Р Е Ш E Н И Е
Административен съд-Перник,
в публично съдебно заседание проведено на девети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
при съдебния -
секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 623/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Й.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** против Заповед № 628/02.10.2017г. на Кмета на община Радомир, с която е наредено на жалбоподателката да
премахне незаконно изграден строеж: „Пристройка към жилищна сграда и
стреха“, находяща се в УПИ VІІ-457, кв. 59, по плана на гр. Радомир.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения, тъй
като съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление са
незаконосъобразни. Твърди, че тя не е възложител на строежа, а същият този
строеж е построен през 2000г. от майка й.
Въз основа на така изложените в
жалбата аргументи се иска отмяна на обжалваната заповед за премахване на
незаконен строеж.
В проведеното
съдебно заседание на 09.02.2018г. пълномощника на жалбоподателката адвокат Б.Б.
*** пледира жалбата да се уважи и да се присъдят разноски. В писмени бележки излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата-Кметът на община Радомир чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Ася Радуилова оспорва жалбата и пледира същата
да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага и в представени в открито съдебно заседание писмени
бележки и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На Кмета на
община Радомир, ДНСК по компетентност е
изпратила жалба във връзка с изложени твърдения за незаконен строеж осъществен
в УПИ VІІ-457, кв. 59 по плана на гр. Радомир. Указано е да се извърши проверка
по случая.
На 20.09.2017 година е извършена проверка от служители на община Радомир,
отдел "УПКС“-незаконно строителство относно построени сгради в УПИ VІІ-457, кв. 59
по плана на гр. Радомир. Констатациите са обективирани и онагледени в
констативен протокол № ОГЕ-2-Г-М от 20.09.2017г., с който е установено, че в
имота има изградена към съществуваща сграда пристройка, представляваща баня с
тоалетна, която е на регулационната линия с УПИ VІІІ-458, кв. 59. Размерите на пристройката
са 2м на 1.70 и с височина до 3.40м. и със стреха-0.60м. Осъщественото
строителство е извършено без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от
ЗУТ. Жалбоподателката е присъствала на проверката и констативния протокол и е връчен на същата
дата. В указания срок са постъпили
възражения по него.
По силата на
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 315, том ІІ, дело № 688/1967г.
жалбоподателката се легитимира за съсобственик на недвижимия имот,
представляващ УПИ-VІІ, кв. 59 по плана на гр. Радомир. Другият съсобственик на
имота Йордан Янев Лазов е починал и
негов наследник е жалбоподателката.
Със Заповед № 628 от 02.10.2017г. на кмета на община Радомир на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да
бъде премахнат строеж "Пристройка към жилищна сграда и стреха“, находяща
се в УПИ VІІ-457, кв. 59 по плана на гр. Радомир, тьй като е изградена без
одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, съгласно чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, която заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно
производство.
Пред настоящата съдебна инстанция по искане на защитата се разпитаха свидетелите Е.Т.С.и К.Т.Й.. От показанията на
свидетеля Е.Т.С.се установява, че същият
има непосредствена представа за изградените на място в имота сгради. Подробно
описва процесната сграда, която преди това е била стара къща. Сочи, че в
момента сградата е с мазета, а отгоре има
една стая, кухненски бокс и баня и тоалетна. Изградена е на самата граница. Посочва, че „леля Вита“ /майка на
жалбоподателката/ е финансирала строителството, а внукът й-Виктор с негови
приятели е извършвал строителството. Строителството е приключило бързо за
лятото. Не знае нищо за строителни книжа и документи. Показанията му в частта относно момент на
строителство, не се кредитират, защото свидетеля неколкократно спомена както
2000г., така и 2009г.. Същият и реално не посочи с какво събитие е запомнил годината
на осъществяване на строежа.
От показанията на
свидетеля К.Т.Й. се приема, че същият познава добре имота на жалбоподателката.
Същият твърди, че през 2000г. той, Виктор и брат му, и съседи извършили
строителството на старата къща. Той е помагал при зидането и покриването, като
всичко това е продължило повече от половин година. Не знае нищо за строителни
книжа и документи, както и не знае за проблеми със съседите по време на
строителството. По отношение на годината на построяване на имота същият
двукратно не отговори на въпроса с какво я свързва точно тази година. Поради
уклончивия отговор „имам спомени“ съставът не кредитира показанията им в тази
част.
Пред настоящата
съдебна инстанция по искане на защитата на ответника се разпита свидетелката Я.П.Я.. Тя е дъщеря на един от
подателите на сигнала за извършено строителство в съседния им имот. Същата има
преки и непосредствени впечатления, както от предишното състояние на старата
къща, така и от трансформацията й. Категорична е, че старата къща е пристроена през
2009г. и покривът и се е променил. Пристроеното е на самата граница, а стрехата
е в техния имот. Сочи, че по време на строителството баба Вита не е била жива. Посочва,
че познава свидетеля Й., но е категорична, че той не е участвал в изграждането
на пристройката, защото същата е изграждана от бригада, като посочва и управител на фирмата. Относно момента на
изграждане посочва 2009г. Тази година я свързва с факта, че през 2009г. са
започнали да правят изолация на тяхната къща. Баща й си правел сам изолацията и
не знаел как точно се прави. Допитвал се до майсторите на съседите, които
правели пристройката. Настоящия състав отчита обстоятелството, че са налице
влошени междусъседски отношения в следствие на които са и последвалите заповеди
за премахване на строежи и в двата имота /писмо изх. № АБ-48-00-223/10 от
19.10.2017г./. Въпреки това показанията и в частта, с която описва извършените
действия, реално изграденото, разположението на същото се възприемат и
кредитират изцяло, тъй като кореспондират напълно с констативния акт, поставил
началото на това производство и представената по делото скица на поземлен имот
с идентификатор 61577.503.457. Показанията
и за годината на построяване не са изолирани. Съпоставени с показанията на
свидетеля С., който неколкократното
посочи 2009г. и „объркването“ му с 2000г. мотивират състава да приеме, че и в
тази им част същите следва да се кредитират. Доколкото свидетеля Й. въобще не
успя да свърже 2000г. с конкретно важно за него събитие се приема, че неговите
показания стоят в страни от събрания доказателствен материал.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, адресат на
заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Радомир на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която
норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория,
когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. “в” от ЗУТ. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
По правило
производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде
сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка
за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с
краен акт, подлежащ на оспорване. Поради това дали има сигнал или жалба е без
правно значение. В заповедта ясно са обективирани изискуемите за акта
реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при
издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма. Относно
съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице нарушения на същите. Жалбоподателката е
присъствала при проверката при която е съставен и констативният акт. В законоустановения срок е
подала възражение. С оглед на изложеното доводите залегнали в жалбата, а и в
пледоарията по същество свързани със съществени процесуални нарушения, които да
са самостоятелно основание за отмяна на акта не се възприемат за основателни.
Това е така, защото жалбоподателката, като собственик на имота е била страна в
административното производство и е взела участие в развилото се административно
производство. Правила е възражения и е
получавала отправените до нея книжа и съобщения. Отделно от това
описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на
констативния акт. В този смисъл
констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.
Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателката, тъй като не се
отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Тук следва да се
посочи, че след преглед на административната преписка не се констатират
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният
орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти,
извършил е проверка на имота и е изложил съображения по възражението. Изпълнил е
задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община Радомир,
в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено извършеното
такова. Въз основа на изложеното се
приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие
на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.
2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16 от ПР на ЗУТ/, както и въпросният
незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на
понятието "строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през
призмата на правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи,
че строеж е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
В хода на съдебното производство е указано на
жалбоподателката, че доказателствената тежест е нейна и следва да ангажира
доказателства, посредством, който да обори констатациите на органа, в това
число и като представи разрешение за строеж. До приключване на съдебното дирене
искане за събиране на доказателства не се направи от участвалият по реда на чл.
18 от АПК пълномощник на страната. С
оглед на изложеното следва да се приеме, че доказателствената сила на
констативния протокол не е оборена в настоящето производство и същият е годно
доказателство. Съдът кредитира
неоспорените от жалбоподателката констатации, обективирани в констативния акт,
относно вида, характера и разположението
на процесния строеж. От описанието на строежа и неговата характеристика се
приема, че незаконният строеж
представлява строеж. За извършеното строителство не е представено разрешение за
строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. Тези обстоятелства са установени
със събраните в хода на административното производство доказателства, а и по
тях не е налице формален спор между страните. Според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е
строежите да се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал.
1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени
в чл. 151 от ЗУТ. За всички строежи се изисква издаване на разрешение за
строеж, включително и за констатирания строеж.
По делото
безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае
се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е
изграден без разрешение за строеж. Според цитираната като правно основание на
оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително. Безспорно
в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на пар. 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода на административното производство
материали, приобщени като доказателства по делото и такива ангажирани в съдебно
производство се установява, че няма одобрен инвестиционен проект и не е
издавано разрешително за строеж от главния архитект на община Радомир за
изградената пристройка. В имота собственост на жалбоподателката е изградена на дворищно-регулационната линия пристройка
към жилищна сграда и стреха. Пристройката представлява баня с тоалетна и същата
е с размери 2.00м./1.70 и височина 2.60 до стрехата и 3.40м. до билото. Същата
е разположена на границата с УПИ VІІІ-458, кв. 59 по плана на гр. Радомир.
Строежът е завършен и е захранен с ток и вода и се ползва по
предназначение. Въз основа на това съдът приема, че с оглед на
функционалното предназначение на процесния обект и неговата техническа
характеристика и като се съобрази с посочените по-горе размери и ползването му по предназначение
като санитарно помещение, намира, че е
налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането му. По тези
обстоятелства не е налице и формален спор между страните. Констативния протокол поставил начало на
административното производство не е оспорен,
поради което същият е годно доказателство за осъщественото строителство.
