Р Е Ш Е Н И Е

№51

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 12.02.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 660 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник против решение № 223 от 11.10. 2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 187 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000388 от 06.04.2017г. на Директора на ДИТ–Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. К., област Перник, Индустриална зона, представлявано от И. Х. Я. – управител, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът намира решението на районния съд за незаконосъобразно. Излага доводи, че наказателното постановление е издадено в производство без допуснати процесуални нарушения. Приложен е точно материалния закон за извършено нарушение на КТ, поради което изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Излага доводи за установено безспорно полагане на труд по трудово правоотношение от лицето М. И. в обекта на ответника, съответно неуреждане на това правоотношение посредством сключването на писмен трудов договор, довело именно до вмененото нарушение на трудовото законодателство. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на Районен съд - Радомир и да реши спора по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, „***“ ООД, редовно уведомен за касационната жалба, депозира възражение срещу същата. Пред съда, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на изводите в решението на първата съдебна инстанция за недоказаност на нарушението. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията на касационния състав са следните:

С НП № 14-0000388/06.04.2017г. Директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „***“ ООД, с. Ковачевци, имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 15.02.2017 г. в обект на контрол – „цех за производство на пелети“, находящ се в с. Ковачевци, стопанисван от дружеството, в който същото извършвало дейност, ответникът, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето М. И., заварен да полага труд на обекта като оператор на пелетираща машина, с определено работно време и на определено работно място срещу уговорено трудово възнаграждение, без да сключи с него писмен трудов договор, с което не е изпълнил задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ – правоотношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани като трудови посредством сключването на писмен трудов договор.

Обжалвано пред Районен съд – Радомир, в производството по АНД № 187 по описа на съда за 2017г. наказателното постановление е отменено. За да постанови този съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел, следното: основателност на възражението на наказаното лице, че длъжност „оператор на пелетираща машина“ не съществува и че М. И. имал трудов договор с „***“ЕООД, което се потвърждавало от декларация. Въз основа на тези си изводи приел, че е налице недоказаност на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН)

Решението е неправилно.

В обжалвания съдебен акт е направен извод за нарушаване на правилото на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е разследвал „спорното обстоятелство“, че лицето, заварено да работи в обекта, не е упражнявало трудова дейност. Единственият аргумент е, че същото било „наето“ на трудов договор при друг работодател. На първо място тези си изводи решаващият съд е направил единствено на база „декларация“ /обяснение/ (л. 11 от делото) без да събере допълнителни доказателства и без дори да я съпостави с останалия доказателствен материал. Първоинстанционният съд е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, без да се основава в предположения (чл. 303 във вр. с чл. 317 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН) или изводи за непълнота на доказателствената дейност на наказващия орган. И ако счете за недоказано вмененото нарушение в производството до издаване на НП да събере допълнителните, възможни доказателства, за което е и вкл. служебно задължен по силата на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84, предл. 5 от ЗАНН. Това е порок на доказателствената дейност, но в случая нерефлектирал върху пълнотата на доказателствата. С оглед конкретиката на казуса, установяването или не на този факт е без значение за настоящия спор, въпреки че актосъставителят е заявил пред съда, че проверка в базата данни на НАП не е установила Иванов да е в трудови правоотношения към момента на проверката. Дали лицето е било в трудови правоотношения с друг работодател е факт, ирелевантен към установеното във време на проверката безспорно полагане на труд по трудово правоотношение с ответника. В тази връзка относими факти са единствено установяващите наличие или не на трудово правоотношение с наказаното лице. А доказателства за това в производството са налице и в пълнота, с оглед което не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Във връзка с горното районният съд е приложил неправилно материалния закон и касационната жалба е основателна.

