Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
Гр. Перник, 26.02.2018 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 27
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
касационна жалба на Териториална дирекция на
Национална агенция по приходите (ТД на НАП) София, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Милена Кирилова срещу
решение № 636 от 29.11.2017 година, постановено по АНД № 1381 по описа за 2017
година на Районен съд Перник, с което е изменено
Наказателно постановление № F293571 от
22.05.2017 година, издадено от Заместник - директор при ТД на НАП София, като наложената имуществена
санкция в размер на 1 000 лева е намалена на 500 лева.
Касаторът счита
решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира пo чл. 348, ал. 1, т. 3 от
НПК. Моли съда да отмени съдебния акт и да се потвърди наказателното
постановление.
В проведеното съдебно
заседание касаторът, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт М. К., който поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния
съд, като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба „***“ ЕООД,
редовно призован се представлява се от адвокат К.С. ***, който моли съда да
остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението
на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Перник след като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, приема, че касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Перник е изменил наказателно постановление (НП) № F293571
от 22.05.2017 година, издадено от заместник – директора на Териториална
дирекция на НАП София, с което на „***“
ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 лева на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), за това че при извършената на 16.02.2017 година в
стопанисвания от „***“ ЕООД търговски обект – заложна къща, находяща се в гр.Перник, ж.к.
„***“ № *** е установено административно нарушение на чл. 118,
ал.1 от ЗДДС, като е намалил размера на имуществената санкция на 500 лева.
За да постанови
решението си първостепенният съд е приел, че „***“ ЕООД е извършил вмененото нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което правилно е и
санкциониран. Приел е също, че неизпълнението на законовото изискване за
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство представлява
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което и не е било необходимо обвързването
й с други разпоредби от подзаконов нормативен акт за прилагането на същия
закон.
Съдът е приел,
че административнонаказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, индивидуализирайки размера на имуществената санкция на 1 000
лева, която се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и
тежестта на нарушението, което е първо за санкционираното лице, поради което е
намалил имуществената санкция до минимално предвидения в закона размер от 500
лева. Съдът е приел, че имуществената санкция в размер 500 лева съответства на
характера и тежестта на нарушението, както и че в този си размер би допринесла
за реализиране на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК, настоящия
касационен състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната
инстанция след като извърши проверка относно приложението на закона, въз основа
на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
На 16.02.2017 година
при извършена проверка в търговски обект – заложна къща, находяща се на адрес:
гр. Перник, ж.к. „***“ № ***, стопанисван от „***“ ЕООД е установено, че на 27.01.2017 година със заложен билет №
1098/27.01.2017 година е сключен договор за заем между „***“ ЕООД и лицето А. И. за заем в размер на 70 лева и дължими лихви и
такса по него в размер на 8.87 лева. На 15.02.2017 година договорът е
приключен, като лицето е върнало дължимите 70 лева и е заплатило в брой
дължимите лихви и такси в размер на 8.87 лева на същата дата – 15.02.2017 година,
за които такси и лихви в размер на 8.87 лева не е бил издаден фискален бон от
инсталираното в обекта фискално устройство FCR ZIT BG-KL с индивидуален номер ZI 003815 и номер на фискална памет
64003815. В момента на плащането фискалното устройство инсталирано в обекта е
било в изправност, съгласно разпечатан КЛЕН за дата 15.02.2017 година и е
видно, че гореспоменатата продажба не е отразена, като регистрирана чрез
издаване на фискален бон.
Проверяващите
съставили протокол за извършена проверка № 0055605 от 16.02.2017 година, в
който отразили установеното фактическо положение. На 09.03.2017 година, в
присъствието на търговеца бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F293571. В 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН от страна „***“ ЕООД не били депозирани писмени възражения, срещу констатациите, съдържащи
се в АУАН. Административнонаказващият орган е приел, че са налице основанията
по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което на „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Процесното НП е било връчено на 27.06.2017 година на
С. Х. П., в качеството й на
пълномощник на „Заложна къща
Б и Б“ ЕООД, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. № 1207/2016 година
на нотариус Вергиния Янкова, нотариус в район на действие Районен съд Перник.
