Р Е
Ш Е Н
И Е
№90
гр.
Перник, 16.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар В. Х., като разгледа докладваното от съдия Слава
Георгиева административно дело № 557/2017 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на В.И.Р., с ЕГН ********** и М.А.Р., с ЕГН **********, и
двамата с адрес *** срещу Заповед №
1369/03.08.2017г. на кмета на Община Перник, с която им е наредено да премахнат незаконно изграден строеж:
„Жилищен етаж“, част от „Едноетажна масивна жилищна сграда със сутерен“,
находящ се в ПИ № 2059, по плана на с. Студена, общ. Перник, местност
„Опашиница.
В жалбата се излагат доводи, че изграденото е въз
основа на утвърден проект от 21.09.1993г. и въз основа на разрешение за строеж
от 21.09.1993г. на главен архитект на община Перник. С оглед на това всички
констатации на органа за установен незаконен строеж са незаконосъобразни.
Заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на
административно производствените правила. С оглед на това се иска заповедта да
се отмени и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
Оспорващите, чрез пълномощника си адв. А.Я.
в съдебно заседание излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Във връзка с тези доводи се претендира да бъде отменена оспорваната заповед и
да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок се представят писмени бележки,
в които са развити съображения обуславящи краен извод за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата - Кмет на община
Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Е. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Пледира жалбата да се остави без уважение като неоснователна и
недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. В писмени бележки излага съображения, че в
случая е налице незаконен строеж, който е извършен без разрешение за строеж. С
оглед годината на извършване същият не попада в пар. 16 от ПР на ЗУТ и пар. 127
от ПЗР на ЗУД на ЗУТ и подлежи на премахване. Намира, че при издаването на
административният акт са спазени всички законови разпоредби и разписани
процедурни правила и издадената заповед е правилна и законосъобразна. Прави
искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник, като прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, като взе в предвид
становищата на страните и извърши проверка на оспорвания административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4,
изр. 1 от ЗУТ от активни легитимирани лица, имащи правен интерес да
атакуват процесната заповед като нейни адресати, срещу надлежна страна по
смисъла на чл. 215, ал. 4,
изр. 2 от ЗУТ. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от
оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Председателят на Българска академия на науките е депозирал
пред РО, „НСК“-Перник при РДНСК, ЮЗР
жалба, в която сочи за извършващо се
строителство в поземлени имоти с № 2057
и № 2059, находящи се в с. Студена, общ. Перник, представляващи част от имот
собственост на БАН.
На 12.04.2017г. служители при РДНСК, ЮЗР и
община Перник са направили съвместна проверка на обектите и са констатирали
изградена едноетажна сграда. Строежът е пета категория, поради което
компетентен да се произнесе по изграденото е кмета на общината. Съставили са констативен протокол №
П-139/17-І от 12.04.2017г.
Срещу протокола е постъпило възражение и
обяснителна записка от жалбоподателя Р.. В тая са изложени съображения какво е
наложило изграждането на строежа, преди да се издадат строителните книжа.
Пред
административния орган е депозирана същата жалба от Председателят на Българска академия на науките.
На 01.06.2017г., служители при Община
Перник извършили проверка в поземлен имот № 2059, в с. Студена, общ. Перник. За
извършената проверка е съставен констативен протокол № 1-16/ТР-2529 от същата
дата. От съдържанието на констативния протокол се установява, че в ПИ № 2059 е изградена масивна постройка с размери ширина 6.20м.
и дължина 8.25м., разрешена с разрешение за строеж от 21.09.1993г. въз основа
на одобрен проект, която е надстроена с жилищен етаж с размери в план
дължина 11.30м. и ширина 8.25м., в
височина до кота било 4.00м. В
констативния акт е обективирано и онагледено извършеното строителство. М.А.Р. е подал възражение в
срок срещу констатациите изложени в констативния акт. В него излага доводи, че
за изграденото има разрешение за строеж и строежът представлява битова сграда
със застроена площ от 50кв.м., така както е описан и в документа му за
собственост.
Възражението е разгледано от административния орган, но не е
уважено, видно от протокол от 28.07.2017г.. Проверяващите са изложили
съображения, че за надстроеното не се представя разрешение за строеж. С оглед
годината на изграждане-2016г., посочена от жалбоподателя не намира приложение и
пар. 16 от ДР на ЗУТ и пар. 127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ.
Въз
основа на извършените проверки и съставяне на описаните по-горе протоколи Кмета
на община Перник е издал Заповед №
1369/03.08.2017г., с която е разпоредил да се премахне незаконно изграден
строеж: „Жилищен етаж“, част от „Едноетажна масивна жилищна сграда със
сутерен“, находящ се в ПИ № 2059, по плана на с. Студена, общ. Перник, местност
„Опашиница. Законосъобразността на тази заповед
е предмет на контрол в настоящото
производство.
Пред настоящата съдебна инстанция са приети
две съдебно - технически експертизи,
изготвени от вещото лице Р.М.. Същите като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страните, както и относими
към изясняване предмета на спора се ценят. Вещото лице при оглед на място и при съпоставка със
одобрения проект от 21.09.1993г. е установило, че изградената на място сграда
съответства на одобрения проект. Констатираните разлики касаят вътрешното
инрериорно решение и не засягат конструкцията и контура на строежа. Според
вещото лице същите са несъществени такива по чл. 154 от ЗУТ. С втората
експертиза, въз основа на извършено геодезическо заснемане и съпоставка с нанесената
сграда върху плана на с. Студена, одобрен със заповед № 2070 от 17.11.2000г. на
Кмета на община Перник и с отразеното в КВС, приета с протокол от 12.06.1994г. вещото лице, заключва, че сградата е със
застроена площ от 85кв.м., като в предходните планове е нанесена с площ от
50кв.м., т.е. нанесена е сутеренната част.
Въз основа на заключенията на вещото лице се приема, че на място е
изградена надстройка над сутерен, в размерите на одобрен проект от
21.09.1993г..
При така установените факти по делото от
правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена от кмета на община
Перник на основание чл. 225а, ал.
1, във връзка с чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ, според която норма - кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни
строежи от четвърта до шеста категория, когато строежът се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Осъществения
строеж е V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ.
В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта
реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2,
във връзка с чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 225 от
ЗУТ, следва извода, че при издаване на обжалваната заповед е спазена
установената форма.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно
и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият
има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и
приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Това, че е
подадена жалба, не означава, че трябва да се търси правен интерес от лицето,
което я е подало и едва след това органът да прецени дали да се сезира или не.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява
незаконно строителство да се съставя в
присъствие на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от представени по делото обратни разписки,
констативният акт е връчен на жалбопаделите. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
е подадено възражение вх. № 16/ТР-2528-4 от 06.07.2017г., съответно няма
нарушение на процесуалните правила, което да обосновава отмяна на заповедта на
това основание. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил
релевантни за случая факти, извършил е проверка на имота и е изпълнил
задължението си по чл. 36 от АПК.
Спазена е процедурата по чл. 225а, ал.
2 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица от община Перник, в който е констатирано незаконно
строителство и респ. е онагледено извършеното такова. Описани
са й техническите му параметри, по които реално няма спор между страните, а
именно: жилищен етаж с размери
в план-дължина 11.30м. и ширина 8.25м.,
в височина до кота било 4.00м., стъпил върху постройка с размери ширина 6.20м.
и дължина 8.25м., разрешена с разрешение за строеж от 21.09.1993г. въз основа
на одобрен проект. Строежът е изпълнен с носещи стоманенобетонни
елементи-плочи, греди и колони. Зидарията е тухли четворки, а покривната
конструкция е дървена, покрита с ламарина. Прието е, че извършеното строителство-надстрояване е без
разрешение за строеж. Отделно от това
описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на
констативния акт. В този смисъл
констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.
Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателите, тъй като не се
отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби
следва да се отбележи следното:
Нормативно
установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал.
2 от ЗУТ са следните: наличие на извършен незаконен строеж по
смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба.
Дефиницията на понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,
разгледана през призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване,
уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи,
водещи до трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на
имота /земя или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота.
Според цитираната като правно
основание на оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и без строително разрешително. Безспорно в случая, разпоредения за премахване
обект попада в определението на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Жалбоподателите са собственици
на ПИ 2059, по плана на с. Студена, общ. Перник по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 178, НД № 151/2015г., издаден от нотариус с
район на действие районен съд-Перник и вписан в служба по вписванията. По
силата на този акт, жалбоподателите са придобили собствеността и на битова
сграда със застроена площ от 50 кв.м. изградена в този имот.
Според
цитираната като правно основание на оспорваната заповед правна норма чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ строежът е извършен без одобрени инвестиционни проекти
и/или без строително разрешително.
От
събраните в хода на административното производство материали, приобщени като
доказателства и такива ангажирани в съдебно производство се установява, че за
битова сграда е налице одобрен инвестиционен проекти от 21.09.1993г. и е налице
влязло в сила разрешително за строеж от 21.09.1993г. издадено от главния
архитект на община Перник. Въз основа на заключението на вещото лице се приема,
че изградената на място надстройка, над сутеренен етаж попада в контура на
одобрения проект от 21.09.1993г..
Със
заявление с вх. № 16/ТР-2529 от 06.07.2016г. жалбоподателят е внесъл в община
Перник заявление за одобрение на инвестиционен проект за жилищна
сграда-дострояване. Заявлението е разгледано на ОБЕСУТ и с протокол № 23-1 от
07.07.2016г. проекта е върнат на заявителя. В протокола е вписано, че
разрешение за строеж ще се издаде след влизане в сила на ПУП-ПЗ. Проектите са
върнати на заявителя.
В съдебно заседание на 23.02.2018г.
пълномощника на жалбоподателите изрично заяви, че не разполага с друго
разрешение за строеж освен с разрешително за строеж от 21.09.1993г., издадено
от главния архитект на община Перник.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че строежа е изграден без строителни книжа. Законът за устройство на
територията разписва срокове, в който следва да започне и завърши
строителството.
В случая констатирания строеж не попада в
приложното поле на чл. 151 от ЗУТ, поради което за изграждането му се изисква
на общо основание разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Също
така се изисква и одобряването на инвестиционния проект, тъй като изграденото
не попада в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ. Разрешително за строеж от 21.09.1993г., на
което се позоват жалбоподателите е изгубило правно действие и същото не може да
се цени. В разпоредбата на чл.
153, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ
са предвидени 3-годишен срок за започване на строежа и 5-годишен за извършване
на строежа до етап "груб строеж", вкл. покрива на сградата. Правната
последица от изтичане на тези срокове е, че разрешението за строеж губи
правното си действие. Разрешението за
строеж, на което се позовават жалбоподателите е загубило правното си действие,
по смисъла на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, тъй като и най-благоприятният срок от
неговото издаване и изтекъл още през 1998г.. След като не е извършено
презаверяване на разрешението за строеж, то както и одобреният проект са
изгубили своето правно действие.
В конкретния случай жалбоподателите са
придобили собствеността върху ПИ № 2059, ведно с построената в него битова
сграда със застроена площ от 50 кв. м. и след придобиване на собствеността,
след 21.05.2015г. са надстройли процесната постройка. Този факт, видно от писмо
наименовано обяснителна записка, изходящо от М.Р. не се и оспорва. Следва да се
посочи, че съгласно заключението на вещото лице, в КВС одобрена с протокол от
12.06.1994г. е нанесена сграда със застроена площ от 58кв.м., както и такава
сграда е нанесена и в кадастралния план на с. Студена през 2000г. С оглед на
това се приема, че в три годишния срок от издаване на разрешението за строеж е
започнал строежа и същият не е извършен в пет годишния срок. Разрешението за строеж не е презаверявано, с
оглед на което следва, че същото, както и одобреният проект от 21.09.1993г. са
загубили правно действие. Пропускането на сроковете по чл.
153, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ
води до отричане правното действие, както на разрешението за строеж, така и на
одобрения инвестиционен проект. В тази връзка Решение № 9028 от 30.06.2014г. на ВАС по АД № 5541/2014г.; решение № 7897
от 29.06.2016г. на ВАС по АД № 244/2016г.. Загубата на правно действие на
строителните книжа се приравнява на
изначална липса на такива книжа, поради което правилно административния орган е
приложил разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Въз основа на изложеното се приема, че
наличието на обект: “жилищен етаж“ част от „Едноетажна масивна жилищна сграда
със сутерен“ е установено по безспорен начин с констативен акт, които е и
доказателство по смисъла на чл. 171, ал. 1
вр. чл. 170, ал. 1 от
АПК. Наличие на обекта се установява и от заключението на
техническата експертиза. В казуса е без значение дали надстроеното е изградено
на груб строеж и дали предназначението му е за жилищни нужди или битова сграда,
тъй като важното е в случая е, че за изграждането се е изисквало строително
разрешение по смисъла на чл. 148, ал. 1 от
ЗУТ, тъй като същото се явява строеж, съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 ЗУТ
и че за изграденото няма строителни книжа и документи.
Правилно административния орган се е
позовал на съответната правна норма на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ и е постановил премахване, тъй като изграденото е без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. С оглед годината на изграждане е неприложим пар. 16 от ДР
на ЗУТ и пар. 127 от ЗИД на ЗУТ. Разпоредения за премахване обект е
индивидуализиран в достатъчна степен, с оглед, на което не се възприема
защитната теза в тази насока.
По изложените съображения, съдът намира,
че оспорваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в
кръга на правомощията му и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК,
поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора ответника по жалбата има право на разноски. Искането е своевременно
направено и е придружено със списък на разноските. Същото е основателно.
Жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на ответната страна съдебни
разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи 150 /сто и петдесет/ лева
депозит за изготвяне на съдебно техническа експертиза и 200лева юрисконсулстко
възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдия при Административен съд-Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Р., с ЕГН ********** и М.А.Р., с ЕГН **********, и
двамата с адрес *** срещу Заповед №
1369/03.08.2017г. на кмета на Община Перник, с която е наредено да премахнат незаконно изграден строеж:
„Жилищен етаж“, част от „Едноетажна масивна жилищна сграда със сутерен“,
находяща се в ПИ № 2059, по плана на с. Студена, общ. Перник, местност
„Опашиница“.
ОСЪЖДА В.И.Р.,
с ЕГН ********** и М.А.Р., с ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на община
Перник разноски по АД № 557/2017г. в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия:/п/