Р Е Ш Е Н И Е

№ 81

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.02.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 5 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Р.С.П., в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД, гр. София, против решение № 516 от 06.10.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1184 по описа на съда за 2017 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 0927977, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Р.С.П., в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД, гр. София, в чиято собственост е лек автомобил „Пежо Партнер 1.9 Д“ с рег. № ****, с който е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Недоволен от решението на Районен съд–Перник е останал Р.С.П.. Обжалва съдебния акт с доводи, че същият е постановен в при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и произнасяне на касационния съд по същество, като се отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не изпраща представител. С възражение, депозирано в срока по чл. 348, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, посредством процесуалното представителство на гл. ю. к. Т.Н., моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на ответника. Възразява срещу касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, съдът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К №0927977, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, на Р.С.П., в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД, гр. София, ЕИК ********, в чиято (на дружеството) собственост е лек автомобил „Пежо Партнер 1.9 Д“ с рег. № ****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за това, че на 06.11.2014г. в 17:45 часа на АМ „Люлин“, след тунел „Големо Бучино“, посока София-Перник, на територията на ОД на МВР - Перник, същият този лек автомобил е управляван със скорост от 103 км/ч при ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч, въведено посредством пътен знак Б26. Нарушението е правно квалифицирано като такова, по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1184 по описа на съда за 2017г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на „****“ ЕООД, гр. София, чийто законен представител е Р.С.П., се в движил със скорост от 103 км/ч, с което е осъществен състав именно на административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, с наложено за същото и на представляващия собственика на автомобила, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Доводите на касатора са срещу изводите на районния съд за процесуалната и материална законосъобразност на производството пред административния орган са без основание.

Районният съд, при извършената, дължима и цялостна проверка за законосъобразност на производството, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. На основание събраните по надлежния процесуален ред и в достатъчност доказателства, решението е взето по вътрешно убеждение, въз основа на закона, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без на определени доказателства и средствата за тяхното установяване да е придадена предварителна сила.

Първоинстанционният съд е отговорил и на всички доводи изложени в жалбата, с която е бил сезиран. В касационната жалба отново се излагат същите доводи.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на административнонаказателната отговорност именно на Р.С.П., като представляващ ЮЛ, собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, включително що се отнася до конкретните доводи за липса на представителство по отношение дружеството, собственик на автомобила, от страна на касатора към момента на извършване на нарушението. Видно е от данните в Търговския регистър по отношение на „****“ ЕООД, гр. София е открито производство по несъстоятелност с Решение № 1414 от 97.08.2013г. по дело № 6947/2012г. на Софийски градски съд (СГС), но длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с Решение №1999 от 09.12.2015 г. по дело № 6947/2012 г. на СГС. Т. е. към датата на извършване на нарушението – 06.11.2014г. представляващ „****“ ЕООД, гр. София, включително по отношение имуществото на дружеството, част от което е автомобилът, с който нарушението е извършено, е касаторът Р.С.П..

Без основание са и доводите в жалбата относно изводите на районния съд за „авторството“ на процесното нарушение. Правилен е изводът на решаващия първоинстанционен състав, че законосъобразно в производството административнонаказателната репресия е насочена именно към настоящия касатор, в качеството му на представляващ собственика на автомобила, с който е извършено доказаното в производството нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За нарушения на ЗДвП извършени с МПС, собственост на ЮЛ, съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП административнонаказателна отговорност носи представляващият ЮЛ, в случай, че последният не е подал декларацията по чл. 189, ал. 5, изр. 2, предл. 2 във вр. с чл. 188, ал. 2, предл. последно от ЗДвП. Същият не е подал декларация и така както е просочено в ЕФ. С оглед това изложеното в жалбата относно адрес на местоживеене и навици за пътуване на Р.С.П., е ирелевантно относно реализирането на административнонаказателната му отговорност. Същият е административнонаказателно отговорен в качеството му на представляващ дружеството, на което собствен е автомобила, с който процесното нарушение е извършено.

Неоснователно възразява касаторът и срещу изводите в решението за безспорна установеност на мястото на извършването на процесното нарушение. Заключенията по фактите на решаващия първоинстанционен състав – за безспорно извършено нарушение в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, кореспондират с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Видно от доказателствата, тунел „Големо Бучино“ е единственият участък от АМ „Люлин“, при който е монтирана система за скорост. Приобщените писмени материали безспорно установяват и доказват кой конкретно е участъкът, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани камери преди и след тунелa, в посока гр. София – гр. Перник. Изводите на районния съд се споделят изцяло от касационния състав. При формирането им не е допуснато съществено процесуално нарушение.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост и въз основа на това е налице съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, осъществено с автомобил, собственост на законно представляваното от касатора ЮЛ, с наложена относимата за това нарушение глоба. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516 от 06.10.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1184 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/