Р Е Ш E Н И Е

№ 148

гр. Перник, 29.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шестнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Г.

при съдебния секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 675 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Ц. Й. П., с ЕГН **********,*** чрез адв. В.К. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, за присъждане на имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № 105/2012г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, ведно със законната лихва от дата 30.11.2017г.-дата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и иска присъждане на лихва за забава върху главницата от 150лв., в размер на 45.80лв., за периода от 30.11.2014г. до 30.11.2017г., както и направените по делото разноски.

Ищецът сочи, че на 24.07.2012г. му е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа, на който началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас е издал наказателно постановление. Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред пред районен съд-Бургас, който с решение № 1713 от 23.09.2013г., постановено по н.а.х.д. № 1821 по описа за 2013г. е отменил НП изцяло. Твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по повод на образуваното административно наказателно производство пред районен съд-Бургас, по което е отменено издаденото наказателно постановление.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден ответника да му заплати 45.80лв., лихва за забава върху главницата от 150лв. за периода от 30.11.2014г. до 30.11.2017г..

В проведеното съдебно заседание на 16.03.2018г. ищеца редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат В.К.,***. Същата пледира предявените искове да се уважат като основателни и доказани. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас редовно призован не изпраща представител. В писмен отговор моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да се присъдят направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд–Перник, след като обсъди изложеното в исковата молба, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в н.а.х.д. № 1821 по описа на районен съд-Бургас за 2013г. се установява, че с наказателно постановление № 105/12 от 24.08.2012г. началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас е наложил на Ц. Й. П. /настоящ ищец/ „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ за извършено нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Наказателното постановление е било обжалвано пред районен съд– Бургас, който с решение № 1713 от 29.09.2013г., постановено по н.а.х.д. № 1821 по описа за 2013г. на районен съд–Бургас го е отменил изцяло.

В производството пред районен съд–Бургас е представено ксеро- копие на пълномощно от 16.05.2013г., по силата на което настоящия ищец е упълномощил адв. В.К. да го представлява по н.а.х.д. № 1821/2013г. по описа на районен съд-Бургас. В материалите по н.а.х.д. № 1821/2013г. по описа на районен съд-Бургас няма договор за правна защита и съдействие.

Пред настоящата съдебна инстанция, с исковата молба се представя договор за правна защита и съдействие № 03230 от 16.05.2013г., видно от който договорената сума за процесуално представителство по н.а.х.д. № 1821/2013г. по описа на районен съд-Бургас е в размер на 150лева и съответно е вписано, че е платена в брой.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Разгледан по същество е недоказан.

Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В чл. 4 от ЗОДОВ е разписано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

Първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП № 105/12 от 24.08.2012г. началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен като незаконосъобразен. При това положение е налице първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.

При това положение се дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледат заявените искови претенции, касаещи репарирането на имуществени вреди и лихви.

С тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по Тълкувателно дело № 2 от 2016г., се прие, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

В конкретния случай е налице отменено по съответния съдебен ред наказателно постановление № 105/12 от 24.08.2012г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, поради което е налице първата от посочените по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение. Относно наличието на втората предпоставка е безспорно, че настоящия ищец е ползвал адвокатска помощ, реализирана от адвокат В.К.,*** производството по н.а.х.д. № 1821/2013г. по описа на районен съд-Бургас за 2013г., за който факт е представено пълномощно по делото пред районен съд–Бургас. По отношение на третата предпоставка–плащането на адвокатското възнаграждение от настоящия ищец на адвокат В.К.,*** претендирания размер на 150 лева не са налице доказателства по приложеното н.а.х.д. № 1821 по описа на районен съд–Бургас за 2013г.. В случая от доказателствата по делото се приема, че не е доказано от ищеца, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Доказателствената тежест е на ищеца. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление № 105/12 от 26.04.2013г. от районен съд-Бургас, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат, чиято представителна власт произтича от представено пълномощно. В това производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. По цялото н.а.х.д. № 1821 по описа за 2013г. на районен съд-Бургас не е представено доказателство за размер и заплащане на адвокатско възнаграждение. Представянето на такъв извън рамките на това производство, а едва с настоящата искова молба не обуславя наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие от процесуалния представител на ищеца адвокат В.К.,***, с което твърди, че е получила сумата от 150 лева в брой, по н.а.х.д. № 1821/2013г. е ирелевантно, тъй като същият не се намира в кориците на разглежданото от районен съд-Бургас дело. Искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан поради липсата на доказателства за реалното им настъпване.

С оглед на гореизложеното ищеца не доказа, че е заплатил хонорар в размер на 150 лева в производството по н.а.х.д. № 1821/2013г. по описа на районен съд–Бургас, по което е отменено наказателно постановление № 105/12 от 24.08.2012г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас.

При това положение състава приема, че отмененото от районен съд – Бургас наказателно постановление не е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в претендирания размер на 150 лева.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. По отношение на присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане, както и присъждане на лихва за забава съставът отчита противоречивата практика в на състави на ВАС, но в случая се позова на Решение № 8740 от 5.07.2017г. на ВАС по АД № 13346/2015г., Решение № 15663 от 19.12.2017г. на ВАС по АД № 14504/2016г., Решение № 6930 от 2.06.2017г. на ВАС по АД № 4573/2016г. и др.. С оглед на това приема, че исковата претенция произтича от разход за адвокатско възнаграждение, т.е. от разноски за адвокатски хонорар. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, защото нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. Той става изискуем с присъждането му от съда. Законната лихва не се дължи, поради което и в тези части претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. Предвид обстоятелството, че искът за обезщетение е недоказан, то и претенциите за присъждане на лихви следва да се отхвърлят.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователно. Страната не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Отделно от това в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на исковете му, сочи, че такова не се дължи. В тази връзка са напр. Решение № 12773 от 25.10.2017г. на ВАС по АД № 8608/2015г., Решение № 12101 от 11.10.2017г. на ВАС по АД № 8185/2016г..

Водим от изложеното, съдия при Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц.Й.П., с ЕГН **********,*** чрез адвокат В.К. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, за присъждане на имуществени вреди в размер на 150 лева, представляващи претърпени вреди по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № 105/2012г. от 24.08.2012г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, ведно със законната лихва върху претенцията от дата 30.11.2017г.-дата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, както и отхвърля иска за присъждане на 45.80лв., лихва за забава върху главницата от 150лв., за периода от 30.11.2014г. до 30.11.2017г..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/