуснати от страна на районния съд процесуални нарушения:

При осъществената проверка настоящия състав не намери процесуални нарушения, които да послужат за отмяна на това основание на първоинстанционното решение. Районният съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство, като правилно е установил фактическата обстановка по повод спора, а същата е съответна на приобщената по делото доказателствена съвкупност. В изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК) решаващия първоинстанционен състав е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, като без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) след анализа и оценката им, е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона (чл. 14, ал. 1 от НПК).

Но с решението неправилно е приложен материалният закон. Основателна е касационната жалба в частта ѝ срещу изводите на първоинстанционния съд по правото.

На първо място, дали съществува като част от „щатно“ разписание на дружеството длъжност, свързана с извършваната във време на проверката работа от лицето Р. Мартинов, посочена от последния като „оператор“ и така описана в акта и НП, е без значение за преценката относно на характера на правоотношението, съществувало към този момент между Мартинов и „***“ ООД – облигационен или трудов. Наличието на щатно разписание не „препятства“ само по себе си нарушение от типа на процесното. По делото е безспорно, че в обекта се осъществява дейност, свързана с производството на пелети, осъществявано посредством машини. Ако се основем в т.нар. щатно разписание, то в обекта на наказаното лице към онзи момент работата следва да е извършвана само от общи работници, шофьор и управител, без никой от тях да оперира с машините, да изпълнява длъжност машинен оператор в дървообработващата промишленост например, тъй като задължения за работа с използвания в това производство тип машини НКПД не предвижда за длъжностите по представеното щатно разписание. В решението освен това липсват и конкретни доводи защо се приема за основателно именно това възражение на наказаното лице.

По отношение характера на правоотношението, съществувало към момента на проверката между М.*** и „***“ ООД, районният съд е извел лаконичен извод, че същото е гражданско. Тази констатация на касационния състав следва от частта от мотивите, в която съдът сочи „дори и да се приеме, че лицето е полагало труд, а не е изпълнявало задълженията си по граждански договор“. Неправилен е този извод на решаващия първоинстанционен състав. От една страна районният съд правилно е приел за безспорно от фактическа страна, че към момента на проверката на място „лицето е заварено да престира труда си като оператор на пелетираща машина“. Тези изводи на съда кореспондират с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, включително данните, съдържащи се в декларацията, попълнена от Мартинов на мястото на проверката, която освен данни за вида изпълнявана работа, съдържа и данни за работно място, работно време и почивки (по график), уговорено възнаграждение, регламентирана почивка в работния ден и „незнание“ относно наличие на сключен договор. Тук ще се отбележи заявеното от Мартинов пред съда, че за него „няма значение дали е граждански или трудов договор“, което не кореспондира с вписаното в декларацията относно наличие на трудов договор – „не знам“, тъй като не е вписал наличието въобще на договор, вида на който работника твърди за него да е без значение. Доказателствата в превес не сочат наличие на облигационно правоотношение що се отнася до извършваната в момента на проверката дейност от М.***. Този извод се основава и на факта на сключване впоследствие на трудов договор с М.***, но за длъжността „общ работник“. От друга страна представеният към момента на документалната проверка граждански договор се отнася до правоотношения, свързани с периодично обслужване на ел. инсталации. Този договор не кореспондира с фактически правилно приетото за установено от първата съдебна инстанция, че характерът на дейността, която М. е извършвал е бил друг. Предвид това този договор не следва да се обсъжда, включително и дали е граждански такъв, тъй като е неотносим към характера на извършванaта работа с пелетиращата машина от страна на М.. На следващо място – касационният съд, не споделя и изводите на решаващия първоинстанционен състав за наличие на предпоставки за приложение в процесния случай на чл. 28 от ЗАНН. КТ съдържа специална административнонаказателна разпоредба относно маловажните административни нарушения на КТ – чл. 415в. Цитираната норма в ал. 2 изрично изключва от кръга на маловажните нарушения на КТ нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Чл. 415в, ал. 2 от КТ е специално правило спрямо чл. 28 от ЗАНН, поради което предпоставките на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН са неприложими за вмененото с НП нарушение на трудовото законодателство. Съдът дължи единствено проверка изключено ли е нарушението по силата на чл. 415в, ал. 2 на КТ от кръга на маловажните нарушения, и ако не е, да провери - маловажно ли е същото по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ – т.е. налице ли са кумулативно изискваните предпоставки.

Горното води до отмяна на решението на районния съд. Предвид това, че делото е изяснено от фактическа страна, както и че не са налице основания чл. 222, ал. 2 от АПК за връщане на делото, то касационният съд ще реши делото по същество.

По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 15.02.2017г. в обект на контрол–„цех за производство на пелети“, находящ се в с. Ковачевци, стопанисван от „***“ ООД, с. Ковачевци, в който дружеството извършвало дейност, последното, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето Р. М. М. да полага труд на обекта като оператор на пелетираща машина, при системност и повтаряемост на извършваната работа, с определено работно време, на определено работно място, срещу уговорено трудово възнаграждение, при спазване на трудова дисциплина, с регламентирани дневна и почивки по график, без да сключи с това лице писмен трудов договор, с което не е изпълнил задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ – правоотношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани само като трудови посредством сключването на писмен трудов договор. Предвид това правилно и съобразно приложимия материален закон е ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

По вида и размера на наказанието: С процесното НП е наложена имуществена санкция в границите, определени от законодателя и в минималния предвиждан размер от 1 500 лв. С това съобразени са чл. 27, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН относно вида и границите на наказанието, както и чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, обусловили наказание в минимален размер при съобразяване на смекчаващото отговорността обстоятелство – извършване на нарушението за първи път.

Изложеното обосновава извод, че процесното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 224 от 11.10. 2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 188 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000387 от 06.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Ковачевци, област Перник, Индустриална зона, представлявано от И. Х. Я.–управител, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/