Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Перник, 09. 03. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Любомир
Луканов
при
секретар Теодора Маринкова, с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов
административно дело № 671/2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети,
Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, във
връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на В.Г.И. с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие адв.
Д.Г.Я. *** (пълномощно по лист 4 от делото), против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.***.
С
исковата молба се претендира заплащане на парично обезщетение за претърпените
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление
(НП) № 34-0000041/22.05.2017г., издадено от началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Перник, което е отменено с решение №
484/18.09.2017г. по АНД № 1264/2017г. по описа на Районен съд Перник, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 29.11.2017г. до
окончателното й изплащане. Ищецът претендира присъждане на направените по
делото съдебни и деловодни разноски. Представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна - Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. М. Г.
(пълномощно по лист 15 от делото), в писмен отговор депозиран с вх. № 94 от 08.01.2018
г. по описа на съда, изразява становище за основателност на заявените искови
претенции. Прави признание на иска в частта относно претенцията за понесени
вреди в размер на 300 лева за заплатен адвокатски хонорар и претенцията за
присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лева, изчислена от 30. 11.
2017г. до окончателното й изплащане. Моли за прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, като относно разноските
моли да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В открито съдебно
заседание, ответникът редовно призован, не се представлява. Не претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за основателност на предявения иск. Не сочи доказателства.
Административен съд Перник, след като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по
реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
28.04.2017 г. главен специалист-инспектор към РД „Автомобилна администрация“ -
гр.П. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу В.Г.И. за
това, че на 28.04.2017 г. сутринта, потеглил с управлявания от него личен лек
автомобил „***” с рег. № *** от дома си в гр. П. към местоработата си в гр. С.
и преминавайки покрай автобусната спирка в кв. „***“ след като качил в колата
си две познати жени, към колата се приближила А. И., която била заедно с И.Й.. И.
се съгласил да ги откара до гр. С., тъй като А. И. била видимо притеснена, като
обяснила, че бърза за изпит. Тя седнала на мястото до шофьора. Била приготвила
в джоба си пари, за да плати за превоза, тъй като била пътувала по този маршрут
с други частни коли и знаела, че цената е на стойността на билета за
междуградския превоз, която възлиза на 3 лева. Около 07:55 часа на ул. „***“ в
гр. П., в посока от кръстовище „***“ към кв. М.*** в гр. П.*** управлявания от И.
автомобил бил спрян за проверка от И.Б. Г. - инспектор в „Икономическа полиция”
при ***, който съвместно със служители от сектор „Пътна полиция” извършвал специализирана
полицейска операция за нерегламентиран превоз на пътници от гр. П. до гр. С..
Водачът на мерцедеса не представил документи за извършване на превоз на
пътници. Служителите на ОД на МВР- П. поискали от пътуващите в колата лица да
отразят в писмен вид условията, при които е извършван превоза.
Въз
основа на предоставени от двама от пътниците сведения и обстоятелството, че В.И.
не представил нито удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на
пътници, нито лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р.
България и лиценз на Общността за обществен превоз на пътници.
Въз
основа на предоставените му писмени сведения от пътуващите в автомобила лица, проверяващите
приели, че водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвтПр,
поради което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ ***. Въз основа на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН, началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация“-П. приел, че И. извършва
обществен превоз на пътници с неговия собствен автомобил „***от гр. П. за гр. С..
За автомобила от направена справка в информационната система на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на съставения АУАН, началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ П. издал НП № ***, с което на В.И. на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложено наказание „глоба“
в размер на 2 000 лева, за това, че на 28.04.2017 г. сутринта, с управлявания
от него личен лек автомобил „***извършва обществен превоз на пътници, без да
притежава редовно издаден лиценз, разрешение или друг документ за регистрация
за извършване на обществен превоз на пътници, с което е нарушил разпоредбата на
чл.
6, ал. 1, изр.1, предл. 3 от ЗАвП. Наказателното постановление е отменено с
решение № ***/18. 09. 2017 г., постановено по АНД № *** по описа на ***. Страните
не спорят, че решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна
сила на 11.10.2017г. В
производството по АНД № ***по описа на *** В.Г.И. се е представлявал от
пълномощник, видно от договор за правна защита и съдействие № 07663, сключен
между В.Г.И. и адв. Д.Г. на 16. 08. 2017г. (лист 38 от АНД №***). За
осъщественото процесуално представителство страните са договорили
възнаграждение в размер на 300 лв. В договора е отбелязано, че сумата е платена
в брой.
В хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства.
Административен
съд Перник, след като взе предвид твърденията на страните, прецени събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за правни изводи:
Предявеният
иск е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от длъжностно лице на ответника.
Съгласно чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната
полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от
елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността
на държавата по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
След
като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
отменено по съдебен ред наказателно постановление, съдът приема, че е налице
спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
204, ал. 1 от АПК за вреди от административна дейност, който
е подсъден на административните съдилища и в частност, на Административен съд
Перник, в района на който се намира седалището на органа, издал отменения акт.
Така
регламентирана отговорността е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4
от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Изхождайки от приетото
по т. 1 от Тълкувателно постановление по тълк. дело № 2/20014 на Общото
събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, според което видът
на акта, определян според критериите в АПК (т.е. индивидуален, общ или
нормативен) не е определящ за това дали вредите от наказателните постановления
да се търсят по реда на ЗОДОВ, съдът приема, че ЗОДОВ е приложим за вреди от
отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от закона изобщо
не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е
незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от
административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е
административна и това е достатъчно вредите от нея, включително и когато под
формата на вреди да се търсят разноски по обжалването на наказателните
постановления, да се търсят по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се установи, че е налице
незаконосъобразен акт, който е отменен. Следва, че е осъществена първата от
визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен
акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. Установи
се и настъпилата вреда (претърпяна загуба в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 300 лв.) от отменения административен акт, която е в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт. Това е достатъчно да
се приеме, че предпоставките на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203 от АПК са изпълнени.
По изложените съображения следва, че предявеният
иск за сумата от 300 лв. - обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба, е доказан и основателен.
Установи се и от приложените писмени доказателства по АН дело №***, че ищецът,
за да се защити против незаконното административнонаказателно обвинение е
ползвал услуги на адвокат Д.Г.. За осъществяването на тази защита е бил сключен
договор за правна помощ и съдействие № 07663, с договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, като е отразено, че е заплатено изцяло в брой. Така
направените разноски представляват имуществена вреда съгласно чл. 4
от ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в
извършено административно нарушение и явяваща се пряка последица от проведеното
срещу ищеца административнонаказателно производство приключило с отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Направените от ищеца
разноски са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение по което
е оправдан, т. е. това са разноски, които са включени в обхвата на чл. 4, във връзка с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, които подлежат на репариране по установения
в закона ред. Поради изложеното искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен до размера, в който е предявен. Същият е основателен и доказан и съдът
го уважава за сумата от 300 лева. В този смисъл е и решение № 12664 от 23.10.2017
г. по адм. д. № 262/2016 г. на ВАС, III отд.
Направеното искане за присъждане на лихва върху
претендираната сума е основателно. Предвид уважаване на главния иск, следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената сума
от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до датата на окончателно
й изплащане (в този смисъл е и съдебната практика - решение № 7709 от
19.06.2017г. по адм. дело № 4087/2016г. на ВАС; решение № 7496 от 14.06.2017г.
по адм. дело № 4099/2016г. на ВАС; решение № 7111 от 07.06.2017г. по адм. дело
№ 4286/2016г. на ВАС и др.).
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, като заплати на ищеца внесената държавна такса,
както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част.
Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Предвид специалната разпоредба на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата от 310 лева, представляваща заплатена държавна такса
от 10 лв. за образуване на производство и 300.00 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно приложен договор за правна защита и съдействие с № 7685
(лист 4 от делото). Договореното възнаграждение е заплатено изцяло и разноските
са надлежно доказани в посочения размер. Възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не е направено по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК и съдът присъжда целия размер от 300 лв.
Неоснователно
е искането на ответника за приложение нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Независимо
от направеното от ответника признание на иска, не се твърди и не са ангажирани
доказателства да е извършено плащане на признатата сума по иска, включително
към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
Съдът намира, че въпреки направеното формално признание на иска, доколкото
липсва доброволно плащане на претенцията за обезщетение на причинените вреди,
то единственият начин за получаване на сумите за направените от ищеца разноски
по настоящото производство, остава присъждането им по съдебен ред, с оглед на
което не е приложима нормата на чл.
78, ал.2 от ГПК. По изложените съображения съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца сумата от 310 лева – разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл.
204, ал. 1 и ал. 4
от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С., да заплати на В.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение на имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № ***, издадено от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – П., което е отменено с
решение № **по АНД № *** по описа на ***, ведно със законната лихва от 29.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати
на В.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 310 (триста и десет) лева,
представляваща разноски по административно дело №***.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/