Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 87

 

Гр. Перник, 02.03.2018 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 704 по описа на съда за 2017 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***,                ул. „Търговска“ № 46, ет. 2, офис 6А против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001035 по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 11.12.2017 година, издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателят твърди, че няма вина за това, че синът му е управлявано МПС, тьй като не му го е предоставял, а ключовете и документите на автомобила били при неговата съпруга, майка на лицето управлявало лекия автомобил. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 19.02.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява от адвокат Д.М. ***, която моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка, като незаконосъобразна, като излага подробни мотиви. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор ***при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ редовно призован не се явява.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2017 година, в 12.30 часа младши автоконтрольор ***при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля ***е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0253287 на ***/син на жалбоподателя/, за това, че в гр. Перник, на ул. „Васил Левски“ управлява лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, собственост на А.М.П. /настоящ жалбоподател/ без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели.

Съставеният АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж                 т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001035 по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 11.12.2017 година, издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като собственото ППС на настоящия жалбоподател е било управлявано от ***/негов син/, който не притежава свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

В проведеното съдебно заседание на 19.02.2018 година по делото процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Д.М. *** е предоставила свидетелство за регистрация        част I, от което се установява, че МПС – лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *** – предмет на прекратената регистрация с оспорената заповед е собственост на А.М.П. /настоящ жалбоподател/. Наред с това по делото е представена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между А.М.П. – застрахован и „Дженерали застраховане“ АД – застраховател, със срок на действие от 15.01.2017 година до 15.01.2018 година, както и удостоверение за сключен граждански брак от 10.12.1998 година, между А.М.П. /настоящ жалбоподател/ и Севетка Георгиева Борисова.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля Емил Александров Димитров /колега на жалбоподателя/, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че той и жалбоподателя били в командировка на 11.12.2017 година в гр. Долна Митрополия. Свидетелят заявява, че жалбоподателя е споделял с него, че синът му е проблемно момче, като на 11.12.2017 година е взело ключовете за колата от майка си и ги е използвал. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира в частта относно управлението на МПС от ***/син на жалбоподателя/, тьй като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. В останала част свидетелските показания не следва да се кредитират, тьй като свидетеля няма лични впечатления от факта на вземане на ключа на МПС от водача на посочената дата, тьй като е бил в командировка, както и че не е безпристрастен с оглед съществуващите служебни отношения с жалбоподателя.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че липсва описание на МПС, тьй като видно в съставения АУАН МПС е подробно индивидуализирано с марка, модел и регистрационния номер, както и в оспорената заповед е посочен регистрационния номер на лекия автомобил /***/, което е напълно достатъчно.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице което не притежава СУМПС.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година/ принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в посочената по – горе редакция императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС, както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение от 11.12.2017 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. Административната принуда, наложена с оспорената заповед както се посочи по – горе е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.

            Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172,             ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. В случая наложената ПАМ е в законоустановения минимален размер от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. ***,                ул. „Търговска“ № 46, ет. 2, офис 6А против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-001035 по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 11.12.2017 година, издадена от младши автоконтрольор при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: