Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 28.02.2018 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 11 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, индустриална зона, ТЕЦ „Република“, представлявано от управителя Д.В.А., против решение № 498 от 18.10.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 687 по описа на съда за 2017г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4-А-27/22.03.2017г. на Началник отдел „Превантивна дейност“ при Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „*****“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на оператор на инсталация за сушене на твърди горива, за неизпълнено задължително предписание, дадено на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева).

Касаторът твърди, че са налице основания за отмяна на решението на районния съд, като се сочи неправилно приложение на материалния и процесуален закон от първата съдебна инстанция. По същество се излагат доводи за неправилно установена фактическа обстановка от районния съд, липса на обсъждане в мотивите на решението на възраженията на наказаното лице и неправилни изводи за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство поради нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 1 от ЗАНН касателно броя на свидетелите, присъствали при съставяне на акта за процесното нарушение. Твърди се още неправилна индивидуализация на наложената имуществена санкция в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Доводите на касатора се възприемат от касационния състав като основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени или алтернативно измени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът „*****“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, депозирана пред съда заявява, че поддържа жалбата и иска решението и наказателното постановление да се отменят.

В съдебно заседание ответникът по жалбата редовно призован, за представител изпраща гл. ю. к. Г.Г.. Възразява срещу жалбата и пледира решението на районния съд да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящия състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 4-А-27/22.03.2017г. Началник отдел „Превантивна дейност“ при РИОСВ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, е наложил на „*****“ ЕООД, гр. Перник, в качеството му на оператор на инсталация за сушене на твърди горива, имуществена санкция в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева) за това, че на 10.09.2016г. в гр. Перник, на площадката на ТЕЦ „Република“, дружеството не е изпълнило задължително предписание, дадено му на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС с Протокол № 215-КОС-СГ-07/21.04.2016г., съставен от длъжностни лица към РИОСВ–Перник, а именно: „*****“ ЕООД, гр. Перник да не допуска работа на инсталацията за сушене на твърди горива до изпълнение на условията от писмо изх. № 26-00-782/2/ от 23.07.2015г. на РИОСВ–Перник и до привеждането й в съответствие с екологичното законодателство.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 687 по описа на съда за 2017г. Районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление с мотиви за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително касателно определеният размер на наложената имуществена санкция.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).

Без основание са доводите на касатора за неустановено от първоинстанционния състав нарушение на чл. 40, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗАНН. Не се установява соченото нарушение на ЗАНН. Доводите на касатора, насочени срещу процедурата по съставяне на акта за процесното нарушение поради съставянето на акта в присъствието само на един свидетел, който според касатора е такъв–по съставяне на акта, не кореспондират с писмените доказателства, приобщени по делото-част от административната преписка по издаване на НП. Актът за установяване на процесното нарушение е съставен в присъствието на свидетеля Светослава Тодорова Георгиева–главен експерт в отдел КОС към РИОСВ-Перник, присъствала при проверката на място, обективирана в констативен протокол №520-КПД-АС-16/10.09.2016г., който протокол е подписан и от Св. Георгиева, т. е. същата е присъствала при установяване на нарушението. Следователно не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на акта в присъствието на двама свидетели. Неправилно тълкува касаторът и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, в която използван е изразът „свидетелите“. Констатна и еднопосочна е съдебната практика, че нормата не въвежда изискване свидетелите по съставяне на акт за установяване на административно нарушение да са минимум двама. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не сочи изрично минималния брой на свидетелите, допуска същите да са повече от един, като акцентира върху необходимостта от тяхното присъствие при съставянето на акта, когато такива свидетели има. Този извод кореспондира с правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно което липсата на свидетели по извършване/установяване на нарушението или невъзможността да се състави акт в тяхно присъствие, може да бъде преодоляна посредством свидетелството на други лица, тук вече изрично двама, по съставянето на АУАН, като това се отбелязва изрично в акта. Освен това, въпреки, че актът за установено нарушение се съставя в присъствието на свидетелите (когато са повече от един), присъствали при извършване или установяване на нарушението (чл. 40, ал. 1 от ЗАНН), или в присъствието на двама други свидетели, когато няма такива по извършване или установяване на нарушението, което изрично се отбелязва (чл. 40, ал. 3 от ЗАНН), актът се подписва поне от един от свидетелите (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН). От изложеното също следва, че актът в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН може да бъде съставен в присъствието и на един свидетел по извършване или установяване на нарушението, който и се подписва същия. С оглед горното не е налице основание за отмяна на решението на районния съд по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Без основание е и изложеното в жалбата твърдение за несъобразяване от районния съд на правилата за определяне на административните наказания по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Изводите на решаващия първоинстанционен състав – за определено с процесното наказателно постановление законосъобразно по вид и в съответните граници наказание и в справедлив–с оглед обстоятелствата по случая, размер, съпоставим и с целите по чл. 12 от ЗАНН, се споделят от касационния съд. Не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН.

И при извършената служебно проверка за правилното приложение на материалния закон не се установи наличие на основание за касиране на първоинстанционния съдебен акт. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на 10.09.2016г. в гр. Перник, на площадката на ТЕЦ „Република“, „*****“ ЕООД, гр. Перник не е изпълнило задължително предписание, дадено му на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС с Протокол № 215-КОС-СГ-07/21.04.2016г., съставен от длъжностни лица към РИОСВ–Перник, а именно: да не допуска работа на инсталацията за сушене на твърди горива до изпълнение на условията от писмо изх. № 26-00-782/2/ от 28.07.2015г. на РИОСВ–Перник и до привеждане в съответствие с екологичното законодателство. Неизпълнението на това предписание от касатора, дадено му на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС с Протокол № 215-КОС-СГ-07/21.04.2016г., съставлява неизпълнено задължение в смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС. Не се установява наличие на основание за отмяна на решението на районния съд. Същото като правилно и законосъобразно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 498 от 18.10.2017г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 687 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

2. /п/