Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр. Перник, 27.02.2018 година.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 38 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя Ю. К. И., чрез адвокат Д.Г. *** против решение № 515 от 13.10.2017 година, постановено по АНД № 01016 по описа за 2017 година на Районен съд Перник. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0000454 от 24.04.2017 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Перник, с което на „***“ ООД, гр. Перник на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и с принципите наказателното производство, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излагат се доводи за липса на качество „работодател“ у наказаното лице предвид непроведено производство по чл. 405а от КТ за обявяване на правоотношението за трудово. Твърди се несъобразяване от страна на районния съд с основен принцип на НПК за вземане на решенията по вътрешно убеждение поради необосновано придадена тежест на едни обстоятелства, без да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства. В тази връзка касаторът пледира неправилност на изводите на решаващия съд, че в процесния случай е било налице трудово правоотношение, като сочи наличие между страните на уговорки с гражданскоправен характер, обективирани в „договор за услуга“. Във връзка с последното, касаторът счита, че е приложен неправилно от страна на районния съд материалния закон. На посочените основания моли съда да отмени решението на Районен съд Перник и да се произнесе по същество като отмени процесното наказателно постановление.

В проведено съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от адвокат Д.Г. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по жалбата Дирекция „Инспекция по труда“ Перник редовно призован се представлява от старши юрисконсулт А. М., който възразява срещу жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000454 от 24.04.2017 година директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, на основание чл.416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на „***“ ООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че на 02.03.2017 година в гр. Перник, в обект на контрол – „саниране на жилищна сграда“, находящ се на ул. „***“ № 34, в качеството му на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от КТ не е сключил трудов договор с Е. С. Ч., заварен да полага труд на обекта като „строител“ на 02.03.2017 година, като не е изпълнил задължението по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, посредством сключването на писмен трудов договор.

Обжалвано пред Районен съд Перник, в производството по АНД № 01016 по описа на съда за 2017 година наказателно постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд, след извършена цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства и съответни на тях изводи по фактите, решаващият първоинстанционен състав е приел за безспорно установено по делото, като съответно доказано, че „***“ ООД, гр. Перник, с установено качество на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от КТ е осъществил на посочените дата и място от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ с наложено за това съответно по вид и в минимален размер наказание съобразено правилата на чл. 27 от ЗАНН. С тези доводи наказателното постановление е потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 1, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).

Решението е правилно.

Неправилно твърди представляващият касатора, че ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ се предпоставя от производство по чл. 405а от КТ. Двете производства се развиват независимо едно от друго, като са различни както по характер (административно и административнонаказателно), така и преследват различни цели. Целта на производството по чл.405а от КТ е да обезпечи трудовите и всички произтичащи от тях права на лицата, престирали работна сила, но без сключен писмен трудов договор и в този смисъл не е насочено срещу работодателя, несключил писмен трудов договор. Обявяването на съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ не е процесуална предпоставка за санкциониране на работодателя на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Административнонаказателното производство на свой ред цели установяването на нарушения на трудовото законодателство, в случая именно от страна на работодателя и налагане на съответни санкции за това.

По доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при формиране на вътрешното му убеждение поради неправилна оценка на приобщените по делото доказателства, довели го до неправилни изводи по фактите и правото:

Възражението е неоснователно. Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по повод спора, като същата е съответна на приобщената по делото доказателствена съвкупност. При касационната проверка не се установява при анализа и оценката на доказателствата районният съд да е допуснал грешка при формиране на своето вътрешно убеждение от обективна страна. В изпълнение на задължението си да издири обективната истина (чл. 13, ал. 1 от НПК) решаващия първоинстанционен състав е събрал необходимите му за изясняване на всички обстоятелства по делото доказателства, като без да придава на което и да било от тях предварително определена сила (чл. 14, ал. 2 от НПК) след анализа и оценката им, е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона (чл. 14, ал. 1 от НПК). В този смисъл обсъдени са всички доказателства, включително представените от наказаното лице, т. нар. граждански договор и разходен касов ордер за изплатена сума от 30 лева. В случая се споделя изцяло оценката на посочените писмени доказателства, извършена от районния съд, както и изводите, основани в цялата доказателствена съвкупност, що се отнася до характера на отношенията, съществуващи към момента на извършената проверка, а именно такива, по предоставяне на работна сила – трудови, а не облигационни. Предвид това правилен е отказът на контролните органи да приемат като достоверно доказателство, относимо към процесния случай и характера на правоотношенията между наказаното лице и Е. С. Ч., представения граждански договор. В тази връзка правилен е и изводът на районния съд, касаещ доказателствената сила на този договор и оценката на уговорките в същия, некореспондиращ с никое от останалите по делото доказателства.

Във връзка с възражението за неправилен извод на районния съд относно характера на правоотношението, което е съществувало между наказаното лице и лицето, заварено да работи на скелето на обекта:

Споделят се, като обективно основани на доказателствата и изводите на решаващия първоинстанционен състав за характера на извършваната от Е. С. Ч. работа на обекта, а именно такава по трудово правоотношение. Настоящия съдебен състав също намира, че създадените отношения между строителните работници и наказаното лице, мястото на което работникът се е намирал – скелето на строежа, дейността която е извършвал – саниране на жилищна сграда, данните вписани в декларацията за установено работно време, почивки, място на работа; показанията на свидетелите, вкл. на работника и пр., не са на база на договор за изработка, а се основават на съществуващо трудово правоотношение, неуредено посредством сключването на трудов договор. В случая към момента на проверката на място лицето е престирало работна сила и районният съд, като е приел същото, не е допуснал нарушение, както на процесуалния, така и на приложимия материален закон.

В тази връзка правилни са и изводите на решаващия първоинстанционен състав по правото, а именно: че на посочените дата, място и час и при сочените обстоятелства „***“ ООД, гр. Перник в качество на „работодател“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, като не е сключил трудов договор с Е. С. Ч., заварен да полага труд на обект на касатора като „строител“ на 02.03.2017 година, не е изпълнил задължението по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, правоотношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор, за което справедливо в минимален размер и основано в закона е наказан с предвидената за това имуществена санкция.

Изложеното е основание за оставяне в сила решението на Районен съд Перник като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на приложимия материален закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 515 от 13.10.2017 година, постановено по АНД № 01016 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/