За разрешаването на такъв вид строеж е необходимо разрешение за строеж,
съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ, а липсата му го прави
незаконен.
Строежът не е
"търпим" по смисъла на ЗУТ. Жалбоподателката твърди, че строежът е
изграден през 2000г. От събраните доказателства се установява, че строежът не
отговаря нито на сега действащите планове и норми на строителство, нито на тези
действали към момента на неговото изграждане. Няма спор, че строежът е ситуиран
върху регулационната линия, което се установява и от приложената по делото
скица. Ако приемем, че същият е изграден през 2000г., то действащите норми към
момента на строителството са тези на ЗТСУ (отм.), като правилата, нормите и
нормативите за устройството и застрояването в населените места и извънселищните
територии са развити в Наредба № 5 от 17.05.1995г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство, издадена от министъра на
регионалното развитие и строителството /отменена/. С оглед тази година на изграждане,
обекта-предмет на заповедта, по смисъла на ЗТСУ и ПП на ЗТСУ е пристройка към сграда
на основно застрояване. По силата на чл. 62 от наредбата разстоянието на
сградите на основното застрояване до страничната регулационна линия трябва да
е най-малко 3 метра. В случая не е налице това отстояние, а и не е допуснато свързано
застрояване сградите. Следователно осъщественото пристрояване не е допустим
строеж. Дори да се разгледа строежа и през призмата на допълващото застрояване,
то с оглед начинът на изграждане върху регулационната линия, то пак същият не
отговаря на чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, тъй като няма покриване
на калканни стени на заварени в съседния
парцел сгради, нито има необходимото отстояние от регулационната граница. Въз
основа на това към 2000г., изграждането на пристройката
не е съобразено с действалите правила и нормативи, а с оглед необорените
констатации на органа относно разположение се приема, че строежът не отговаря и
на действащите планове и норми и не съответства както на чл. 31, ал. 1, т. 1 от
ЗУТ, респ. несъответства и на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. Не са налице
предпоставките на пар. 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ. Не са налице основанията и по
ал. 2 и 3 от същата разпоредба, тъй като няма данни за деклариране на строежа в
указаните срокове. Процесния незаконен строеж не попада и в приложното поле на
новия режим на търпимост по пар. 127 от ПЗР на ЗУТ. Последната разпоредба не изключва приложението
на пар. 16, ал. 1, т 2 и т. 3 от ПЗР на
ЗУТ. Въведеният с ал. 3, пар. 127 нов срок за подаване на
заявления за узаконяване не отменя срока по пар. 16, ал. 3 с оглед на което
нормата е неприложима. С писмо изх. № АБ-94-00-414/3/ от 20.04.2016г. главния
архитект на община Радомир е отказал също да приеме, че постройката е търпима.
Основния довод
на жалбоподателката е, че тя не е възложител на строежа. Този довод е
неоснователен. В
чл. чл.
225, ал. 6, т. 5 от ЗУТ и чл. 225а, ал. 5, т. 5 от ЗУТ е визирано, че
принудителното премахване на незаконния строеж е за сметка на възложителя,
който съгласно чл.
161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето на което е учредено право
на строеж в чужд имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на
закон. В хода на производството се установи, че жалбоподателката е единствен
собственик на имота, в който е извършено строителството. В разпоредбата на § 3,
ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол е посочено, че
адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да
бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж. Нареждането за премахване на незаконния строеж винаги е
относимо за собственика на имота, тъй като той е носител на права и задължения
и именно на това основание жалбаподателката е адресат на този индивидуален
административен акт. При това положение без правно значение е обстоятелството
кой бил финансирал строежа и кой го е изпълнявал.
Недоумение буди изложеното в жалбата и в
писмените бележки касателно незаконосъобразност на „акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление“. На такива актове
административния орган не се е позовал при издаване на своя акт, поради което и
не се налага същите да се обсъждат.
Въз основа на изложеното се налага извода, че административния орган
правилно е приложил материалния закон, тъй като строежът "пристройка към
жилищна сграда", находяща се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ № VІІ-457,
кв. 59, по плана на гр. Радомир, като незаконен, не "търпим" и не
"узаконен", подлежи на премахване. Факт са всички законови
предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и
премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати
права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален
закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Изложеното води
до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката във всичките и
части, тъй като извършената съдебна проверка не установи отменителни основания
по чл. 146 от АПК, поради което жалбата ще
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход
на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на
строените разноски.
Ответната страна
претендира разноски. Заявената претенция е направена своевременно. Разгледана
по същество и с оглед изхода на спора е
основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лева,
определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във вр.
с чл. 215 от ЗУТ, съдия при Административен
съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М.Й.Л.
против Заповед № 628/02.10.2017г. на
Кмета на община Радомир, с която е наредено да бъде премахнат строеж: „Пристройка към жилищна сграда и
стреха“, находяща се в УПИ VІІ-457, кв. 59, по плана на гр. Радомир.
ОСЪЖДА М.Й.Л., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати
на Община Радомир разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може
да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: /п/