Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 77
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Гр. Перник, 28.02.2018 година.
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при съдебния секретар А. М.
и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 32 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ (ДАМТН), със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № 52а, чрез юрисконсулт Р.
П. Ш. против решение № 76 от 08.11.2017
година, постановено по АНД № 102 по описа за
2017 година на Районен съд Брезник.
С атакувания съдебен акт е прогласено за нищожно и е
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление (НП) № НЯСС-33 от 22.06.2017 година, издадено от Заместник – председателя
на „Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор“, с което на
основание чл. 201, ал. 12, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за
водите (ЗВ) и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на Община Брезник, с ЕИК 000386559, със
седалище и адрес на управление гр. Брезник,
ул. „***“ № 16, представлявана от кмета В. М. У. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона
за водите (ЗВ).
Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е
незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и с принципите наказателното производство,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
В проведеното съдебно заседание касаторът „Държавна
агенция за метеорологичен и технически надзор“ редовно призован не изпраща
процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната
жалба Община Брезник, редовно призован се представлява от юрисконсулт М. М.,
който оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След
извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С Наказателно постановление № НЯСС-33 от 22.06.2017 година, издадено от Заместник – председателя
на „Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор“ на Община Брезник,
с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул. „***“ №
16, представлявана от кмета В. М. Узунов е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона
за водите, за това че 08.03.2017 година при извършена проверка на язовир
„Брезник“, находящ се в поземлен имот № 06286.86.53 в землището на гр. Брезник,
община Брезник, с Акт за публична общинска собственост № 3803/31.10.2014 година
– собственост на община Брезник е съставен Констативен протокол №
01-03-039/08.03.2017 година. В резултата на проверката е установено, че не са
изпълнени от собственика на язовир „Брезник“ задължителните предписания на
комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние
на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена от областният управител
на община Перник, дадени с констативен протокол от 13.10.2016 година, а именно пълно
изпразване на язовира.
Въз основа на установеното Заместник – председателя на
„Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор“ на Община Брезник, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул. „***“ № 16,
представлявана от Кмета В. М. У. е наложена имуществена санкция в размер на
1000 (хиляда) за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона за водите.
Оспореното пред Районен съд Брезник наказателното
постановление е прогласено за нищожно и е отменено като незаконосъобразно. За
да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е приел,
че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, както и че са
нарушени нормите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
От установената фактическа обстановка следва несъмнен
извод, че Община Брезник е осъществила от обективна и субективна страна състава
на административното нарушение по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона за водите. Няма спор, че
проверявания язовир е собственост на Община Брезник. На последната са дадени
предписания на 13.10.2016 година да се предприемат действия, а именно пълно
изпразване на язовира. На 08.03.2017 година е констатирано, че предписанията не са
изпълнени от Община Брезник. На това основание е съставен АУАН на 27.04.2017 година
за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ.
В тази връзка са напълно основателни изложените възраженията в касационната
жалба. Настоящият касационен състав приема, че
правилно АНО е посочил, че срокът от три месеца по чл. 34 от ЗАНН следва
да започне да тече от 08.03.2017 година, тъй като на тази дата е извършена
проверката и тогава е констатирано административното нарушение. До този момент
актосъставителя няма как да узнае изпълнени ли са дадените предписания или не. Правната квалификация на нарушението по чл. 138а ал. 3, т. 2 от ЗВ
не вменявал задължения за общината, а регламентирал правомощия на областните
управители да назначават комисии за обследванията на язовирите. Настоящият
касационен състав намира, че актосъставителя и АНО
правилно са посочили нарушената норма. Последната визира задълженията на
комисията да даде предписания и срок за тяхното изпълнение, на което
кореспондира задължението на собствениците да ги изпълнят в този срок. Самият чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва физическо или ЮЛ,
което не е изпълнило предписание по чл. 138а ал. 3, т. 2 от ЗВ.
С оглед на това е налице пълно съответствие между описаното административно
нарушение и посочената правна квалификация.
Както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни реквизити визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Посочени са дата и място на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които
е извършено, описанието на самото административно нарушение е ясно и достатъчно
подробно. Затова следва да се приеме, че нарушителя е разбрал точно в какво се
състои извършеното от него административно нарушение, кога е извършено и т.н.,
от което следва, че неговите процесуални права са гарантирани и спазени и по
никакъв начин не е нарушено правото му на защита. Спазени са правата му и са изпълнени
законовите изисквания по надлежното уведомяване на наказаното лице при
връчването на АУАН и НП. НП е издадено от материално компетентен орган, видно
от представената с касационната жалба Заповед № А-457 от 15.06.2017 година на
председателя на ДАМТН.
По същество и
при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият касационен
състав намира, че не са налице
основанията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Действително
за съда е налице възможност да се приложи чл. 28 от ЗАНН, ако счете, че има
достатъчно основания за това. В случая напълно се споделят аргументите
изтъкнати от АНО в касационната жалба. Легалното определение на понятието „Маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК,
като това е този случай, при който извършеното престъпление, в случая
административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Нарушението не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ,
а именно предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия
живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност,
свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на
контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните
стени и съоръженията към тях – чл. 2, ал. 2, т. 8 от ЗВ.
Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за тяхното
изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими последици за аварии
и злополуки, а в някои случаи с огромни мащаби.
В
настоящия случай е наложено административно наказание в минимален размер.
Съобразно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите се
предвижда административно наказание по вид „Глоба“ или съответно „Имуществена
санкция“ в размер от 1 000 до 20 000 лева, което допринася за законосъобразността
на атакуваното НП.
В случая са спазени всички изисквания на
материалния и процесуален закон, поради което съдебното решение следва да бъде
отменено, а НП като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 76 от 08.11.2017 година, постановено по АНД № 102 по описа за
2017 година на Районен съд Брезник и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление (НП) № НЯСС-33 от 22.06.2017
година, издадено от Заместник – председателя на „Държавна агенция за
метеорологичен и технически надзор“, с което на основание чл. 201, ал. 12, във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
на Община Брезник, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Брезник,
ул. „***“ № 16, представлявана от кмета В. М. У. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 138а, ал. 3, т. 2 от Закона
за водите, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/