Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Перник, 09. 03. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир
Луканов
при
секретар Т. М., с участието на прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 666/2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр. с чл. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на А.В.Й., с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие адв.адв.
Н.Д.М. *** (пълномощно по лист 5 от делото), против Областна дирекция (ОД) на
Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище гр. П.***.
С
исковата молба се претендира присъждане на сума в размер на 300 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
наказателно постановление (НП) № ***, издадено от началник***, което е отменено
с решение № ***. по описа на Р., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба - 24.11.2017г. до окончателното й изплащане.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
иска по основание и размер. Ищецът претендира присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски. Представя списък на разноски по чл.
80 от ГПК.
Ответникът
по иска - ОД на МВР-П., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З.
В. В.(пълномощно по лист 14 от делото), оспорва иска. Поддържа писмения отговор
и пледира да се отхвърли иска, като неоснователен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения
иск. Не сочи доказателства.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото
относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От
събраните по делото писмени доказателства съдържащи се в АНД № ***, се
установява, че с НП № *** от 09. 09. 2016г., началникът на *** е наложил на А.В.Й.
на основание чл. 53 ат ЗААН и чл. 212, ал. 1 от ЗОБВВПИ административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за виновно извършено от него
административно нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Наказателното
постановление е обжалвано и е отменено изцяло като незаконосъобразно с решение
№ ***. постановено по АНД №***. Пред районен съд П., Й. е ползвал адвокатска
защита в лицето на адв. Н.Д.М., съгласно представено по делото пълномощно и
договор за правна защита и съдействие № 04004 от 21. 11. 2016г. (лист 15 от АНД
№***). Съгласно отбелязаното в договора, уговореното и платено в брой
възнаграждение за един адвокат по делото е в размер на 300 лева. Страните не
спорят, че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила на 27.10.2017г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно,
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно
постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от длъжностно лице
на ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.е
юридическо лице, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Следва,
че искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен
акт на администрацията, е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на
чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно,
разпоредбата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът
основава претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна
се твърди настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от
елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността
на държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията на
ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № ***, е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите по т.
1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. по тълк. дело № 2/20014 на
Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът
приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че
поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно такъв акт е отменен като незаконосъобразен. Следва,
че е осъществена първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки -
отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване
на административна дейност.
Съдът
приема за неоснователни възраженията на ответника, че наказателното
постановление било отменено на процесуално основание и поради това не се дължат
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът счита този
довод на ответника за неоснователен, тъй като нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвеждат изискване за основанието поради което е отменен
актът на администрацията. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв
характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е установен по делото факт.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича
пряко от отмененото наказателно постановление, а представлява сума, заплатена
по сключен договор за оказване на правна помощ във водено съдебно производство,
т.е. породена е от облигационно отношение, което не е обвързано с отмененото
НП. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на
вредите, причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по
съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване на отмененото НП ищецът е ползвал адвокатска защита, защото
не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на
тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник (адвокат). Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство е дължим и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Адвокатският хонорар, платен за осъществяване на тази защита, е
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последици от него.
Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз основа
на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение между
адвоката и ищеца, несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка между
настъпилата вреда и отменения незаконосъобразен акт, тъй като единствената
причина за упълномощаването и използването на адвокатска услуга, за реализиране
на правото на защита, включително и чрез съдействие на адвокат, е издаденото
наказателно постановление от орган на ответника. Следва, че ангажирането на
адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление. Респективно
намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от съда. С оглед на изложеното
и като се съобрази с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ОСС от I и II
колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г., настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Видно от АНД № ***, адвокат Н.Д.М.
е изготвила жалбата срещу наказателното постановление и е осъществила
процесуално представителство и защита на Й. в производството пред районния съд,
като е взела участие в проведеното открито съдебно заседание по образуваното
дело по нейната жалба. Съдът приема, че
размерът на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е доказано
настоящото в исково производство. Този извод следва с оглед задължителните
указания дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС. С това решение ВКС е приел, че когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение. Тези предпоставките в случая са установени
по делото. Представен е неоспорен от ответника договор за правна защита и
съдействие № 04004 от 21.11.2016г. с отбелязано в същия плащане в брой на
сумата от 300 лв. (лист 15 от АНД № 2258/2016г. по описа на Районен съд Перник).
Същият има значението на разписка за заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
С
оглед изложеното следва, че предявеният иск е основателен и доказан по размер,
поради което съдът го уважава, като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата
от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от отмененото по
съответния ред наказателно постановление.
Направеното
искане за присъждане на лихва върху претендираната сума е основателно. Предвид
уважаване на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законната
лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2017г. до датата на окончателно й изплащане (в този смисъл е и съдебната
практика - решение № 7709 от 19.06.2017г. по адм. дело № 4087/2016г. на ВАС; решение
№ 7496 от 14.06.2017г. по адм. дело № 4099/2016г. на ВАС; решение № 7111 от 07.06.2017г.
по адм. дело № 4286/2016г. на ВАС и др.).
По
разноските.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, като заплати на ищеца внесената държавна такса,
както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част.
Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Предвид специалната разпоредба на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 310 лева, представляваща заплатена държавна такса
от 10 лв. за образуване на производство и 300.00 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие с № 05918
(лист 5 от делото). Договореното възнаграждение е заплатено изцяло и разноските
са надлежно доказани в посочения размер. Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е направено по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда целия размер от 300 лв. По
изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 310
лева – разноски по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.
203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4
от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр. П., да заплати на А.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № ***,
което е отменено с решение № ***. по описа на *** ведно със законната лихва
върху тази сума от 24.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление гр. П. да заплати на А.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща разноски
по административно дело № 666 по описа за 2017г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/