Обжалваното
решение е правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия касационен
състав. Районният съд е формирал изводите си въз основа на изяснената от него
фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните гласни и писмени доказателства, както и наведените
от жалбоподателя доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните
правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и
е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Решението на
районния съд не е постановено в нарушение на закона. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са издадени
от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им
компетентност. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и
съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. В АУАН
е описан подробно фактическият състав на нарушението, като установената от
актосъставителя фактическа обстановка е възпроизведена и в наказателното
постановление. Не се установяват допуснати нарушения, водещи до неизясняване на
делото от фактическа страна или правещи невъзможна проверката за установяване
на деянието и дееца, обстоятелствата препятстващи диренето на отговорност или
обосноваващи освобождаването от такава, нито са ограничили права на нарушителя
в някоя от фазите на процеса. В този смисъл следва, че в административната фаза
на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По същество и при преценка законосъобразността на наказателното
постановление, настоящият касационен състав намира обжалваното решение за
постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДДС. Събраните
по делото доказателства сочат, че на 15.02.2017 година в търговския обект на
ответника по касационната жалба, лицето А. Н. е върнала дължимите 70 лева и е заплатила в
брой дължимите лихви и такси в размер на 8.87 лева на същата дата – 15.02.2017
година, за които такси и лихви в размер на 8.87 лева, без да се издаде касова
бележка /касов бон/ от регистриран, технически изправен и работещ електронен
касов апарат с фискална памет, какъвто се е намирал в обекта, или такава от
кочан. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от
ЗДДС въвежда в задължение на всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице, да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС,
фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в
брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип. По силата на законовата делегация от чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същата наредба,
всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /ФУ/, освен в изрично посочените в същата норма
случаи, какъвто не е разглежданият. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от наредбата,
лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен
счетоводен документ, като фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. В разглеждания случай не се спори, че на посочените в оспореното НП
дата, час и място в търговския обект на ответника по касационната жалба е
извършена продажба на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС,
която е заплатена на място в брой, и при която е следвало да бъде издадена
касова бележка от фискалното устройство. В тази връзка настоящият касационен състав
приема, че в случая правилно е ангажирана отговорността на търговеца,
стопанисващ обекта, от който е извършена неотчетената продажба, при което е без
значение кое е конкретното физическо лице, фактически приело плащането.
Правилен е извода на решаващия състав, че чрез неизпълнението на цитираното
нормативно установено задължение, безспорно установено по делото, търговецът е
осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Деянието е обявено за наказуемо по административен ред с приложената санкционна
норма на ЗДДС, съгласно която, в приложимата й редакция, на едноличните
търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2
000 лева.
В решението си
районният съд е изложил мотиви за ниската обществена опасност на деянието и на
извършителя. Съдът е обосновал изменението на наложеното наказание с
обстоятелството, че нарушителят не е извършвал други нарушения на данъчното
законодателство.
Настоящият
касационен състав приема, че с оспореното решение законосъобразно е намален
размера на наложената имуществена санкция. При съобразяване с правилата за
определяне и индивидуализация на наказанието, регламентирани в разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, и
отчитайки всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на наказанието,
първостепенният съд е определил санкцията в размер на законоустановения
минимум, предвиден в санкционната норма на чл. 185, ал.1 от ЗДДС,
който напълно съответства на тежестта на нарушението и степента на обществената
му опасност, поради което минималния размер на санкцията е справедлив и
способстващ за постигане целите на административнонаказателната репресия,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Нито в
първоинстанционното производство, нито пред касационната инстанция са
ангажирани доказателства от касатора, които да подлагат на съмнение възприетите
изводи от първостепенния съд, респективно такива, които да обосновават налагане
на наказание в по – висок размер от минимално предвидения за извършеното
нарушение. Оплакванията на касатора в противния смисъл са неоснователни и не се
споделят от настоящия състав на съда.
При извършената на основание чл.218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не
констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното
решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми и като
такова следва да се остави в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №
636 от 29.11.2017 година, постановено по АНД № 01381 по описа за 2017 година на
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/