Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Гр. Перник, 26.02.2018 година.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 40 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № 115И, представлявано от А. И. Д. – член на УС, против решение № 384 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00149 по описа на съда за 2014 година на Районен съд Перник,

С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 548 от 15.11.2013 година, издадено от Заместник – председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 335, във връзка с чл. 336 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 година за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като е намален размера на имуществената санкция на 800 (осемстотин) лева.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и с принципите наказателното производство, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът „***“ ЕАД, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба Комисията за регулиране на съобщенията, редовно призован не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на районния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Административен съд – Перник след извършена проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съображенията за това са следните:

Настоящия касационен състав намира за основателно възражението, че по отношение на обжалваното НП е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване на нарушителя. Към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване по чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН, то безспорно, при липса на съответна уредба в ЗАНН относно абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение, следва този институт да намери приложение и в административно наказателното производство.

Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление „***“ ЕАД е санкционирана, за извършено на 10.12.2012 година административно нарушение, като към настоящия момент абсолютната давност, считано от датата на извършване на нарушението е изтекла.

Настоящата инстанция приема, че правилата за давността и абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административнонаказателното производство и поради това, че давността и абсолютната давност, като основание за изключване на отговорността, е предвидено за много по – тежки противообществени прояви, а именно: престъпленията и няма логика за по – леки такива, като административните нарушения тя да бъде изключена.

С изменението на разпоредбата на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ДВ.бр.26/2010 година, в сила от 10.04.2010 година/ се удължава срока от 2 на 3 години, а оттук и срока за абсолютната давност от 3 години на 4 години и 6 месеца.

В този аспект към датата на извършване на вмененото нарушение е било в сила изменението на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която настоящия касационен състав прилага в настоящото административнонаказателно производство.

В мотивите на съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС се прие, че един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази липса се преодолява с препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, като тази разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване. Наличието на специалната норма на чл. 34 от ЗАНН, уреждаща случаите, в които административно наказателно производство не би следвало да се образува, а образуваното такова да се прекрати, не изключва прилагането в общия случай на срока на абсолютната давност по чл. 81 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Ако се приеме обратното, би означавало, че извършителят на административно нарушение се поставя в по – неблагоприятно положение от извършителя на престъпление.

Ето защо, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, както и издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 384 от 27.09.2017 година, постановено по АНД № 00149 по описа за 2014 година на Районен съд Перник и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 548 от 15.11.2013 година, издадено от Заместник – председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 335, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 13.03.2008 година за универсалната услуга по Закона за електронните съобщения на „***“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***” № *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/