Решение по Административно дело 710/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

Гр. Перник, 26.03.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 710 по описа на съда за 2017 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.М.Б. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 02.09.2017 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца. Жалбоподателят твърди, че не познава лицето което е управлявало личното му МПС и няма вина за това. Излага подробни доводи в подадената жалба. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 19.03.2018 година жалбоподателя редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2017 година, в 13.00 часа младши автоконтрольор ***при ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ в присъствието на свидетеля *** съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 103306 на А.А.В. /водач на МПС/, за това, че в гр. Перник, по ул. „***“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на А.М.Б. /настоящ жалбоподател/ без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както и реализира ПТП.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя, като се е съгласил с констатираните нарушения на ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.2.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 02.09.2017 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като собственото ППС на настоящия жалбоподател е било управлявано от А.А.В., който не притежава свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

С Определение от 24.01.2018 година настоящия съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал конкретни указания на жалбоподателя за представяне на писмени доказателства във връзка с изложените твърденията в жалбата. Така дадените указания не са изпълнение, като в проведеното съдебно заседание на 19.02.2018 година е дал отново възможност да представи доказателства, като е указал, че при неизпълнение делото ще бъде решено съобразно представените писмени доказателства по административната преписка.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля А.А.В., който е призован служебно от настоящия съдебен състав с оглед изложените твърдения в жалбата. Свидетелят заявява, че познава жалбоподателя и нейния съпруг, като са приятели. Твърди, че на 01.09.2017 година жалбоподателя и нейния съпруг закарали МПС предмет на оспорената заповед на ремонт в гр. София, в сервиз на настоящия свидетел. Свидетелят заявява,че бил помолен от жалбоподателя след ремонта да върне МПС в гр. Перник, в който град живее и жалбоподателя и свидетеля. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй като се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От така дадените свидетелски показания изцяло се опровергава защитната теза на жалбоподателя, че не познава свидетеля и не е предоставял личното си МПС.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, който е издал и оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че липсва описание на МПС, тьй като видно в съставения АУАН, МПС е подробно индивидуализирано с марка, модел и регистрационния номер, както и в оспорената заповед е посочен регистрационния номер на лекия автомобил /***/, което е напълно достатъчно.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца, за това, че е управляван от лице което не притежава СУМПС.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП /в редакцията към ДВ бр. 77 от 2017 година/ принудителната административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС от лице – водач без да притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, въз основа на които черпи права като обори констатациите относно управлението на МПС от лице което не притежава СУМПС, което в случая е установено по безспорен начин. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в оспорената заповед е посочено управление на МПС от лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 АПК има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателя не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. От показанията на свидетеля А.А.В. /водач на МПС/ се установи, че същия е управлявал МПС след съгласие на собственика /жалбоподател/, а именно да върне МПС след извършения ремонт в гр. Перник.

Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в посочената по – горе редакция императивно определя налагане на ПАМ на собственика на МПС при наличие на предпоставките в разпоредбата, в случая управление от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, като е ирелевантно обстоятелство дали е със съгласието на собственика или не на МПС, тьй като законодателя не е предвидил при наличието на посоченото обстоятелство неналагането на ПАМ. Напротив в посочената разпоредба налагането на ПАМ е винаги на собственика на МПС както при наличието на предпоставките относно управлението на МПС от собственика – водач, така и при наличието на същите предпоставки от лице – водач, което не е собственик на МПС. С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение № 103306 от 02.09.2017 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи на жалбоподателя в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП за нарушение на чл. 150, от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Б. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***по чл. 171, т. 2а от ЗДвП от 02.09.2017 година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: