Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 98

 

гр. Перник, 07. 03. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 604/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б.Е.Б., с адрес *** против заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-182 от 19.10.2017г., издадена от младши експерт Д. В. И.- служител в ПКП при Областна дирекция (ОД) на МВР-Перник. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за задържане при ОД на МВР-Перник. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е немотивирана, като в нея липсват фактически основания за издаването й. Иска отмяна на заповедта. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмено становище (лист 58 от делото), в което развива доводите си по съществото на спора и поддържа искането си за отмяна на заповедта, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Ответникът – Д. В. И., в качеството на полицейски орган - младши експерт при РУ Радомир към ОД на МВР-Перник, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощно по лист 34-35 от делото), оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. В хода по същество пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски и не представя списък на разноските.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че на 19.10.2017г. в гр. Радомир Ивайло Първанов - разследващ полицай при ОД на МВР Перник по повод на получено съобщение от дежурен ОДТ при РУ Радомир за лек автомобил с подправен идентификационен номер на рама, в присъствие на две поемни лица и запазено местопроизшествие от П. Т. Б., командир на отделение към ООР на РУ-Радомир, е извършил оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол (лист 45-46 от делото). Огледът с предмет бял лек автомобил „***“ с временни рег. табели № *** е започнал в 12.10 часа и при него е установено, че лекият автомобил е бил паркиран в гр. Радомир, на пл. „********, зад сградата на община Радомир. Автомобилът е бил паркиран на място, обособено като паркинг, бил със затворени и заключени врати с лепенки от РУ на МВР Радомир. От протокола е видно, че са снети дактилоскопни и одорологични следи, взети са обтривки и са иззети косми. Установява се, че Кирил Николаев Иванов е предоставил оригинален ключ за процесното МПС, с който автомобилът е бил отключен. В протокола подробно са описани намерените документи (лист 46 от делото).

Видно от протокол за разпит, на 20.10.2017г. Б.Е.Б. е разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 90/2017г. по описа на ОД на МВР-Перник (лист 47-49 от делото). От показанията му се установява, че И. е ремонтирал в гараж в гр.Дупница (смяна на предно стъкло, броня е калници) и след това в продължение на около две седмици е управлявал „Фолксваген Поло“, докато не запечатали автомобила на паркинга на община Радомир. Свидетелят е заявил, че не знае чия собственост е автомобила, от кого и кога е закупен, а докато е бил ремонтиран, бил със свалени регистрационни номера. Впоследствие разбрал, че колата се води по документи на някаква дупнишка фирма. Свидетелят е поддържал, че вечерта на 18. 10. 2017г. се чул с Иван по телефона, като същият му казал, че е в гр. Радомир, зад общината и колата му е запечатана и вечерта около 21-22 часа двамата със свидетеля отишли да видят колата, а там имало полицаи. Излага, че със съдействие на Иван Иванов е било извършено прехвърляне на собствеността на автомобила и когато отишли с документите за собственост (пълномощно и фактура) да освободят автомобила от паркинга на общината в Радомир на 19. 10. 2017г. около 11.00 часа тримата (свидетелят, И. И. и лице посочено от свидетеля с името К.) били задържани.

От писмо на ОД на МВР-Перник с рег. № 313000-8840 от 19.10.2017г. до Районна прокуратура Радомир се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода до 19.10.2017г., в гр. Радомир, в нарушение на установения за това ред, подправил идентификационен номер на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с временен рег. № **** - престъпление по чл. 345а от НК. Производството е започнало с действие по разследването – оглед на местопроизшествие (лист 44 от делото).

По отношение на Б.Е.Б. е издадена заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-182 от 19.10.2017г., от полицейски орган Димитър Валериев Илиев, на длъжност мл. разузнавач в група ПКП при РУ – Радомир, ОД на МВР-Перник. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице (лист 22-23 от делото).

Б.Е.Б. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица, където е вписан под № 490, а като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (лист 31-33 от делото).

От представената с административната преписка докладна записка № 328р-13382 от 02.11.2017г. на инспектор Станислав Недински (лист 50-51 от делото), се установява, че служител на РУ- Радомир на 18.10.2017 година съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП против Джулия Иванова Гоцева – водач на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, а заради установеното административно нарушение е изпратен екип за оглед на МПС и за предприемане на действия по компетентност. При извършената проверка на място от екипа на автопатрул 447 при РУ Радомир се установило, че на предно челно стъкло на автомобила има изписан номер на рама № ****************, който отговарял на друг лек автомобил „Фолксваген Поло“ 1.4, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година. На водача е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, тъй като управлява МПС „Фолксваген Поло“ бял на цвят с три врати, с временен транзитен номер № ****, собственост на „Узунова БГ“ ЕООД, гр. Дупница, които са издадени за лек автомобил „Фолксваген Поло“ 1.4, сив на цвят с пет врати, бензин, дата на първа регистрация 20.04.2011 година – престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК. Посочено е, че за установеното съвпадение на номера на рама има образувано досъдебно производство № 90/2017г. по описа на ОД на МВР – Перник. Направено е предложение материалите по преписката да бъдат изпратени на РП Радомир по компетентност с оглед извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК от Джулия Иванова Гоцева.

От докладна записка № УРИ 328р-13029/20.10.2017 година, изготвена от полицейски орган при РУ Радомир (лист 26 и лист 53 от делото) се установява, че лицата И.В.И.и Б.Е.Б. на 18.10.2017 година, около 22.10 часа оглеждали лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, бял на цвят, т.е. същият автомобил по отношение на който е образувано досъдебно производство № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

 

І. По допустимостта на жалбата.

Заповедта за задържане на лице с рег. № 328зз-182 от 19.10.2017г., предмет на съдебния контрол, не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК следва, че срокът за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че оспроващият е получил заповедта на 20.10.2017г., когато е бил освободен, а жалбата срещу заповедта е с дата 03.11.2017г., което е видно от входящия регистър на съда. Следва, че жалбата е постъпила в съда в законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то същата е допустима.

 

ІІ. По основателността на жалбата.

Жалбата е неоснователна.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административния акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и видно от удостоверение № УРИ 313-14164/28.11.2017 година на началник отдел „Административен“ при ОД на МВР – Перник (лист 27 от делото), издателят на заповедта към 19.10.2017г. заема длъжност „младши разузнавач“ в група „Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР Перник, поради което следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената форма, като не установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и противоречие с материалноправните разпоредби, нито несъответствие с целта на закона, т.е. не установи отменително основание по чл. 146, т. 2-5 от АПК.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано както в чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.), така и в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Конвенцията е ратифицирана със закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 година, и е в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на ЕКПЧ се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 от ЕКПЧ – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в ЕКПЧ. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, ЕКПЧ препраща по същество към националното право.

По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл. 72чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление за което е било образувано досъдебно производство (ДП) № 90/2017г. по описа на ОД на МВР – Перник. Последният извод на съда кореспондира със събраните доказателства относно воденото ДП № 90 по описа на РУ Радомир за 2017 година, тъй като не се установи Б.Е.Б., нито да е водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, бял на цвят, т.е. същият автомобил по отношение на който е образувано ДП № 90/2017 година, нито да е негов собственик или ползвател, а същевременно е бил съпричастен към неговото местонахождение (като го е оглеждал), когато е задържан от органите на МВР. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Следва изрично да се посочи, че не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 345а от НК.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено престъпление. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая се установи, че в периода на задържането са снети обясненията на Б.Е.Б., извършен личен обиск на жалбоподателя и са снети доказателства от автомобила по отношение на който той е дал показания. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган. Съдът приема, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепено със събраните по делото доказателства. В случая след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни е образувано досъдебно производство № 90 по описа за 2017 година на РУ Радомир, по което е разпитван жалбоподателя. Следва изрично да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство).

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по – малко се изисква престъплението да е безспорно и окончателно установено. В настоящия случай процесната заповед изрично препраща към ДП № 90/2017г. по описа на ОД на МВР – Перник, което е образувано за престъпление по чл. 345а от НК. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – ЗМВР и в този смисъл не може да се приеме, че е довело до незаконосъобразно ограничаване свободата на Б.Е.Б.. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, т.е. без да са посочени фактическите обстоятелства. Към административната преписка има неоспорени доказателства обосноваващи извод за наличие на данни, от които може да се направи предположение, че Б.Е.Б. може да е извършил или да е в съучастие (напр. да е подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК или помагач по чл. 20, ал. 4 от НК) с извършителя на престъпление по чл. 345а от НК. Този извод на съда се подкрепя от депозираната докладна записка № УРИ 328р-13029/20.10.2017 година от страна на полицейски орган при РУ Радомир, от която се установи, че лицата И.В.И.и Б.Е.Б. на 18.10.2017 година, около 22.10 часа оглеждали лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, бял на цвят, т.е. същият автомобил по отношение на който е образувано ДП № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник, а на 19.10.2017 година са се появили за да приберат автомобила. Установените факти са довели до съмнения, че жалбоподателят е съпричастен към предмета на досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 345а от НК. Следва изрично да се посочи, че доколкото наказателната отговорност е лична (арг. от чл. 35, ал. 1 от НК), то за да е изпълнен закона (в случая чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР), данните за извършено престъпление по чл. 345а от НК следва да са налични към момента на задържането - 11.40 часа на 19.10.2017г. и то по отношение на жалбоподателя. Ето защо, дори по отношение на някое/и от останалите лице/а, разпитани в образуваното ДП № 90/2017 година по описа на ОД на МВР Перник, да не са били изпълнени предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, то този факт не се отразява на извода за законосъобразност на процесната заповед.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита. С оглед на изложеното следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не са изпълнени предпоставките за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничават правата на лице, за което има данни, че е извършило престъпления, в това число и правото му свободно да се придвижват в пространството. Следва, че не е допуснато нарушение на приложимите правни норми на вътрешното и наднационалното законодателство, вкл. и на нормите на чл. 5 от ЕКПЧ. В този смисъл съдът приема, че издадената заповед съответства и на целта на закона, който извод кореспондира изцяло и с константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, напр. с решение № 6138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13194 по описа за 2015 година на ВАС, V отделение и др.

С оглед на изложеното съдът счита за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-182 от 19.10.2017 година, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържането на Б.Е.Б. за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

По разноските.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-182 от 19.10.2017г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи от младши експерт Димитър Валериев Илиев - служител в ПКП при Областна дирекция на МВР-Перник, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/