Районният съд е приел за основателно възражението на наказаното лице, отнасящо се до липса на длъжност оператор на машина за пелетиране в щатното разписание на дружеството и е отменил наказателното постановление без да изложи мотиви в тази връзка. Този извод на районния съд се възприема от касационния състав като извод по приложимия материален закон и като такъв – за несъставомерност на нарушението. Същият е неправилен. Дали съществува като част от „щатно“ разписание на дружеството длъжност, свързана с извършваната във време на проверката работа от лицето М. Иванов, посочена от последния като „оператор“ и така описана в акта и НП, е без значение за преценката относно характера на правоотношението, съществувало към този момент между И. и „***“ ООД. Наличието на щатно разписание не „препятства“ само по себе си нарушение от типа на процесното. По делото е безспорно, че в обекта се осъществява дейност, свързана с производството на пелети. Ако се разгледа щатното разписание, то в обекта на наказаното лице към онзи момент дейността на дружеството (която безспорно е установено да е осъществявана, цехът е работел) следва да е извършвана само от общи работници, шофьор и управител, без никой от тях да има задължение да оперира с машините, с оглед посочените кодове по НКПД. От друга страна именно представеното щатно разписание навежда на извод, че правоотношения по предоставяне на работна сила за извършване на специфичната дейност с дървообработващи машини наказаното лице не е уредило с нито един от заварените на място работници.

На следващо място, относно характера на безспорно наличното към момента на проверката правоотношение между И. и настоящия ответник, по делото са събрани и приобщени достатъчно доказателства. От данните в декларацията, попълнена от И. при проверката в обекта се установяват – работодател, работно място, длъжност, работно време, дневна и междудневни почивки по график, трудово възнаграждение, период на работа. В обясненията си пред съда Иванов сочи: „“реших да попълня други данни в документите“, „така ми бяха казали да правя, когато съм работил в други фирми“ (л. 11 от делото), НО противоречиво: „госпожата ми казваше какво да пиша“, както и „реших да проверя да опитам работа на друго място“, „там работеше едно момче и ме извика да работя“ (л. 40, 41 от делото). От друга страна свидетелят П. П., актосъставител, заявява пред съда, че е извършил проверка в базата данни на НАП дали лицето Иванов е в трудови правоотношения и не установил такъв факт, относим към отношенията на същия с наказаното лице. Посочил е още, че И. е бил с работно облекло, с очила и запрашен и обслужваше машината като оператор. Преценени по оттделно и в съвкупно и при превес и достатъчност на доказателствата се приема, че Иванов на посочената дата и час е бил в обект на наказаното дружество и е работил с машината в обекта на работодателя, т.е полагал е труд. Въз основа на изложеното се приема, че решението е материално незаконосъобразно и ще бъде отменено.

Предвид това, че не са налице основания чл. 222, ал. 2 от АПК за връщане на делото, а в решението си решаващият съд е направил и изводи по приложимия материален закон, касационният съд ще реши делото по същество.

Настоящия състав приема, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 15.02.2017г. в обект на контрол – „цех за производство на пелети“, находящ се в с. Ковачевци, стопанисван от „***“ ООД, с. Ковачевци, в който дружеството извършвало дейност, последното, в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа лицето М. И. да полага труд на обекта като оператор на пелетираща машина, при системност и повтаряемост на извършваната работа, с определено работно време, на определено работно място, срещу уговорено трудово възнаграждение, при спазване на трудова дисциплина, с регламентирани дневна и почивки по график, без да сключи с това лице писмен трудов договор, с което не е изпълнил задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ – правоотношенията по предоставяне на работна сила да бъдат уреждани само като трудови посредством сключването на писмен трудов договор. Предвид това правилно и съобразно приложимия материален закон е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.

По вида и размера на наказанието: С процесното НП е наложена имуществена санкция в границите, определени от законодателя и в минималния предвиждан законов размер от 1 500 лв. С това са съобразени чл. 27, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН относно вида и границите на наказанието, както и чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, обусловили наказание в минимален размер при съобразяване на смекчаващото отговорността обстоятелство – извършване на нарушението за първи път с оглед липсата на влезли в сила НП към настоящия момент за същото такова нарушение. Така определеният размер на санкцията кореспондира и с целите по чл. 12 на ЗАНН.

Изложеното обосновава извод, че процесното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 223 от 11.10.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 187 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000388 от 06.04.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., област Перник, Индустриална зона, представлявано от И. Х. Я. – управител, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение в качество „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.